Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 05.07.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 5519 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производство по чл. 290-293 ГПК. Д. М. Б. и М. Н. Б. от [населено място] чрез адв. Е. П.-АК К. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 927 от 26.05.2015 година по гр. В.д. Nо 2607/2014 година на ОС- Пловдив по извършване на делбата на правото на строеж на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, учредено от [община] върху строително петно No 1 , в парцел V кв. 34 по плана на [населено място], при изграден в груб строеж първия жилищен етаж, покрит с дървена конструкция и керемиден покрив, чрез изнасянето му на публична продан. Поддържат , че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по процесуалните въпроси за обвързаността на делбения съд от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение 115/07.11.2014год. по гр.д. No 2203/2014 год. на ВКС-II г.о. за допустимостта делбения съд да приключи делбеното производство във втората фаза на обекти/ имоти/, различни от тези допуснати до делба? мотивирайки необходимостта от произнасяне , което би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона , както и за допустимостта / фактическа/ без конкретни доказателства / и правна / от гл.т. приложението на чл. 120 ЗЗД / съдът да се позове на ефекта на погасителната давност по чл. 67 ЗС, с довод , че след издаване на Решение No 34/87 год. на ОСГК на ВС и Решение No 83/87 год. на ОСГК на ВС са настъпили промени в законодателството, при наличието на задължителната съдебна практика , обективирана с ТР 4/2012 година на ОСГК на ВКС по приложението на чл. 67 ЗС Ответниците по касация - Ф. Д. К. и П. Г. К. чрез адв. Е. К.- АК П. обстоятелствено и изчерпателно оспорват въведените основания за отмяна на обжалваното решение,считат същото за правилно и искат да бъде оставена без уважение касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на основанита за отмяна в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ , е оставил в сила решението на първата инстанция по извършване на делбата чрез изнасянето делбения имот „право на строеж на двуетажна двуфамилна сграда върху строително петно No 1, в парцел V от кв. 34 по плана на [населено място] като в груб строеж е изграден първия етаж , като сградата е покрита с дървена конструкция и керемиден покрив“ на публична продан с основен мотив , че правото на строеж на втория етаж е погасено по давност, поради което няма да може да бъде осъществена основната цел на делбата –всеки съделител да получи дела си натура. По поставените правни въпроси Делбеното производство , макар и протичащо в две фази / по допускането и по извършването на делбата / е единно съдебно исково производство за реализиране на потестативното право на съсобственика / сънаследника/ да иска по съдебен ред една спорна съсобственост да прекрати съществуването си като , въз онова на някой от установените в закона / чл. 288 , чл.289 , чл.290-291 и чл.292 ГПК/ отм./ респ. / чл. 348,чл. 349 – 352 и чл.353 ГПК способи за ликвидиране на съсобствеността се трансформира в индивидуална собственост на нови обособени обекти, но без да се нарушава предметната рамка на допуснатите до делба недвижими имоти. Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата т.е. за имотите , допуснати до делба и между лицата , титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници. В тази аспект налице е пълна обвързаност на делбения съд от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, съпоставен с обектите , определение от експертно становище, във втората фаза , относно за евентуалната поделяемост и обособяване на дялове в натура с оглед на което становище съдът ще базира изводите си относно законосъобразния способ , по които следва да се извърши делбата. С дадените разяснения по с ТР 1/2011 година на ОСГК на ВКС по приложението на чл. 67 ЗС , срокът за погасяване правото на строеж при липса на реализация бе дефиниран като давностен срок . Дали следва да се зачете погасителната давност и въпросът правото на строеж е ли или не е упражнено в срока по чл. 67 ЗС , може да бъде предмет в рамките на правния спор за наличие на съсобственост относно обекти , възникнали в резултат на трансформирано в натура право на строеж / респ. спор за съдебна делба / и то САМО ако страна по делото е релевирала възражение за изтекла погасителна давност по отношение правото на строеж, в която насока е задължителната съдебна практика по приложение на чл. 120 ЗЗД , постановена с ТР 4/2012 год. на ОСГК. Не може да има спор , че правилата на погасителната давност не се прилагат служебно , а ако решаващият съд е приложил служебно правилата на давността , то постановеното решение е неправилно, постановено в грубо нарушение на процесуалните правила. С разясненията на цитираното ТР на ОСГК No 1/2011 година се прие и това , че правото на строеж единно вещно право дори и когато касае изграждането на отделни обекти в сграда и че етажна собственост би възникнала от момента , когато обектите на правото на собственост се придобият от различни лица, след като сградата бъде изградена в груб вид и последват съответните разпоредителни сделки с правото на собственост на отделните обекти. По основателността на касационната жалба С решението по допускане на делбата, съдът е допуснал съдебна делба на правото на строеж на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, учредено от [община] върху строително петно No 1 , в парцел V кв. 34 по плана на [населено място], при изграден в груб строеж първия жилищен етаж, покрит с дървена конструкция и керемиден покрив, За да реши как следва да се извърши делбата , във втората фаза на делбения процес, решаващият/ въззивен / съд е приел, че искането по чл. 292 ГПК / отм./ е неоснователно по причина на липсата на обособени два реални дяла, годен обект на възлагане, тъй като правото на строеж на втория етаж е погасено по давност. Решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон- чл. 67 ЗС и е необосновано. Въпросът дали правото на строеж е погасено или не , респ. дали в обема на учредяването му се е трансформирало право на собственост по делото е разрешен с влязлото в сила решение по допускане на делбата, т.е. в първата фаза на делбения процес и не може да бъде пререшаван във неговата втора фаза. Съгласно Договора от 19.09.1996 година правото на строеж е учредено от [община] общо в полза на П. К. и Д. Б., като единно право на строеж, което едва след реализирането му и разпределение на изградените обекти ще учреди етажната собственост, като с оглед на данните по делото в случая следва да се приложат правилата за групов строеж съгласно отменения чл. 192 ал.2 ЗТСУ/ отм./ . Декларацията от 22.01.1997 год. , с нотариална заверка на подписите за начина на разделяне след построяване на сградата , не е договор за делба на правото на строеж , за да се приеме , че всеки един суперфициар е носител на самостоятелно право на строеж на конкретен обект, което ограничено вещно право може да се погаси независимо от обема , в който е учредено по силата на цитирания договор. При игнориране предметната рамка на решението по допускане на делбата , във втората фаза съдът неправилно е приел, че следва да се извърши делба само на част от предмета на делбата , а именно на реализираното в натура, без обаче да приеме , че е налице трансформирано право на собственост, ограничено вещно право на строеж само на единия етаж, при липсата на спор между относно възможността за обособяване на два дяла и при заявените претенции на всяка една от страните за възлагане чрез разпределение на дела, който би включил правото на строеж на първия етаж , видно от приетото в съдебно заседание от 23.03.2010 година заключението на вещо лице за такова обособяване на два дяла /л.126/. Позоваването на документите за разрешение поетапното изграждането на етажите на сградата , не могат да обосноват изводи относно различен обект на вещното право на съдебната делба във втората фаза на процеса, тъй като тези разрешителни отново сочат като титуляри на правото на строеж два суперфициари – Д. Б. и П. К., нито да се интерпретират като основания за изключение, при което правото на строеж би се приело за трансформирано в право на собственост със завършване на съответния етап на строителството. Ето защо следва , че основният въпрос - за поделяемостта на допуснатия до делба имот- респ. ограниченото вещно право на строеж и избора на адекватен, в рамките на закона , съобразно на събраните доказателствата по делото, способ за извършване на делбата, е решен вот въззивния съд в разрез не само със закона , но и без съобразяване на доказателствата по делото.Изводът на решаващият съд , че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на публична продан на делбения имот, поради обстоятелството, че само първият етаж е изграден в груб строеж и правото на строеж се е трансформирало в право на собственост, но се изнася по реда на чл. 288 ал.1 ГПК / отм./ на публична продан като право на строеж , е нелогичен и необоснован. Във втората фаза на делбения процес по настоящото дело , делбата ще следва да бъде извършена на обекта , така като е дефиниран с решението по допускане на делбата - а именно „правото на строеж на двуетажна двуфамилна жилищна сграда“ върху строително петно No 1 в парцел V кв. 34 по плана на [населено място]. Вещното право-предмет на делбата , макар и като единно вещно право, предполага възможността при реализирането му в натура , да се обособят два самостоятелни жилищни обекта на всеки един от етажите като два самостоятелни дяла, и в този аспект / както е прието и от изслушаната техническа експерти / и наличието на вече влязлото в сила решение по допускане на делбата относно допуснатия до съдебна делба предмет , следва да се приеме за поделяемо вещно право с възможност за обособяване на два равностойни дяла. Именно, приемайки това обстоятелство, решаващият съд след преценка на всички събрани доказателствата , следва да реши налице ли е възможност за извършване на делбата или чрез теглене на жребие ако това е удобно и справедливо при конкретните данни за етапа на строителството , т.е. по реда на чл. 289-291 ГПК/ отм./ или чл. 292 ГПК/ отм./ , при което всеки един от съделителите ще получи в реален дял вещното право на строеж за изграждане на съответния обект на правото на собственост, като се съобрази обстоятелство , кой е вложил средствата в съответното строителство. При изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира , че обжалваното решение следва да се отмени и с оглед на дадените указания по приложение на закона-материален и процесуален , делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд в частта по извършване на делбата. Ето защо , състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 927 от 26.05.2015 година по гр. В.д. Nо 2607/2014 година на ОС- Пловдив по извършване на делбата на правото на строеж на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, учредено от [община] върху строително петно No 1 , в парцел V кв. 34 по плана на [населено място], при изграден в груб строеж първия жилищен етаж, покрит с дървена конструкция и керемиден покрив, чрез изнасянето му на публична продан и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния съд , друг състав, в производство, съгласно параграф 2 ал.1 от ПЗР на ГПК , по чл. 218з ГПК / отм./. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :