Р Е Ш Е Н И Е № 63 София, 8 февруари 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 819/2010 година. Производството е образувано по реда на гл. ХХХІІІ НПК по искане от осъдените Т. К. П. и Л. К. П. чрез защитника им-адв. В. П. от АК-Плевен за възобновяване на нохд № 1988/2010 год. по описа на Районен съд-Плевен, отмяна на постановената по него присъда и на решение № 445 от 17.11.2010 год. по внохд № 1101/2010 год. на ОС-Плевен, с което тя е потвърдена и връщане на делото за ново разглеждане. Излагат се съображения за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон - основания за възобновяване и отмяна по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК с връщане на делото за ново разглеждане. Навежда се доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствените средства, което е довело до ограничаване правото на защита на осъдените. Незаконосъобразно съдът е приел, че протоколът за оглед на местопроизшествието от 19.09.2003 год. е годно доказателствено средство, въпреки че той страда от процесуални пороци при изготвянето му. Според защитата, въпросният протокол не е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 100 и чл. 101 от НПК/отм./. Нарушени са правилата за изготвяне на веществените доказателства- чл. 106 НПК/отм./, тъй като няма яснота откъде са иззети отразените в протокола дактилоскопни следи и дали те наистина са открити върху вещите предмет на извършените кражби. Посоченото обстоятелство поражда съмнение за начина, по който тези пръстови отпечатъци, отразени за иззети в протокола са иззети, а оттам и основателно съмнение, че те са оставени върху вещите предмет на кражбите от осъдените. Въззивният съд не е отговорил обстойно на този поставен му от защитата въпрос, както изисква чл. 339, ал. 2 от НПК, а при едностранния анализ на доказателствата се е задоволил да направи извода, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Констатациите на същата инстанция по същество, относими към предмета на доказване, не са основани на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, така както го задължават разпоредбите на чл. 14 и чл. 107 от НПК и това се е отразило в изграждане на неправилното вътрешно убеждение за виновността на осъдените, а от там и до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Пред касационния състав осъдените призовани редовно чрез защитника си не се явяват, като са изразили желание искането им да се разгледа в тяхно отсъствие. От името на защитника е постъпила молба за даване ход на делото в негово отсъствие и уважаване на искането по изложените в него съображения. Представителят на ВКП изразява мнение, че искането на осъдените за възобновяване на делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 549 от 16.09.2010 год. по нохд № 1988/2010 год. на Плевенския районен съд подсъдимите Т. К. П. и Л. К. П. са признати за виновни в това, че на 19.09.2003 год. в[населено място], при условията на продължавано престъпление, след като се сговорили предварително, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи/подробно посочени в присъдата/ на стойност 232.00лв от владението на К. М. В. от[населено място]; авто-радиокасетофон м.”Блаупункт” на стойност. 45.00лв от владението на Л. Г. М. от[населено място] и авто-радиокасетофон м.”П.” на стойност 18.00лв., от владението на М. С. Градибул от[населено място], или всичко на стойност 295.00лв., без съгласието на собствениците им с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2 и т. 5, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са осъдени на по девет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанията са отложени и за двамата подсъдими за срок от по три години. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото, които съразмерно присъдил в тежест на осъдените. С решение № 445 от 17.11.2010 год. по внохд № 1101/2010 год. Плевенският окръжен съд е изменил присъдата, като е признал осъдените за невиновни деянието да са извършили с използване на техническо средство и при условията на предварителен сговор, като ги е оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5 НК и е намалил наказанията на Т. и Л. П. от девет на по седем месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Искането на осъдените за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. Плевенският районен и Плевенският окръжен съд са изградили вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване въз основа на цялостен анализ на доказателствените източници, чието съдържание е ценено при спазване правилата на формалната логика. Не са допуснати нарушения по чл. 14 и чл. 107 НПК, като законът е приложен правилно. Двете решаващи по фактите съдилища мотивирано са посочили на кои доказателства основават констатациите си, кои от тях не кредитират като недостоверни. С проверяваното решение е даден отговор на всички възражения и доводи във въззивната жалба на защитника на братя П.-адв. В. П., както и в устната пледоария на последната, включително по основанието за необоснованост на присъдата на първата инстанция. Доказателствата са били обсъдени и подложени на задълбочена и внимателна проверка, с оглед установяване на достоверността им. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема възраженията по оспореното от осъдените авторство на деянието, както и твърдението за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. В съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК въззивният съд е направил цялостна проверка на обжалваната пред него присъда и след като е обсъдил защитните доводи на осъдените братя П., съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, ги е отхвърлил като неоснователни. Установените от въззивния съд фактически положения за участието на Т. и Л. П. в извършените при условията на продължавано престъпление квалифицирани кражби са аналогични на констатациите на първата инстанция и са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото. Въззивната инстанция е провела съдебно следствие и е уважила доказателствените искания от защитата за повторен разпит на вещото лице изготвило дактилоскопните експертизи/л.43-49 от дознанието/ на иззетите с протоколите за оглед на местопроизшествията дактилоскопни следи /л. 4-5; л. 8-9 и л. 10-11 от дознанието/, което разяснило методологията на изземване на следите и на използвания за изследването сравнителен материал. Това заключение съдът съпоставил с останалия доказателствен материал и изцяло го възприел, като стигнал до извода, че авторството на братя П. в инкриминираното с обвинителния акт престъпление е безспорно установено. Аргументирано съдът е посочил, защо не възприема становището по оспореното авторство на осъдените срещу обвинението, с основното съображение, че върху предметите на посегателство-автомобилни части, машината за пуканки и радиокасетофона м.”Блаупунк” са открити дактилоскопни следи оставени от Т. и Л. П.. Възражението на защитата за процесуалната годност на протокола за оглед на местопроизшествието от 19.09.2003 год./л. 8 от дознанието/е правен и пред въззивната инстанция, която на лист 7-8-ми от мотивите на решението е изложила подробни съображения защо е неоснователно, а именно: този протокол, по форма и съдържание е изготвен в съответствие с действащата към момента нормативна уредба-чл. 100-106 от НПК/отм./, поради което закрепените в него обстоятелства, както и иззетите веществени доказателства-дактилоскопни следи, не могат да бъдат игнорирани и те имат пряко отношение към предмета на доказване. Авторството на осъдените Т. и Л. П. е прието за доказано не само на базата на експертното заключение, но и при съвкупната оценка на всички доказателствени източници, включително и от последователните, логични и непротиворечиви показания на свидетелите И. Ф. И. и Н. В. Т.-полицейски служители от ІІ-ро Р.-Плевен. Тези свидетели подробно са разяснили за подадения им от дежурния на Р. Плевен сигнал, че на паркинга пред бл. 65, в кв.”С.” са забелязани лица със съмнително поведение, които отваряли автомобили, обстоятелството, че в близост до паркинга полицейските служители са открили вещите, предмет на кражбите, както и това, че пак в същия район, на около двадесет метра от укритите вещи спрели за проверка осъдените, при което установили самоличността им. Настоящата инстанция може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения, както и дали е спазен процесуалния ред за събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. В случая, визираните в искането на осъдените нарушения по чл. 14 и чл. 107 от НПК не са налице. В рамките на горните ограничения настоящият съдебен състав намира, че правилно е прието от въззивния съд, че с деянието си осъдените Т. и Л. П. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК и не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1,т.т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на внохд № 1101/2010 год. на ОС-Плевен и отмяна на постановеното по него решение № 445 от 17.11.2010 год. Ето защо, искането за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИE искането на осъдените Т. К. П. и Л. К. П. за възобновяване на внохд № 1101/2010 год. на ОС-Плевен и отмяна на постановеното по него решение № 445 от 17.11.2010 год., с което е потвърдена присъдата по нохд № 1988/2010 год. по описа на Районен съд-Плевен, Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: