Р Е Ш Е Н И Е № 511 гр. София, 22 ноември 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1675 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. Д. П. срещу решение на Софийски апелативен съд № 281 а от 27.07.12 г, по ВНОХД № 587/12, с което е изменена присъда на Софийски градски съд № 305 от 27.10.11, по НОХД № 2474/11, като наложеното наказание е намалено на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 21.03.2011 г, в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ, възлизаща на стойност 12 лв, от владението на И. Ц. Ц.-Г., с намерение противозаконно да я присвои, като за това употребил заплашване, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 25.03.11 г. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че са останали недооценени смекчаващите отговорността обстоятелства, наличието на които би могло до обуслови налагане на по-леко наказание. С жалбата се иска да бъде изменен въззивният акт, като бъде смекчено наказателноправното положение на жалбоподателя. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата, като изтъква, че се касае за кражба, а не за грабеж, респективно, че следва да бъде намалено наложеното наказание. Подсъдимият моли за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление и за смекчаване на наказанието. Представителят на ВКП счита жалбата за основателна. Изразява становище, че са налице основания за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и за намаляване на наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въпросът за явна несправедливост на наложеното наказание може да бъде обсъждан при условие, че правилно е приложен материалният закон. Ето защо, на първо място, следва да бъде взето отношение по правната квалификация на деянието, след което може да бъде разискван доводът по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е приел от фактическа страна следното: На инкриминираната дата св. Г. се намирала зад гишето в аптеката, в която работела. Когато подсъдимият влязъл в помещението, там имало и други лица. Докато обслужвала другите клиенти, аптекарката чула шум от отваряне на витрина. В аптеката останали само св. Г. и подсъдимият. Той се приближил към гишето и размахал нож, говорейки несвързано. След това излязъл навън, а аптекарката се обадила в полицията. Видяла, че от витрината липсва парфюм „В.”. Отзовалите се на сигнала полицаи заварили подсъдимия в тревните площи. Те намерили у него парфюма и ножа, показали ги на св. Г., а тя заявила, че парфюмът е взет от аптеката, а ножът е същият, който е размахан срещу нея. При така приетите от въззивния съд релевантни факти материалният закон е приложен неправилно. Не са касае за грабеж по основния състав, респективно, не е налице хипотезата на чл. 198, ал. 3 НК, а деянието е съставомерно като кражба. Съображенията в тази насока са следните: Отговорността за грабеж възниква, когато деецът упражни сила или заплашване, за да установи своя фактическа власт върху предмета на престъплението, или, когато употреби сила или заплашване, за да запази владението върху отнетата вещ. В случая, липсва необходимата функционална връзка между отнемането на вещта и заплашването, респективно, между заплашването и запазване на владението върху отнетата вещ. Това е така, защото за отнемането на вещта не е упражнена принуда, която следва да предшества отнемането или да е осъществена най-късно по време на отнемането на вещта, поради което деянието не е съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 НК. От друга страна, пострадалата не е възприела отнемането на вещта / тя само е чул шум от отваряне на витрина, без да е видяла вземането на парфюма /, поради което размахването на ножа би могло да има разнообразна субективна насоченост, а не непременно такава, свързана с упражняване на принуда за запазване на владението върху вещта / например, възможно е размахването на ножа да е насочено към нарушаване на обществения ред /. Ето защо, не е налице и хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 3 НК. Друго би било положението, ако от фактическа страна е прието, че след чуването на шума от отварянето на витрината, аптекарката е възприела отнемането на вещта и е отправила покана към подсъдимия да я върне / тогава би била осъществена хипотезата на чл. 198, ал. 3 НК, приравнен случай на чл. 198, ал. 1 НК /. По делото обаче е прието, че свидетелката е възприела размахването на ножа и се е обадила в полицията, а едва след това е установила, че липсва парфюм от витрината. При това положение, с оглед приетите от въззивния съд релевантни факти, деянието следва да бъде преквалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, а деецът следва да бъде оправдан по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК вр. чл. 198, ал. 1 НК, в каквато насока следва да бъде изменен въззивният акт. На следващо място, приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление рефлектира и на наказанието, което следва да бъде индивидуализирано по по-леката правна квалификация / по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1, б. „а” и „б” НК /. Предвид обстоятелството, че производството пред настоящата инстанция е по жалба на подсъдимия, а неговото наказание е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, то и преценката по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК следва да бъде направена също при хипотезата на чл. 55 НК / като бъде съобразена и редукцията на наказанието, осъществена от въззивния съд /. При това положение, ВКС намери, че справедливо се явява наказанието една година и десет месеца „лишаване от свобода”, до какъвто размер следва да бъде сведено наложеното наказание. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и 2 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 281 а от 27.07.2012 г, по ВНОХД № 587/12, като преквалифицира деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и оправдава подсъдимия по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 НК, както и намалява наложеното наказание на една година и десет месеца „лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: