4 Р Е Ш Е Н И Е № 696 [населено място], 07.12.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в публичното заседание на 9 ноември през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА И. ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №263/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 от ГПК. ВКС, в друг тричленен състав разглежда молбата на Н. Т. – Ч. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, І-во г.о. по гр.д. №5735/07 г. от 10.09.09 г. Молбата, видно от съдържанието и уточнението й с молба от 29.10.09 г. е предявена на осн. чл.303, ал.1,т.1,4 и 5 от ГПК. Молителката настоява да се уважи, по подробно изложени в съд. заседание и по делото съображения. Изложените в молбата основания за отмяна са възприети и разграничени от ответника С. Т., който е оспорил наличието на всяко от тях във възражение по делото. В съд. заседание поддържа становището си за неоснователност на молбата. ВКС на РБ, като разгледа молбата за отмяна, намира следното по основателността й: С решението на ВКС по гр.д. №5735/07 г., след отмяна на въззивното, е отхвърлен предявеният от молителката срещу ответника иск по чл.31, ал.2 от ЗС, за сумата от 25 687 лв., обезщетение за ползите от съсобствения на страните апартамент, от които ищцата твърди, че е лишена за периода 24.09.99 – 31.10.03 г. Прието е, че безспорни по делото са съсобствеността върху имота, като сънаследствен при равни квоти на страните и отправената покана по чл.31, ал.2 от ЗС към ответника, а спорен е единствено въпросът за ползването на имота през процесния период. Според постановилия решението състав на ВКС не е установено ищцата да е била лишена от ползването на имота за исковия период, поради използването му само от ответника. Апартаментът е бил празен и при дължимата от всеки съсобственик активност за упражняване правото на собственост, тя е могла да го ползва – да си служи с него, съобр. изрично предвиденото в чл.31, ал.1 от ЗС. При този предмет на спора и изводи в касационното решение, чиято отмяна се иска, ВКС намира следното по заявените основания за отмяна: По основанието за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 от ГПК: Молителката сочи като нови доказателства от значение за делото влязлото в сила решение на ВКС по гр.д. №351/07 г., с което й е присъдено обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за същия имот за период 1994-99 г., предхождащ процесния и вл. в сила решение на СГС по гр.д. №791/08 г., с което й е присъдено обезщетение за период до 2003 г., следващ процесния. Тези решения са за периоди, различни от процесния. По всяко от делата / и съответно – за всеки от исковите периоди/ лишаването на съсобственика -ищец от ползата от общата вещ, поради използването й само от съсобственика –ответник подлежи на конкретно установяване. То не се презумира оборимо, както владението в промеждутъка на различните времена по чл.83 от ЗС. Спорът не е за владението, което - и включващото го право на собственост, страните не са губили, а за конкретното ползване и възможността за ползване на имота в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС, като предпоставка за обезщетяване на лишения от ползи съсобственик на вещта. От представените в производството за отмяна от молителката доказателства, относими към спора като издадени за процесния период са единствено постановление на А. прокуратура – С. от 29.12.99 г., с което е потвърдено постановлението на Г. прокуратура и резолюцията на Районна прокуратура за прекратяване на заведеното по молба на Н. Ч. производство поради липса на основание за намеса на прокуратурата по чл.118 от З.. Тези доказателства са представени късно в процеса – с молба от 16.02.10 г., след преклузивния срок по чл.305, т.1 от ГПК, не са нови, тъй като с оглед датата на издаването им, молителката е могла да се снабди с тях и да ги представи в инстанционното производство, а и съдържанието им не сочи на нови обстоятелства от значение за спора. Същото се отнася и за представените в срока за произнасяне с молба от 24.11.10 г. удостоверения от [фирма] и от [фирма], че към настоящия момент партидите за вода и електричество за имота са с титуляр ответникът. Дискът /DVD/ с обективни според молителката факти, които не е назовала, няма доказателствено значение, тъй като не представлява писмено доказателство по см. на чл.178 и сл. от ГПК и чл.303, ал.1,т.1 от ГПК. Или молбата за отмяна е неоснователна на първото от посочените в нея основания. По основанието за отмяна по чл.303, ал.1,т.4 от ГПК: молителката го обосновава с цитираните по – горе влезли в сила решения за присъдени й обезщетения, като постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, на които въззивното противоречи. Исковете, макар и с еднакво пр. основание и страни, са за различни периоди, което изключва обективното тъждество на спора и противоречивото му решаване по см. на посоченото основание. Затова то също не е налице. По основанието за отмяна по чл.303,ал.1, т.5 от ГПК. То се извлича от първоначалната молба / не е изложено изрично в уточняващата/ и писмената защита. Молителката твърди, че поради нарушени от касац. съд съдопроизводствени правила е лишена от участие по делото и равностоен процес. Ограничено е правото й на защита, като представената по касационното дело писмена защита от 29.01.09 г. не е приложена и взета предвид при решаване на делото. Решението на касац. съд за отхвърляне на иска й е постановено много след посочения в закона 30 дневен срок, докато искания на противната страна са разгледани бързо и уважени. В касационното производство молителката, като ответник по жалба, е участвала лично и с адвокат, чието становище и пледоария за неоснователност на жалбата са отразени в съдебния протокол. В съдебния протокол не е отразено, че на страните се дава възможност да изложат допълнителни съображения в писмена защита, тя не е регламентирана като начин на защита в ГПК, отм. , по реда на който е разгледана касационната жалба. Понастоящем възможността за писмена защита е въведена с чл.149, ал.3 от ГПК при фактическа и правна сложност на делото и определен от съда подходящ срок за представянето й. Затова, при личното и с адвокат участие на молителката по делото, липсата на категорични данни писмената й защита да е своевременно приложена по него / определение за възстановяването й на СГС от 16.11.09 г./ не налага извод за лишаване на молителката, като ищца от участие и защита в процеса. Изложените от молителката доводи за забавено произнасяне на съда с атакуваното по реда на отмяната решение и за бързо такова по молбата на ответника от 4.12.07 г. за спиране изпълнението на обжалваното с касационна жалба въззивно решение с определение от 6.12.07 г. не сочат на неравнопоставеност на страните при участието им в процеса. Производствата са различни, това за спиране на изпълнението е с обезпечителен характер, бързината на произнасяне произтича от целта му и е указана в закона – 218б, ал.6, вр. с чл.314, ал.2 от ГПК, отм., ; касационното производство е редовно инстанционно производство, а постановяване на решението по жалбата след инструктивния 30 дневен срок по ГПК, отм. не го опорочава и не е основание за отмяната му. Оплакванията в първоначалната молба за неправилност по см. на чл.218б от ГПК, отм. на атакуваното по реда на отмяната решение на ВКС не подлежат на разглеждане в това производство. Извънинстанционното производство за отмяна е средство за защита срещу неправилните влезли в сила решения, но при определени, специфични предпоставки – законоустановени основания, различни от касационните по чл.218б от ГПК, отм.. Молбата за отмяна е неоснователна на всичките заявени основания и следва да остане без уважение, поради което ВКС на РБ, в друг тричленен състав по чл.307, ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Т. – Ч. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, първо г.о. по гр.д. №5735/07 г. от 10.09.09 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1,4 и 5 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: