Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 20.07.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 827 по описа за 2010 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на А. Х. К. и С. Н. К., чрез пълномощника им адв. Р. Р., против въззивното решение от 17.03.2010 год. по гр. д. № 217/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 7.05.2009 год. по гр. д. № 709/2007 год. на Кърджалийския районен съд, с което са осъдени да предадат на Г. Е. Х. и Ф. С. Х. владението на избено помещение № 3 със светла площ 14.82 кв. м., с описаните граници, представляващо помещение 3Б като местоположение съгласно схема на мазетата на л. 358 от делото и съгласно схема на ползуване на л. 239 от делото, изготвени от вещото лице Бл. Я., неразделна част от решението, принадлежащо към апартамент № 3 в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат отмяната му и вместо това предявения срещу тях иск бъде отхвърлен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Ищците Г. и Ф. Х., чрез адв. Д. Г. в писмено становище оспорват жалбата като неоснователна. С определение № 40 от 14.01.2011 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената жалба, на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Произнасянето на въззивния съд по евентуалното възражение на ответниците за придобиване по давност собствеността върху мазето, принадлежност към апартамент в жилищна сграда, какъвто те притежават, е в противоречие с представеното решение № 1266 от 7.07.95 год. по гр. д. № 1439/94 год. на ВС, ІV г. о. В него е прието, че не съществува забрана да се придобие по давност такова помещение, щом в сградата владелецът има друг обект – апартамент. Настоящият състав споделя изразеното в това решение становище за възможността да се придобие на основание давностно владение правото на собственост върху обект, представляващ принадлежност към жилище в една сграда /чл. 37 ЗС/, доколкото владението се осъществява от един от собствениците на жилище спрямо друг такъв в същата сграда, но тази практика в случая е неприложима и касационната инстанция следва да произнесе решение на основание чл. 291, т. 3 ГПК. Съображенията за този извод са следните: Касаторите не спорят, че упражняват фактическа власт върху мазе във вх. „Б” на жилищния блок, в който са собственици на апартамент № 1, придобит с договор от 1992 год. за продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд, но са оспорвали твърдението на ищците, че ползуват тяхното мазе № 3 към апартамент № 3, който последните придобили на основание постановление за възлагане от частен съдебен изпълнител през 2006 год. Въз основа на заключенията на единична и тройна техническа експертиза, както и на задълбочения анализ на легитимиращите страните за собственици писмени доказателства, установяващи и границите на принадлежащите към жилищата избени помещения, въззивният съд приел, че ползуваното от ответниците мазе представлява това, принадлежащо към апартамента на ищците, като взел предвид установената при измерването площ, тази на останалите мазета по схемата на разположението им, както и обстоятелството за извършени от други собственици преустройства на техните мазета, при което са завзети в повече съседни площи. Изводът за идентичност на спорното мазе с това, принадлежащо към апартамента на ищците е правилен и обоснован от събраните доказателства, а оплакванията на касаторите са неоснователни. Д. им, че съществува още едно мазе със същата площ, което обстоятелство разколебава извода за идентичност, е неоснователен, тъй като заключението на единичната експертиза на в. л. Я. не установява такъв факт, като същото е обосновано с протокола за ценообразуване на продадените жилища във вход „Б” на блока. В този смисъл е и заключението на приетата във въззивното производство тройна техническа експертиза. С оглед изразеното по-горе становище по формулирания правен въпрос за възможността избеното помещение да се придобие по давност от собственик на жилище в същата сграда, то поддържаното становище от касаторите в този смисъл е неоснователно. Придобиването на собствеността от тях на апартамент № 1 в същата сграда с принадлежащото му мазе № 1 е с договора от 19.02.92 год., поради което и са могли да придобият чуждото мазе по давност след десет години – най-рано на 19.02.2002 год. /при положение, че е налице владение, с оглед събраните показания на свидетелите в обратен смисъл/. Преди тази дата – на 19.12.2000 год. собствеността на апартамента, към който принадлежи това мазе, /обстоятелство, установено по несъмнен начин от заключенията на техническата експертиза/, е прехвърлена от собствениците му на трето лице, последвала е и друга разпоредителна сделка, до възлагането му с постановлението на частния съдебен изпълнител на настоящите ищци, предявили иска си за ревандикация на мазето, принадлежащо към техния апартамент преди изтичане на придобивна давност спрямо тях, поради което и правилно искът е уважен. За да се позоват на твърдения придобивен способ, касаторите следва да установят, че са налице елементите на владението спрямо собственика на апартамента, към който спорното мазе принадлежи, като изтеклият период от време преди това е ирелевантен, /а е бил и недостатъчен като срок, извън липсата на доказателства за позоваване на давност спрямо някой от собствениците/, тъй като не може да се противопостави на настоящите ищци, собственици на спорния имот. Поради това и позоваването на давностно владение за придобиване на правото на собственост върху мазе № 3 е неоснователно, което обосновава същия краен извод за основателността на ревандикационния иск против касаторите. С оглед на горното, въззивното решение, като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 56 от 17.03.2010 год. по гр. д. № 217/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.