Р Е Ш Е Н И Е № 315 гр.София, 29 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1558/2011 година Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения П. С. П., направено чрез защитник, за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 417/2009 год. на Добричкия районен съд и внохд № 82/2011 год. на Добричкия окръжен съд, и връщане на делото за ново разглеждане. В искането не е казано, дали новото разглеждане следва да започне от досъдебното или съдебно разследване. Като основание за възобновяването е посочен чл.348, ал.3, т.1 НПК: първоинстанционната присъда и въззивното решение са постановени въз основа включително на негодно доказателствено средство, каквото е съставеният на 26.ІІ.2007 год. протокол за оглед на местопроизшествието; отказано е извършването на следствен експеримент с участието на осъдения, при който да се установи не абстрактно съществуващата, а конкретно за П. възможност, по приетия от съдилищата начин да проникне в складовото помещение, откъдето е направил опит към кражба; въззивният съд не е дал отговор на всички доводи срещу правилността на първоинстанционната присъда. В съдебно заседание П. поддържа искането за възобновяване и твърди, че не е автор на престъплението, за което е осъден. Прокурорът също намира искането за основателно с акцент върху липсата на отговор по направените във въззивната жалба оплаквания, при което заключението му е искането да се уважи, да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане на Добричкия окръжен съд. Върховният касационен съд установи: С присъда № 1 от 5.І.2011 год. по нохд № 417/2009 год. П. Ст.П. е признат за виновен в това, че след предварително сговаряне с И. А. И., разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /прозоречна решетка от железни пръти/, използване на техническо средство /ръчна лостова ножица за рязане на арматурно желязо/ и на моторно превозно средство /лек автомобил ОПЕЛ А. с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на С. Т. М./, на 26.ІІ.2007 год. в [населено място], Добричка област, е направил опит към кражба на собствени на А. М. П. движими вещи, който опит е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, за което деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е потвърдена с решение № 26 от 11.ІІІ.2011 год. по внохд № 82/2011 год. Искането за възобновяване на наказателното производство е основателно и следва да се уважи като се отмени въззивното решение и делото се върне на Добричкия окръжен съд за ново разглеждане, поради допуснато от този съд съществено процесуално нарушение с ограничаване едно от основните права на обвиненото лице, а именно правото на жалба-касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК. Ефективността на защитата чрез жалба предполага изпълнение от въззивния съд на поставането в чл.339, ал.2 НПК изискване – при потвърждаване на присъдата да посочи „основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата”. Това свое задължение окръжният съд не е изпълнил. Макар въззивната жалба да е била посветена преди всичко на възражението срещу процесуалната годност на протокола за оглед на местопроизшествието, съставен на 26.ІІ.2007 год., сочен в обвинителния акт и приет от двете съдебни инстанции за основно доказателствено средство, установяващо пребиваването на осъдения П. в складовото помещение към магазина, собственост на Ал.М.П.-при огледа е иззета като веществено доказателство картонена кутия, предназначена за опаковане на използваната при опита към кражба ножица за рязане на арматурно желязо, върху която кутия е намерена дактилоскопна следа, оставена от средния пръст на дясната ръка на Пл.Ст.П.-това възражение с подкрепящите го доводи е останало необсъдено. Недаването с въззивния акт на отговори по конкретни и разумни оплаквания обезсмисля упражненото от надлежната страна право на жалба, с което и съществено го нарушава. Естеството на допуснатото процесуално нарушение позволява квалифицирането му и по т.2 на чл.348, ал.3 НПК: липсата на мотиви във въззивното решение по повод коментираното възражение не дава възможност на касационната инстанция да провери, дали и доколко възражението-предмет и на касационната жалба-е основателно. Противното би означавало касационният съд да извърши анализ на доказателствата, каквато дейност поначало не му е присъща. Анализът на доказателствата се осъществява от съдилищата, в чиято компетентност влиза събирането им, докато касационният съд проверява правилността му и съобразно оценката за последната дава отговор на направените пред него по което и да било от касационните основания оплаквания. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство, предмет на внохд № 82/2011 год. на Добричкия окръжен съд, ОТМЕНЯ постановеното по това дело РЕШЕНИЕ № 26 от 11.ІІІ.2011 год. И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг съдебен състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/