РЕШЕНИЕ № 183 София, 19. август 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1098 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 04.05.2012 г. по гр.д. № 290/2012 в частта, в която отменено решението на Софийския районен съд от 03.11.2011 г. по гр.д. № 24452/2011, като е уважен до размера на 10.000,00 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените и до размера на 500,00 лева предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ (в редакцията до изм. ДВ, бр. 43/29.04.2008), допълнено с решение от 05.07.2012 г. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правното значение на прекратяването на наказателното преследване на основание чл. 18, ал. 3 НК и на неправомерността на поведението на обвинения за отговорността на държавата за вреди поради неоснователно обвинение. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че държавата отговаря за вредите от неоснователно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето (в т.ч. при недоказаност на обвинението съгл. т. 7 ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004, ВКС, ОСГК) или че извършеното деяние не е престъпление, както и ако наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Наказателното преследване по необходимост е свързано упражняването на процесуална принуда (различни по естество, характер, продължителност на начин на изпълнението им мерки за неотклонение, процесуални действия с участието на обвиняемия, ефективност на разследването в разумен срок и др.), която обвиненият изтърпява; и неговите вреди от неоснователното обвинение се изразяват в причинените негативни изживявания (физически и душевни болки, други страдания и неудобства с различна продължителност и интензитет в зависимост от вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, вкл. разстройство на здравето). Не винаги обаче, когато обвинението е неоснователно, всички увреждания от изтърпяната принуда са причинени противоправно. (Не подлежат на обезщетяване също вредите, когато увреждането е причинено поради изключителна вина на обвиняемия и обезщетението подлежи на намаляване, когато обвиняемият виновно е допринесъл за увреждането, но това са различни хипотези.) Когато в резултат на проведеното разследване се установи, че деецът се е отказал да довърши престъплението по собствена подбуда или е предотвратил настъпването на престъпните последици, извършеното е „опит” (неправомерно поведение, което невинаги съставлява друго престъпление), но той не се наказва и затова наказателното преследване трябва да бъде прекратено. С прекратяването на наказателното преследване на това основание се избягва повдигането на неоснователно обвинение и държавата не отговаря за вреди, тъй като изтърпените вреди до прекратяването са причинени правомерно (престъплението не може да остане неразследвано) и се избягват последващите вреди, които биха били причинени неправомерно. При неоснователно обвинение в извършване на престъпление, когато извършеното от дееца съставлява опит, който не се наказва съгласно чл. 18, ал. 3 НК, държавата отговаря само за вредите, които обвиняемият е изтърпял в резултат на процесуалната принуда, осъществена след повдигане на обвинението, тъй като изтърпените преди това вреди са причинени правомерно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 28.04. до 01.05.2008 г. ищецът е задържан и му е повдигнато обвинение в опит за грабеж – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. Обвинението е поддържано до 04.12.2008 г., когато производството е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК след връщане на делото от районния съд. В резултат на задържането в продължение на два дни и поддържаното в продължение на повече от 7 месеца обвинение в тежко умишлено престъпление ищецът – 20-годишен е изпитал стрес от упражнената за първи път в живота му наказателна репресия, от попадането му в следствен арест, притеснения за бъдещето му и други негативни изживявания, станал е затворен и необщителен, не е успял да се яви на изпит за сертификат по английски език и трудно се е справил с изпитите през лятната сесия. Правилно въззивният съд е приел, че повдигнатото обвинение е неоснователно, тъй като извършеният от ищеца опит не се наказва, както е приела прокуратурата, за да прекрати наказателното производство, но в нарушение на материалния закон е приел, че упражнената спрямо него процесуална принуда от 28.04. до 21.05.2008 г. (връчването на препис от обвинителния акт) е противоправна. Ищецът е извършил опит за грабеж и прокуратурата е била длъжна да го разследва, като предприеме съответни мерки на процесуална принуда. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е извършил опит за грабеж, поради което от 28.04. до 01.05.2008 г. той е задържан и след извършването на необходимите процесуални действия на 21.05.2008 г. му е връчен препис от обвинителния акт, а на 23.05. 2008 г. му е повдигнато обвинение в опит за грабеж – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. Обвинението е поддържано до 04.12.2008 г., когато производството е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК след връщане на делото от районния съд. Задържането в продължение на два дни е правомерно, както са правомерни и извършените след това до 21.05.2008 г. процесуални действия, поради което претърпените от ищеца до този момент вреди не подлежат на обезщетяване. Противоправно е повдигането и поддържаното в продължение на повече от 6 месеца обвинение в тежко умишлено престъпление, което е неоснователно, както е приела прокуратурата, за да прекрати наказателното производство с постановление от 04.12.2008 г. Изпитаният от 20-годишния ищец стрес от упражнената за първи път в живота му наказателна репресия, от попадането му в следствен арест, притеснения за бъдещето му и други негативни изживявания до 21.05.2008 г. са резултат от необмисленото му поведение и младежка неуравновесеност. Упражнената до този момент процесуална принуда е правомерна, поради което негативните изживявания на ищеца в този период не подлежат на обезщетяване. Изпитаните от ищеца негативни изживявания след 21.05. до 04.12.2008 г., когато той е бил затворен и необщителен, не е успял да се яви на изпит за сертификат по английски език и трудно се е справил с изпитите през лятната сесия, са в причинна връзка както с необмисленото му поведение, така и с повдигнатото му и поддържано повече от 6 месеца неоснователно обвинение, за което следва да му бъде присъдено справедливо обезщетение в размер на 300,00 лева. Доколкото прокуратурата не претендира разноски, такива не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 04.05.2012 г. по гр.д. № 290/2012, допълнено с решение от 05.07.2012 г. в частта, в която е уважен над размера на 300,00 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ (в редакцията до изм. ДВ, бр. 43/29.04.2008), със законната лихва от 04.12.2008 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и в частта за разноските. ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. А. от София срещу П. на Р. Б. иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ (в редакцията до изм. ДВ, бр. 43/29.04.2008) за сумата над 300,00 до размера на 10.000,00 лева, със законната лихва от 04.12.2008 г. на основание чл. 86 ЗЗД. ОСТАВА В СИЛА решението на Софийския градски съд от 04.05.2012 г. по гр.д. № 290/2012, допълнено с решение от 05.07.2012 г. в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.