5 Р Е Ш Е Н И Е № 415/2011 г. София, 25.01. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1332/2010 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 657 от 28.06.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.Н. С. от АК П. като представител на [фирма] - София, на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд с № 176 от 21.10.2009 год. по гр.дело № 574/2009 год., с което е потвърдено решение № 502 от 24.03.2009 год. по гр.дело № 1098/2008 год. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне предявените от [фирма] против Община-С. , Пловдивска област, искове за признаване за установено, че [фирма]- София е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място] - Пловдивска област, представляващ У. ІІІ-производствени и обслужващи дейности с площ 4928 кв.м., в който попада част от имот № 1617 от кв.120, ведно със законно построените сгради: навес за въглища – 530 кв.м., едноетажна метална конструкция-построена 1965 год., мостов кантар-100 кв.м., едноетажна масивна конструкция, построена 1965 год., склад за газ пропан-бутан – 45 кв.м., едноетажна масивна конструкция-построена 1980 год., на основание отреждане и предоставяне на ДП”Т.” за изграждане на складова база с регулационния план, одобрен със Заповед № 761/11.03.1962 год. след проведена процедура по отчуждаване и обезщетяване, като е отреден парцел І-Т. в кв.104, давностно владение за периода 1965год.-2008год. и провеждане на процедура по преобразуване и приватизация на [фирма], София, в резултат на която имотът е включен в капитала на дружеството [фирма], София. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът не е формирал и изложил собствени фактически и правни изводи, а само е препратил към мотивите на първоинстанционния акт; че в нарушение на процесуалните правила – чл.266 ал.3 ГПК, съдът неправилно е отказал да направи нов доклад по делото, както и събирането на доказателства при непълен доклад на първоинстанционния съд по реда на чл.146 ГПК, в който липсват указания на съда за подлежащите на доказване факти във връзка с чл.17а от ЗППДОбП и разпределението на доказателствената тежест; че вследствие на тези процесуални нарушения е формирал неправилни правни изводи по приложението на чл.17а от ЗППДОбП и неправилно е приложил материалния закон. Подробни доводи и съображения в подкрепа на горните твърдения са изложени в касационната жалба. Ответникът по касация [община] не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че изводите на първата инстанция кореспондират със събрания доказателствен материал и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на издадения от нея съдебен акт.Допълнил е единствено,че ищецът /сега касатор/ не е ангажирал никакви доказателства за това чия собственост е бил недвижимият имот преди влизане в сила на регулационния план от 1962 год., както и какви именно земи и сгради същият, респ. праводателите му, са включили като активи в капитала си. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да мотивира съдебния акт, включително, когато препраща към мотивите на първата инстанция , и по приложението на чл.266 във връзка с чл.146 ГПК и по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос,свързан с приложението на чл.17а от ЗППДОбП. Във връзка с въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира следното: При условията на ограничения въззив, съдът се произнася за правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, както и служебно по валидността на решението изцяло и по допустимостта му в обжалваната част, а също и за спазването на императивни разпоредби на материалния закон. Въззивният съд и при действието на ГПК от 2007г. е съд по съществото на спора, което значи, че извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. Съгласно чл.272 ГПК, когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд е длъжен да мотивира своето решение, като при мотивировката може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност следва да се използва само когато има съвпадение на фактическите и правни констатации, а не само на крайния резултат от решаващата дейност и последната е еднаква по обем и при двете инстанции, защото не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства пред въззивния съд. В този случай, макар и да препраща към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд изготвя собствени мотиви, като прави свои мотивите на първата инстанция, с които обосновава изводите си по съществото на спора. Не може въззивният съд само формално да препрати към мотивите на първоинстанционното решение. На следващо място при действието на ограничения въззив, въведен с ГПК от 2007г., във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор - чл. 266, ал. 2 ГПК. Настъпващата още с първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Същевременно обаче, законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция. Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения - чл. 266, ал. 3 ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им - чл. 260, т. 6 ГПК. Следва да се има предвид, че в изготвения доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК съдът следва да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, да отдели спорното от безспорното и да разпредели доказателствената тежест. Ако има съмнения относно точния смисъл на твърденията или открива противоречия в тях съдът е длъжен чрез въпроси към страните да изясни възникналите проблеми - чл. 145, ал. 2 ГПК. Неизпълнението на тези задължения от първата инстанция поражда задължение на въззивния съд да отстрани сам нарушенията и да извърши пропуснатите процесуални действия – тоест при непълен или неточен доклад въззивният съд следва да направи нов доклад,съобразен с изискванията на нормата на чл.146 ГПК, както и да събере поисканите от страната доказателства при условията на чл. 266 ал.3 ГПК. Останалият въпрос за приложението на чл.17а ЗППДОбП, в процесния случай не е обуславящ изхода на конкретния правен спор, поради което не следва да бъде обсъждан като такъв по чл.280 ал.1 от ГПК. Касационните оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК са основателни по следните съображения : Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК съдът основава решението си върху установените по делото обстоятелства и върху закона, като излага своите изводи в мотивите към решението. Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК въззивният съд решава спора по същество и когато потвърждава първоинстанционното решение, като и в този случай е длъжен да мотивира своето решение - чл. 272 ГПК. Т. основни правила, са нарушени от Пловдивския апелативен съд, който не е изложил собствени мотиви към постановеното от него решение. Предвидената от закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на собствени мотиви по съществото на спора, както е процедирал Пловдивският апелативен съд. Същият съд не е бил прецизен и при приложение нормите на чл.146 и чл.266 ГПК. Изготвеният от първостепенния съд доклад по делото е формален и непълен. Този порок не е отстранен от въззивния съд в рамките на вменените му от закона правомощия и задължения дори и при наличие на изрично позоваване от страна на въззивника в тази насока при мотивиране на основанията за въззивно обжалване. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК настоящата инстанция следва, като отмени обжалваното решение, да го върне на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия. При новото разглеждане на делото съдът следва да изготви нов доклад по делото, съобразен с нормата на чл.146 ГПК, с оглед разпоредбата на чл.266 ал.3 от ГПК да събере посочените от страните доказателства , а с оглед нормата на чл. 272 ГПК, ще следва да мотивира своето решение като направи анализ на доказателствата и извърши преценка по същество на правния спор. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 176 от 21.10.2009 год. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.дело № 574/2009 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: