Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София, 14.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря К. Павлова в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА н. дело № 2264 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от апелативна прокуратура – Варна против въззивно решение № 137/28.10.2013 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 244/2013 г., с което е била потвърдена присъда № 49/08.05.2013 г. по НОХД № 1109/2012 г. на Варненския окръжен съд. С тази присъда подсъдимият Ж. И. П. е бил признат за невинен в това, през периода м. март 2004 г. – м. март 2005 г., в гр.В., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на [фирма], да е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 1 223 320, 30, като не подал годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2003 и 2004 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 257 ал. 1, вр. чл. 255 ал. 1, пр. 1 (редакция ДВ., бр. 62/1997 г.), вр. чл. 26 ал. 1 от НК. В касационния протест, поддържан в с. з. пред ВКС от прокурора от ВКП, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Варненския апелативен съд. Подсъдимият лично и чрез упълномощения си защитник моли протеста да се остави без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Протестът е неоснователен. В протеста нарушението на материалния закон е мотивирано с неправилното тълкуване, направено от въззивния съд, че в случаите, когато данъчно задължено лице е ЮЛ, то субект на престъпление по чл. 255 и сл. от НК може да бъде само физическото лице, което по закон, респ. по регистрация го управлява и представлява, но не и пълномощника, вкл. упълномощен въз основа на търговско пълномощно по чл. 26 от ТЗ, каквото качество е имал подсъдимия. Позовавайки се на разрешение на друг състав на ВнАС по ВЧНХД № 136/2012 г. (по повод отмяна на разпореждане за прекратяване на наказателното производство срещу същия подсъдим за същото престъпление), прокурорът застъпва тезата, че субект на данъчно престъпление може да е всяко наказателноотговорно лице, вкл. и пълномощник на дружество, ако се докаже, че той е водил неговата дейност и е имал умисъл за осъществяването му. ВКС намира, че единственият валиден ориентир при тълкуването на закона (вкл. дали пълномощник на ЮЛ може да бъде субект на престъпление по чл. 255 и сл. от НК), са фактите по делото, изводими от наличния процесуално годен доказателствен материал и съпоставими с обхвата на предявеното обвинение, които информират относно неговите обективни и субективни признаци. Известно е, че за да е осъществен основния състав на чл. 255 от НК, е необходимо не само реализиране от обективна страна на някоя от формите на изпълнително деяние, но чрез тях да се е стигнало да престъпния резултат – избягване установяването или плащането на данъчни задължения, като в субективен план умисълът винаги е пряк. Безспорно е, че поначало субекти на данъчните престъпления са данъчно задължените съобразно съответните данъчни закони лица. При юридическите лица това са техните законни представители физически лица, вписани в търговския регистър. В редица житейски хипотези обаче е възможно фактическото водене на търговската дейност, данъчното й отразяване и отчитане (респ. изпълнение на функциите, присъщи на данъчно задълженото лице), да бъде извършвано от лице, различно от законния представител на дружеството, въз основа на възлагане, с оглед разпределение на работата (например при големи корпоративни образувания) или по силата на упълномощаване с общо или търговско пълномощно (например по чл. 26 от ТЗ). Следователно, представителната власт, възникнала по силата на закона или въз основа на упълномощаване, не може да служи като единствено и достатъчно основание за определяне на субекта на данъчното престъпление или за автоматичното му отхвърляне. От решаващо значение е дали във фактически план деецът обективно е осъществявал присъщите функции на данъчно задължено лице и реализирайки съзнателно някоя от формите на изпълнително деяние по чл. 255 от НК е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат – избягване на установяването или плащането на данъчни задължения възприета в Решение № 15/24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2873/2011 г., ІІ н. о. по повод пълномощник на ЕТ. Доказването на всички тези обстоятелства и извеждане на прекия умисъл на дееца е в тежест на обвинителната власт съобразно стандартите за справедливост на наказателен процес. Изхождайки от тези принципни положения, ВКС намира за основателно възражението в протеста, че априори пълномощникът на ЮЛ не може да бъде изключван от категорията наказателноотговорни лица, годни да носят отговорност за престъпление по чл. 255 и сл. от НК. В този смисъл оправдаването на подсъдимия само на това основание би влязло в противоречие с правилното приложение на закона. Провеждайки обаче докрай горната линия на разсъждения се оказва, че обвинението практически е било построено единствено върху това, че подсъдимият е търговски пълномощник на дружеството, явяващо се задължено по ЗКПО (отм)., което е еднакво недопустимо, защото му възлага обективна отговорност. Затова, отчитайки фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и установените при съдебното разглеждане, а именно, че подсъдимият, макар да е бил упълномощен от принципала, явяващ се данъчно задължено лице (вписаният в търговския регистър като едноличен собственик на капитала на [фирма] св. А. С., който е бил неграмотен), да извършва конкретни действия, свързани с управлението на дружеството, вкл. „да оформя документи и книжа във връзка с данъчното законодателство, данъчни декларации и др.”, то същият обективно не е осъществявал търговската му дейност (а това е вършено от неустановено по делото лице) и не е извършвал функции по данъчното й отразяване и отчитане. Той не е имал познание за сключваните сделки, инкасирани приходи и направени разходи, нито е подавал месечни справки-декларации по ЗДДС по повод осъществявана реална и фиктивна търговия. Поради това, с неподаването на годишни декларации по ЗКПО (отм.) за 2003 г. и 2004 г., въпреки упълномощаването да извършва подобни действия, няма основание да се счита, че умишлено е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, каквото обвинение му е било повдигнато. При тези съображения, основани върху приетите за установени факти от въззивната инстанция, ВКС счита, че въззивното решение, с което по същество е било потвърдено оправдаването на подсъдимия за престъпление по чл. 257, вр. чл. 255 от НК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 137/28.10.2013 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 244/2013 г., с което е била потвърдена присъда № 49/08.05.2013 г. по НОХД № 1109/2012 г. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.