2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 623 гр. София, 22.10.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Ерик Василев при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1793 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Нова варова компания” ЕООД против решение №363/21.11.2019 г., постановено по 543/2019 г. от състав на Окръжен съд – Враца. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното първоинстанционно решение. Съдът е приел, че ищецът е бил в болнични от 01.05. до 10 .05.2019 г, когато на 07.05.2019 г му е връчена заповедта за уволнение и той я е получил лично. Прието е, че дали предписаната процедура по преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ е спазена, съдът е длъжен да провери, доколкото е предпоставка за законосъобразността на извършеното уволнение. Съгласно чл. 333 ал.1 т.4 от КТ при съкращение в щата по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ, работникът също ползва закрила и по т.4. Датата на връчване заповедта за уволнение се счита за прекратяване на труд. правоотношение и към тази дата следва да се прецени дали работникът ползва специална закрила на т.4 от чл.333 ал.1 КТ. Съдът е приел, че започването на отпуск по т.4 от чл.333 ал.1 от КТ според съдебната практика е платения годишен, неплатения,учебния както и отпуск за временна нетрудоспособност и др., като в случая заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 07.05.2019 г, когато той е бил в отпуск по болест т.е. отпуск за временна нетрудоспособност и се е ползвал от закрилата на чл. 333 ал.1 т.4 от ГПК т.е. тя не е била преодоляна. На това основание съдът е приел, че уволнението на работника е незаконосъобразно. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочения правен въпрос е, ползува ли се работник от закрилата на чл.333, ал.1, т.4 КТ в случаите, в които е налице разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, но работникът е бил на работа в деня, в който е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Действително, в цитираното решение от касатора . № 437/2012 г. по гр.д.№ 1594/2010 г. на ІV гр.отд. на ВКС, както и в трайната практика на ВКС се приема, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ важи само, ако работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом е бил на работа към датата, към която се отнася предварителната закрила по цитираната хипотеза, не може да се ползва от нея, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. В този смисъл, макар да е приел, че заповедта е връчена на лицето лично, съдът е допуснал противоречие с практиката на ВКС по този правен въпрос. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 95 лева. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №363/21.11.2019 г., постановено по 543/2019 г. от състав на Окръжен съд – Враца. Указва на „Нова варова компания” ЕООД да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 95 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.