О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 257 София, 18.04. 2013 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 12 по описа за 2013 г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от Д. В. К. чрез особения представител адв. Е. Б. П. от АК София срещу въззивно определение № 14812/20.09.2012 г. на Софийски градски съд по частно гр.д. № 2354/2012 г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че Д. К. не е подавала молба със съгласие за прекратяване на производството поради оттегляне на иска – страната не е открита на адреса и има назначен особен представител, който не е успял до настоящия момент да осъществи контакт с нея; има подадена молба, но от лице с малко име Д., а не Д.; ако съгласието за прекратяване на производството е подадено лично от страната, то тогава са отпаднали основанията за назначаване на особен представител и съобщението за прекратяване на делото е следвало да й се връчи лично. Представено е и приложение с основания за допускане на касационното обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато служебно за проверка допустимостта на въззивното определение, срещу което е подадена частната жалба. Представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК за разлика от това чл. 48, ал. 2 ГПК е не на лица с неизвестен адрес, а на такива чийто адрес е известен, но те не са намерени на него. Законът презумира, че ответникът с известен адрес, който не може да бъде намерен и не се намери лице, което да получи съобщението, е редовно призован. Той не се е явил да получи книжата си, като съображенията за това могат да бъдат от различно естество, включително и защото, не се интересува от делото или защото се укрива и не желае да участва и да прави разходи за съдебното производство. Независимо от това, с оглед достъп до правосъдие и обезпечаване равенството на страните в процеса, законът е дал възможност и в този случай страната да се представлява от адвокат на първоначални разноски на ищеца. Разрешението по чл. 47, ал. 6 ГПК е привременно – назначава се особен представител, за да може да се развива съдебното производство до личното участие на ответника, което може да се изрази чрез извършване на различни процесуални действия от него или от упълномощен от него процесуален представител, който може да е и първоначално назначения от съда особен представител. От този момент назначения особен представител не разполага с процесуална представителна власт спрямо страната – тя е учредена именно с оглед неучастието й по делото. Представляваната по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК страна, както стана ясно, може сама да упълномощи по правилата на чл. 33 ГПК същия адвокат, назначен от съда за особен представител. Последният ще запази представителната си власт, но тя вече ще произтича от упълномощителната сделка, ще е в обема по чл. 34 ГПК, като доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си по чл. 35 ГПК. В случая, пред Софийски районен съд е предявен иск за делба на наследствен имот от Е. Н. Р.. В хода на процеса, посоченият ответник по исковата молба, още преди да му бъде връчено копие от нея, е починал и е заменен по реда на чл. 227 ГПК от своите наследници В.И. К., Н. И. К. и Д. В. Д. – К.. Съдът е назначил на Д. В. Д. – К. особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Е. П., която единствена се е явявала по делото, чрез нея са връчвани книжа и съобщения, включително за изготвяне на решението, с което делбата между съделителите е допусната. Във втора фаза на делбата, Е. Н. Р. е подал молба, с която заявява, че оттегля иска за делба. На 27.10.2011 г. е постъпила молба от Н. Н. К., Д. В. Д. и В. И. К., с която заявяват, че са запознати с молбата на другия съделител и също молят производството по делото да се прекрати. Името на страната, представлявана от адв. П. е записано Деница, вместо Даница. Не се сочи друг адрес за призоваване, различен от този по делото, на който тя не е била намерена. Няма и друга информация за осъществяване на контакт. С определение от 01.11.2011 г. Софийски районен съд е прекратил производството по делото на осн. чл. 232 ГПК. Няма произнасяне относно разноските. В молба от 11.11.2011 г. с податели Н. Н. К., Д. В. Д. и В.И. К. се прави заявление, че от 02.11.2011 г. те са запознати с постановеното от съда определение за прекратяване на производството и молят да им бъде издаден заверен препис от него. Видимо вторият и третият подпис са еднакви /за Д. Д. и В. К./. Върху молбата е отразено удостоверение за получен заверен препис от определението на съда, с което делото е прекратено, от адв. Н., който обаче, е пълномощник на насрещната страна – Е. Н. Р.. Адвокат Е. П. в качеството й на особен представител на Д. Д. – К. е подала частна жалба против определението, с което производството по дело е прекратено. Първостепенният съдебен акт е потвърден от състав на Софийски градски съд. Процесуалните действия на Д. Д. – К. по молбите й от 27.10.2011 г. и 11.11.2011 г., ако съдът е приел, че са валидно извършени от нея, прекратяват процесуалните правомощия на назначения й особен представител. След като страната е в известност за висящия съдебен спор, тя може сама, както намери за добре, да организира защитата си. Без значение е дали сочи друг адрес за уведомяване, защото този по делото е приет за актуален и страната не е направила възражения; нейно е решението доколко ефективно да участва по делото, дали ще бъде своевременно и редовно уведомявана за неговото движение. От този момент връчването на съобщения и призовки до страната следва да се извършва по общите правила – на известния адрес. Ако страната отсъства повече от един месец от „известния по делото адрес”, фикцията за връчване се прилага, без да е необходимо издирването отново на постоянен и настоящ адрес, както и без да й се назначава особен представител. В случая, обаче, съществуват съмнения за това дали действително Д. К. е взела лично участие по делото, подписвайки двете молби, т.е., дали е в известност е за висящото съдебно производство и поради това съдът е трябвало да предприеме нужните действия за изясняване на обстоятелствата, включително и служебно, доколкото става реч за такива, имащи отношение към допустимостта на исковото производство. Съдът е следвало да изиска от страната, не чрез особения й представител, да потвърди действията си по двете молби. Ако се приеме, че Д. К. е подала молбите или потвърждава действията по тях, тогава адв. П. не разполага с представителна власт да обжалва определението на районния съд за прекратяване на производството от името на Д. К. и въззивният съд, като е разгледал частната й жалба, се е произнесъл без доказателства за надлежно упражняване правото на жалба. В заключение, обжалваното определение се явява недопустимо като постановено при неизяснена представителна власт на особения представител, подал частната жалба от името на Д. К.. То следва да бъде обезсилено и върнато на въззивната инстанция за преценка има ли надлежно прекратяване представителната власт на особения представител на Д. К., съответно частната жалба подадена ли е от лице, притежаващо представителна власт и ако не, да даде срок на страната-жалбоподател Д. К. да заяви дали потвърждава извършените от нейно име процесуални действия. Исканията и доводите на адв. П., свързани с определяне и изплащане на възнаграждение за осъществяваното от нея особено представителство по делото са лични, а не на страната, която представлява. По тях не може да се произнесе Върховният касационен съд. Компетентен е Софийският районен съд. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 14812/20.09.2012 г. на Софийски градски съд по частно гр.д. № 2354/2012 г. ОБЕЗСИЛВА въззивно определение № 14812/20.09.2012 г. на Софийски градски съд по частно гр.д. № 2354/2012 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за предприемане на процесуални действия, указани в мотивировъчната част на настоящото определение. Компетентен да се произнесе по искането на адв. Е. П. за определяне на възнаграждение и издаване на изпълнителен лист, е Софийски районен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: