Р Е Ш Е Н И Е № 177 град София, 07 декември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Харалампиев касационно дело № 752 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. И. Г. Г. – упълномощен защитник на подсъдимия И. С. И., срещу решение № 13 от 23.04.2018год. постановено по внохд № П-12/2018 год. по описа на Военно-апелативния съд на Р.България. В нея са релевирани всички касационни основания по чл. 348 от НПК и се правят алтернативните искания за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане и отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита или за изменяване на решението и намаляване размера на определеното на И. наказание, както и на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК. Генералното оплакване на защитника е, че въззивният съд е подходил формално на задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК-да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени от въззивника в жалбата му срещу първоинстанционната присъда и поради това, обжалваният съдебен акт е немотивиран, което представлява основание за отмяна съобразно чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. Допълнително се сочи, че съдът не е уважил направени доказателствени искания от съществено значение за разкриване на обективната истина и това е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Оспорва се и заключението на балистичната експертиза, която е компрометирана като доказателствено средство, тъй като е изготвяна върху изследвани предмети, които не са иззети по съответния процесуален ред-чл. 105, ал. 2, във вр. чл. 110, ал. 2 и ал. 4 от НПК. Поставя се акцент на обстоятелството, че нито една от бройките огнестрелни оръжия иззети от дома на подсъдимия не е годно да възпроизведе изстрел, поради тяхната неокомлектовка и по същество те са стари оръжия събирани от подсъдимия с колекционерска цел, като всичко изложено сочи за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, което съдът не е обсъдил и поради това неправилно е приложил закона. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, редовно призован, подсъдимият И. И. не се явява. Представлява се от упълномощен защитник - адв. И. Г., който поддържа касационната жалба по изложените в нея основания и доводи. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че обжалваният съдебен акт е правилен, законосъобразен и съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Поради това, касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 44 от 21.12.2017год. по нохд № П-133/2017год. на Софийския военен съд подсъдимият м-р И. С. И. от в.ф. /номер/-/населено място/. е признат за виновен в това, че от неустановена дата до 12.01.2017год. в [населено място] и [населено място] държал огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия без да има за това надлежно разрешение, като огнестрелните оръжия /6 бр./ и боеприпаси/587 бр./ са в голямо количество, поради което и на основание чл. 339, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години. На основание чл. 53, ал. 2, б.”б” от НК веществените доказателства /описани в присъдата по вид и количество/ са отнети в полза на държавата, като подсъдимият е осъден да заплати направените деловодни и съдебни разноски в размер на 2640.21/две хиляди шестстотин и четиридесет и 0.21/лв. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите на чл. 347 НПК, намира жалбата на подсъдимия за частично основателна. В касационната жалба неоправдано се оспорва съдържанието на второинстанционния съдебен акт. Поначало, въззивният съд ясно е заявил, че възприема фактическата обстановка, изложена в проверяваната от него присъда. При това положение, той не е бил длъжен да я повтаря, а само да обоснове логически и правно издържани отговори на доводите на защитата. Точно това е и сторил, с което е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК. В пледоарията си пред касационната инстанция защитника прави искане съдебният състав да направи тълкуване на закона и да даде дефиниция какво е това огнестрелно оръжие. Това искане е неоснователно. Легалната дефиниция на понятието „огнестрелно оръжие” е дадена от законодателя в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и това определение е задължително за всички дейности уредени по условия и ред, упоменат в чл. 1 от същия закон. Понятието не поражда каквито и да било затруднения или съмнения по приложението на закона, което да налага исканото тълкуване на дефинитивната норма от настоящия съдебен състав. В закона пределно ясно е записано, че оръжието не е огнестрелно, когато е направено трайно негодно за употреба чрез дезактивиране, при което всички основни части на огнестрелното оръжие са в състояние на необратима нефункционалност и не е възможно да бъдат отстранени, подменени или модифицирани по начин, който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба. Съобразно представеното и прието от решаващите по фактите съдебни инстанции заключение на комплексната балистично-трасологична експертиза карабините „марка”/ карабина„марка”, образец 1895 год. с фабричен № /номер/, калибър „калибър” и карабина„марка”, с фабричен № /номер/, калибър „калибър”/ са годни да възпроизведат изстрел при поставяне на иззетия от дома на подсъдимия болтов затворник с ударник за стандартно дългоцевно оръжие - карабина „марка”, модел „модел”. След поставяне на затвор с ударник от друг автомат и при поставянето на затвор с ударник на саморъчно сглобената пушка, както и ударници от други пистолети, експертите са заявили, че автомата „марка” с фабр. № „номер” е технически годен да произвежда изстрели на единична стрелба. Годни да възпроизведат изстрели са и самоделната пушка, както и пистолета марка „марка”, калибър /калибър/, със заличен фабричен номер и пълнител и пистолета марка „марка”/марка/, калибър /калибър/със заличен фабричен номер и пълнител. При това положение, очевидно,тезата на защитата, че иззетите от подсъдимия по надлежния ред предмети не са огнестрелно оръжие е несъстоятелна и в този смисъл ВКС има установена съдебна практика/вж. Решение № 367 от 28.09.2001 г. на ВКС по н. д. № 273/2001 г., III н. о./. На експертно изследване са били подложени и иззетите от подсъдимия и жилището му патрони, подробно описани на калибър, марка и брой в протоколите за обиск и претърсване/т.1, л. 4-5, 30-36, 56-59 и 61-82 от досъдебната производство/, като експертите са заявили, че общо 587бр. от патроните са годни за стрелба за стандартни огнестрелни оръжия. Тук е мястото да се отбележи и легалната дефиниция на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ: „Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие", следователно двете предишни съдебни инстанции правилно са приели, че предмет на престъплението са и инкриминираните патрони, които по количество, наред с броя на огнестрелните оръжия изпълват съдържанието на понятието „голямо количество” от квалифицирания състав на престъплението по чл. 339, ал. 2 от НК. Не намира опора в доказателствения материал и възражението, че инкриминираните от обвинението огнестрелни оръжия са част от колекционерска сбирка с историческо значение. Това е така, защото подсъдимият не притежава качеството на „колекционер” по смисъла на чл. 109 от Закона за културното наследство и инкриминираните предмети не са вписани като културни ценности и колекция в нарочно предвидения в закона регистър/вж.чл. 102 от Закона за културното наследство/. Възражението на защитата, че веществените доказателства не са иззети по предвидения в НПК ред, тъй като пликовете в които били поставени не били запечатани на място е правено и пред въззивната инстанция. На стр. 7 и 8 от мотивите на решението съдът аргументирано е отговорил защо този довод е неоснователен, като се е позовал и на показанията на разпитаната като свидетелка М. Д., която е присъствала при изземването на оръжията и боеприпасите от дома на подсъдимия в качеството на поемно лице. Самото процесуално-следствено действие е било одобрено от съответния съд по реда на чл. 161, ал.2 от НПК - с одобряване на протокола за претърсване и изземване, за който следва да се приеме, че се явява съставен при условията и реда на НПК и като такъв е доказателствено средство за извършването на следственото действие, реда, по който е извършено и събраните доказателства. Поради това, касационния състав намира за неоснователно позоваването на чл. 105, ал.2 от НПК, тъй като липсва твърдяното от защитата процесуално нарушение. Неоснователен е довода, че разноските по делото незаконосъобразно изцяло са възложени в тежест на подсъдимия. Това е така, защото тези разноски са направени във връзка с изследванията направени от назначените експертизи за изясняване на обстоятелствата по делото и като дължими по смисъла на чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно подсъдимият е осъден да ги заплати. Обстоятелството, че първоинстанционният съд е заличил от списъка за призоваване първоначално допуснатия по искане от защитника свидетел - В. И. Р., който също е присъствал като поемно лице при извършеното в дома на подсъдимия претърсване и изземване на откритите веществени доказателства не представлява съществено процесуално нарушение, с което правото на защита на подсъдимия да е било ограничено. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от НПК задължава съда да събира доказателства по искане на страните, а също така да събира и проверя доказателства, както в подкрепа на обвинителната теза, така и оневиняващи подсъдимия. С определението, с което е заличен поисканият от защитата свидетел, не са нарушени правилата на цитирания текст, тъй като суверенно право на решаващите съдилища е да преценят относимостта на дадено доказателство към предмета на доказване, като изложат за това мотиви, което, в случая е сторено. Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Въз основа на събраните съобразно изискванията на процесуалния кодекс, доказателства приетите за установени факти сочат на извод за реализиран от подсъдимия от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 339 от НК при наличието и на квалифициращо обстоятелство - голямо количество на боеприпасите.С признаването на И. за виновен по чл. 339, ал. 2 от НК, законът е приложен правилно. Жалбата е частично основателна по основанието на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Доводите за явна несправедливост на наказанието, изложени в касационната жалба, се свързват с несъобразяването от страна на съдилищата с данните за личността на подсъдимия. Изложената теза не се споделя от касационния състав, защото, именно наличието на доказателства за личността на И. - много добрите характеристични данни и процесуалното му поведение, насочено към съдействие на разследващите органи от досъдебното производство при разкриване на обективната истина, са мотивирали съда да му определи наказание„лишаване от свобода” в минималния предвиден за престъплението размер. От друга страна, определянето на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, в случая не е възможно при липсата на изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.Първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения защо целите на наказанието могат да се постигнат чрез прилагане института на „условното осъждане” и е отложил изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК, които изводи като цяло се споделят от настоящия съдебен състав, но не и в частта на определения изпитателен срок от пет години. „Условното осъждане” намира отражение в съзнанието на подсъдимия чрез въздържането му от общественоопасни деяния, заради потенциалната възможност за ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, като срокът на отлагане изпълнението на наказанието следва да е достатъчен за постигане на основната цел на наказанието - поправянето на престъпния деец. С оглед положителните характеристични данни за подсъдимия И., неговото добро обществено и процесуално поведение и трудовата му ангажираност до този момент в редовете на Българската армия, настоящият касационен състав намира, че за постигането на целите на наказанието и главно на „специалната превенция” първоначално определеният му от съдилищата изпитателен срок следва да бъде намален от пет на три години, в какъвто смисъл следва да се измени обжалвания съдебен акт. В останалата част, като правилно и законосъобразно, решението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 348, ал. 1, т.3, във вр. чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето н.о., Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 13 от 23.04.2018год. постановено по внохд № П-12/2018 год. по описа на Военно-апелативния съд на Р.България и намалява определения на подсъдимия м-р И. С. И. на основание чл. 66, ал. 1 от НК срок от пет на три години. В останалата част оставя обжалваното въззивно решение в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: