Р Е Ш Е Н И Е № 14 С о ф и я, 27 януари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 я н у а р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1634/2014 година. Производство по Глава тридесет и трета от НПК. С искане на основание чл.420, ал.2 от НПК от осъдения А. Й. С. от Русе, в момента в затвора-Б., се настоява за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 123 от 12.08.2014 г. по ВНОХД № 424/2014 г. на окръжен съд-Русе, с което е потвърдена присъда № 123 от 19.06.2014 г. по НОХД № 583/2014 г. на районен съд-Русе и оправдаването му от касационната инстанция, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане, без да е посочен от кой стадий на производството. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият А. С., лично и чрез защитника си адв.А.М. от САК моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на решението съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 123 от 19.06.2014 г., постановена по НОХД № 583/2014 г. на районен съд-Русе подсъдимият А. Й. С. от Русе, в момента в затвора-Б. е признат за виновен и осъден за извършено на 03.01.2014 г. в Русе, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с брат му Г. Й. С. престъпление по чл.325, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието е приспаднат срокът на предварителното му задържане до влизане на присъдата в законна сила. Разпоредено е с вещественото доказателство по делото, като същото се върне на собственика му. В тежест на осъдения са присъдени 80 лв разноски по делото. По въззивна жалба от защитника на осъдения Ал.С. адв.К.Д. с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда за оправдаването му, с решението си окръжният съд я е потвърдил изцяло и тя е влязла в законна сила на 12.08.2014 г. В искането от 16.09.2014 г. осъденият Ал.С. наново развива доводи за нарушаване на процесуалните норми във връзка с дължимия се доказателствен анализ при установяване на правно значимите факти и за правилното приложение на материалния закон, като моли за отмяна на двата инстанционни съдебни акта и постановяване на решение от ВКС за оневиняването му или за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд намира, че искането е подадено от осъден, който имат право на такова, в законоустановения срок, срещу въззивен съдебен акт, неподлежащ и непроверен по касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Искането, назовано „молба”, освен че повтаря развитите във въззивната жалба на защитника на осъдения доводи, не е съобразено с резултатите от проведеното съдебно следствие и с изложеното в мотивите на въззивния съдебен акт. Съдът не просто се е съгласил с възприетата от районния съд фактическа обстановка, но е направил собствен доказателствен анализ на събраните и проверени доказателства, отхвърляйки на свой ред тезата на молителя като защитна и доказателствено неподкрепена. Голословното отричане на осъдения да е препречил пътя на св.В. е оборено и от показанията на св.Матов и св.Д., които възприели начина на спиране на колата от подс.С., затруднението за движение на останалите МПС, последиците от нанесените на св.В. удари и наличие на кървяща рана на носа му, както и изявленията му за автора и механизма на причиняването й. При този анализ са били преодолени противоречията, възникнали с показанията на св.Х. (снаха) и св.Г.С. (брат) и с обясненията на осъдения А.С., които убедително са отхвърлени като неверни и нелогични. По този начин въззивният съд не само е проверил и утвърдил възприетите от районния съд правно значими факти, но и с основание не е възприел възражението му това да е сторено от предубеден в изхода на делото съдебен състав. Няма неоснователно отхвърлени доказателствени искания и игнорирани доказателства, които да са злепоставили разкриването на обективната истина по делото. ВКС приема, че не е налице касационно основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, още по-малко за оправдаване на осъдения по предявеното му обвинение. В рамките на установените факти е приложен законът, който е следвало да се приложи. Възникването на опасност за движението от действията на св.В. по никакъв начин не оправдават предприетата спрямо него от двамата братя саморазправа, при която от осъдения А.С. е било демонстрирано явно пренебрежение към обществените порядки, грубо е бил нарушен общественият ред. Чрез действията и отправените към другия водач псувни, обиди и упражнено насилие той е изразил своето неуважение към обществото, като с циничното си и агресивно поведение е скандализирал придвижващите се през кръстовището и по улицата водачи на МПС и пешеходци. Законосъобразно поведението му е подведено под разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК, а с оглед на скорошното му минало осъждане – на ал.4, тъй като деянието е осъществил при условията на опасен рецидив, съобразно чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Осъденият не е имал нито правото да преследва, още по-малко да санкционира по какъвто и да е начин св.В. за нарушение на правилата за движение, включително и да е счел, че последният е създал някаква опасност за движението и за пътуващите в колата му деца. Поради това наведените в допълнението към искането му доводи за несъставомерност на деянието му като престъпление по посочената наказателна норма са напълно неоснователни и не са съобразени с установените по делото факти от кръга на чл.102 от НПК. Не е налице и основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на делото. Не е налице и явно несъответствие на наложеното на осъдения наказание от 2 години лишаване от свобода. Освен нарушаването на обществените порядки, с деянието е бил увреден, макар и сравнително леко, беззащитен гражданин, който е бил поставен в стресова, унизителна ситуация от двамата братя пред погледа на много хора, на улица с интензивно движение, което сериозно е било затруднено. Това определя обществената опасност на осъщественото за завишена, а тя е такава и с оглед конкретната личност на осъдения А.С.. Въпреки изтърпяното от него сериозно наказание за престъпление, осъществено също с упражняване на насилие, и в конкретния случай е приложил сила върху св.В., раздавайки собствено правосъдие. Съдилищата са съобразили наличните обстоятелства, относими към обема на дължимата му се санкция и са я определили на предвидения в закона минимум, като са отказали да приложат разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради липса на законовите предпоставки. ВКС намира, че не се налага корекция на наказанието на молителя в посока за намаляването му и не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Й. С. от Русе, в момента в затвора-Б. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 123 от 12.08.2014 г. по ВНОХД № 424/2014 г. на окръжен съд-Русе, с което е потвърдена присъда № 123 от 19.06.2014 г., постановена по НОХД № 583/2014 г. на районен съд-Русе. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :