2 Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр. София, 01.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1830 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Й. Г. К. и Й. И. К. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. И. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 1230 от 6 август 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2202 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което жалбата на Й. и Й. К. против действията на частен съдебен изпълнител, изразяващи се в извършване на публична продан на 28 май 2010 г. на недвижим имот, собственост на молителите, е оставена без уважение. В молбата се сочи, че атакуваното решение противоречи на решение № 1220 от 4 август 2010 г. по в.гр.д. № 2148 по описа на същия съд за 2010 г., с което състав на съда е отменил действията на частния съдебен изпълнител по насрочване на публична продан за периода 27 април 2010 г. – 27 май 2010 г. на недвижим имот, като основният мотив на съда да отмени действията на съдебния изпълнител е несеквестируемост на имота, върху който е насочено принудителното изпълнение; атакуваното решение противоречи и на решение № 1584 от 13 октомври 2009 г. по в.гр.д. № 2662 по описа за 2009 г. на същия съд, с което състав на съда е отменил действията на частния съдебен изпълнител, изразяващи се в насочване принудителното изпълнение и насрочена публична продан на същия недвижим имот, като основен мотив на съда е несеквестируемост на имота, върху който е наложено принудителното изпълнение; и трите съдебни производства са водени между молителите и частния съдебен изпълнител, а предмет на разглеждане са били действията на частния съдебен изпълнител по едно и също изпълнително производство по принудително изпълнение (публична продан) на един и същи имот, като искането и по трите дела е било за отмяна на изпълнителните действия поради несеквестируемост на имота; с последното решение, атакувано в настоящото производство, е прието, че имотът не е несеквестируем; иска се отмяна на атакуваното решение като неправилно, защото имотът представлява единственото жилище на молителите и непълнолетната им дъщеря; с решението по в.гр.д. № 2148 за 2010 г. окръжният съд е отменил действията на съдебния изпълнител по насрочването на публичната продан на имота за периода 27 април 2010 г. – 27 май 2010 г., но тъй като това е станало едва с постановеното решение на 4 август 2010 г., към този момент публичната продан вече е била приключена и вече е бил обявен купувач на имота, но това решение не е могло да бъде представено на съда, разглеждащ последващия спор за законосъобразност на действията по провеждането и приключването на проданта, тъй като в момента, в който молителите са имали възможност да се снабдят с препис от решението, вече е било постановено атакуваното решение. Молбата се поддържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на молителите адв. К.. Ответникът Г. С. Н. от [населено място] не представя отговор по смисъла на чл. 306, ал. 2 ГПК. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че от приложеното копие от изпълнително дело № 67 за 2009 г. на частен съдебен изпълнител се установява, че длъжниците притежават два недвижими жилищни имота – процесният и друг; независимо, че и двата имота са били описани, при липсата на данни за извършена публична продан на другия жилищен имот, процесното жилище не може да се ползва от закрилата по чл. 444, т. 7 ГПК, поради липса на предвиденото в закона условие то да бъде единствено жилище; при тези данни се споделя изводът на частния съдебен изпълнител за липсата на условия да се изследват факти относно трайното обитаване от длъжниците на спорния имот; обективните предели на силата на пресъдено нещо по друго решение не обхващат оспорваното действие в разглежданото производство. Предмет на атакуване по процесното съдебно решение са били действията на частния съдебен изпълнител по извършване на публична продан на 28 май 2010 г., съставен протокол за обявяване на наддавателните предложения и определяне на купувач. С решение № 1594 от 13 октомври 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 2662 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г. по оспорване на действията на частния съдебен изпълнител, изразили се в насрочване на публична продан на процесния имот, съдът приел, че, видно от представените доказателства по делото, двамата длъжници живеят заедно с непълнолетната си дъщеря в имота, поради което са налице основанията по чл. 444, т. 7 ГПК да се осигури възможност за длъжниците да не бъдат лишени от жилище, когато нямат друго такова; обстоятелството, че те притежават и друг имот не е основание да се приеме, че и двата имота са секвестируеми; съдебният изпълнител е следвало да събере сведения за имота и да провери секвестируемостта му още с налагане на възбраната върху него; вторият имот не е жилище на съпрузите и може да е предмет на изпълнението. С решение № 1220 от 4 август 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 2148 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. по оспорване действията на частния съдебен изпълнител по обявяване на публична продан на процесния недвижим имот във връзка с предходно констатирана несеквесттируемост на имота, окръжният съд приел, че е налице влязло в сила съдебно решение, но неговия предмет е отмяна на конкретно действие на съдебния изпълнител, а насрочването на нова публична продан е нов възникнал спор между страните, поради което се дължи ново произнасяне; длъжниците живеят в процесното жилище; ненадлежно съдебният изпълнител е насрочил повторно публична продан на жилището, без да е налице промяна във фактическата обстановка. Молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна на влязло в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да е налице противоречие е необходимо да има пълна обективна и субективна тъждественост между делата, т. е. не само да са между същите страни, но и да имат един и същ предмет. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл. 299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно (чл. 307, ал. 4 ГПК). Безспорно в разглеждания случай е налице субективен идентитет между страните по трите претенции по обжалване на действия на съдебен изпълнител по едно и също изпълнение. Предмет на спора и по трите решения са различни действия на съдебния изпълнител – за първото и второто по време решения се атакуват насрочване и обявяване на публичната продан на процесния имот, а за последното са атакувани действията по извършване на публична продан на 28 май 2010 г., съставянето на протокол за обявяване на наддавателните предложения и определяне на купувач. Процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, когато страната желае да се възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. В този случай предмет на делото е потестативното право на страната да иска отменяването на конкретно посочените действия на съдебния изпълнител. Така със сила не пресъдено нещо се установява съществуването на едно потестативно право и процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието е преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право, предмет на делото, затова и преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право, не се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по конститутивния иск (така се приема в решение № 139 по гр.д. № 1449 за 2009 г. на ІV ГО, даващо задължително тълкуване по реда на чл. 290 и сл. ГПК). В разглеждания случай произнасянето на съда по възможността изпълнението да бъде насочено срещу конкретния имот дава разбирането на съда във връзка с твърдяната незаконосъобразност на съответното действие, но то не се обхваща от силата на пресъдено нещо, поради което не може да се приеме, че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени няколко влезли в сила решения, които си противоречат. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Г. К. и Й. И. К. – двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1230 от 6 август 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2202 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: