Р Е Ш Е Н И Е № 343 гр. София, 19.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 1067 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Варна, както и жалба на повереника на частните обвинители Е. К. и П. К., всички против въззивна присъда № 23/12.03.2013 г. на Варненския окръжен съд, НО, постановена по ВНОХД № 220/2012 г. С тази присъда Варненският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 21/19.01.2012 г. по НОХД № 2615/2010 г., с която Варненският районен съд е признал подсъдимия С. Д. Д. за виновен в извършването на престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 5, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за невинен в това, че в периода от 07.05.2008 г. до 30.06.2008 г., в гр.В., при продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Г. Д. К. посредством манипулиране на волята му и използвайки настъпилите характерни за възрастта му промени в паметта, когнитивността и екзекутивните функции, като го мотивирал - да подпише нотариално заверено пълномощно от 07.05.2008 г. със съдържание различно от действителната му воля (въз основа на което, в качеството си на пълномощник на Г. К., на 16.05.2008 г. продал на себе си апартамент в гр.В., [улица], ет. 1 (на стойност 215 000 лв.), а на 27.05.2008 г. дарил на себе си поземлен имот в землището на с.Ос. с площ от 600 кв. м.(на стойност 17 800 лв), - да изготви саморъчно завещание от 26.05.2008 г. за разпореждане след смъртта със собствените му недвижими имоти (депозирано от Д. в нотариална кантора за пазене и съхранение на 06.06.2008 г.) без да е разбирал свойството, значението и правните последици на този акт, - както и да подпише нотариално заверена декларация от 30.06.2008 г. по чл. 100 от ЗС за отказ от право на ползване върху апартамент в гр.В., [улица], ет. 1 без да е разбирал смисъла, значението и правните последици на този акт и с това му причинил имотна вреда в големи размери на стойност 232 800 лв., поради което и го е оправдал по обвинението по чл. 210 ал. 1, т. 5, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. В касационния протест и допълнение към него, поддържани от прокурора от ВКП, се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НК. Твърди се, че поради неправилна оценка на доказателствените материали и експертните заключения, които не са били оценени в съвкупност, се е стигнало до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Варненския окръжен съд. В касационната жалба на частните обвинители и представеното допълнение се визират същите основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, както и идентично искане за прилагане на чл. 354 ал. 3, т. 2 и 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК. Изтъкват се доводи за липса на мотиви с оглед тяхната неяснота и противоречие, неизпълнение на процесуални задължения по чл. 339 ал. 3, вр. чл. 305 ал. 3 НПК по повод оценката на доказателствените източници съобразно изискванията по чл. 13, 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК, които самостоятелно и поотделно са довели до неправилно приложение на материалния закон. В с. з. пред ВКС поверениците на частните обвинители, както и лично явилият се П. К., поддържат изцяло направените в жалбата оплаквания и искания. Представят се и писмени бележки. Упълномощените защитници на подсъдимия, който не се явява лично, изразяват позиция за неоснователност на протеста и жалбите на частните обвинители. Представя се писмена защита. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест и жалбата на частните обвинители са неоснователни. С оглед изтъкнатите в протеста и жалбата, респ. в допълненията към тях, доводи, които в същината им са идентични, ВКС намери за нужно да ги разгледа съвместно. На плоскостта на основанието по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, основните възражения се свеждат до неправилна оценка на доказателствените източници, доколкото съдът безкритично е кредитирал обясненията на подсъдимия за характера на взаимоотношенията му с Г. К. по повод извършените имуществени разпореждания и основанията за това, като същевременно е игнорирал множество данни, съдържащи се в писмени и гласни доказателствени материали, а също и констатации на експерти по двете СППЕ (които не са били обсъдени съвкупно, а на места са били изключени или интерпретирани превратно), даващи представа за манипулативното въздействие на подсъдимия върху волята на Г. К., вследствие на което той е предприел правните действия, довели до неговото имотно увреждане. Поради неизпълнение на процесуални задължения от тази категория се е стигнало до неизясняване на действителната воля на К. да извърши имуществени разпореждания в полза на подсъдимия, което е довело и до незаконосъобразното му оправдаване. Отделно от това частното обвинение намира и самите мотиви за оправдаване за неясни и противоречиви, тъй като от една страна въззивният съд е приел, че упълномощаването е отразявало точно волята на Г. К. (имотите му да бъдат прехвърлени въз основа на реални договори, каквито са продажбата – за апартамента и дарението – за поземления имот), а от друга е оправдал подсъдимия затова, че всъщност между него и К. е имало договор за прехвърляне на имотите срещу задължение за гледане и издръжка, който е алеаторен и надлежно изпълнен. ВКС намира, че оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, не могат да бъдат споделени. В съгласие със задълженията си като въззивна инстанция Варненският окръжен съд е провел допълнително въззивно следствие, провеждайки разпит на недопуснати от първостепенния съд свидетели, сочени от защитата, а впоследствие в мотивите си е извършил съвкупна оценка на събраните доказателства, на основата на които е постановил и оправдателната си присъда. Липсва основание да се счита, че действителните отношения между подсъдимия и Г. К. по повод извършените разпоредителни сделки с имотите му, вкл. каква точно е била волята на последния и дали тя е била манипулирана, са останали неизяснени. За да кредитира обясненията на подсъдимия, срещу което държавното и частното обвинение е изразявало възражения, въззивният съд е изложил конкретни съображения, свеждащи се до подкрепата им с множество други доказателствени източници – писмени, гласни и експертни констатации. Разгледани самостоятелно и в тяхната цялостност, те не са оставяли съмнение, че макар и на преклонна възраст, 80-годишният Г. К. е бил дееспособно лице и е направил доброволен и информиран избор по какъв начин да се разпорежда със своя живот и имуществото си. Решението му да се довери на своя племенник, като приеме грижите му и предприеме действия да го възнагради за това, избирайки конкретен правен способ за транслиране на собственост или дублирайки такива способи, които с оглед своето правно действие водят до изключването й от бъдеща наследствена маса, не попада в обхвата на неверна или погрешна представа, която да е продукт на манипулативно въздействие с користна цел. Тезата за манипулация на волята на Г. К. към момента на оторизиране на подсъдимия с пълномощното от 07.05.2008 г., изповядано от нотариус Ал. Г., е останала неподкрепена от доказателствената съвкупност. Тук е мястото да се отрази, че обвинението в тази чу част е било и крайно неиздържано. По същество са липсвали конкретни твърдения, какво точно измамливо поведение подсъдимият е проявил, за да манипулира волята на Г. К. и да го мотивира да подпише въпросното пълномощно, какви точно са били неверните представи, които му е внушил, за да извърши този акт с правно значение за извършване на последващите две разпоредителни сделки. Във фактическата част на обвинителния акт единствените индикации в тази посока са били, че е изолирал и поставил Г. К. в зависимост, възползвал се от неговите характерови и възрастови особености, съзнателно формирал у него параноидни нагласи по отношение на имотните му проблеми и неговите близки, откъснал го от социалната му среда, натрапвал му своето присъствие и че решава ежедневните му проблеми и системно полага грижи. И още, че вследствие на това „Г. К. несъзнателно предоставил възможност за злоупотреба с неговото доверие, като на 07.05.2008 г. по разумни подбуди подписал пълномощно в полза на Д., но със съзнание, че го дава само за апартамента, на човек, който ще се грижи за него и без да е имал спомен за поземления имот”. Очевидната неяснота на обвинението за съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване на престъплението по чл. 209 ал. 1 от НК, е рефлектирало и върху начина на водене на наказателния процес. Така, по същество едни обичайни гражданско-правни отношения са били превърнати в обект на наказателно разследване без да са налице основанията за това. В крайна сметка, проведеното въззивно следствие и установените въз основа на съвкупна преценка фактически обстоятелства, правилно са ориентирали въззивния съд, че деянието е несъставомерно, което законосъобразно е довело и до оправдаване на подсъдимия. Не само цитираните индикации по обвинителния акт, с които е обоснована манипулацията на волята на Г. К., са били потвърдени (обратно – те са били опровергани от доказателствената съвкупност), но и са били разкрити действителните отношения между подсъдимия и възрастния човек, както и мотивите на същия да се разпореди с имотите си в полза на своя племенник. Не са били установени данни към момента на подписването на пълномощното от 07.05.2008 г. (с което Г. К. е делегирал представителната власт и е оправомощил Д. да прехвърли собствеността върху апартамента в гр.В. и поземления имот в с.Ос. чрез продажба и дарение на себе си), а и след това, подсъдимият да е въздействал върху волята на К., създавайки му неверни или погрешни представи за конкретни обстоятелства, събития и процеси (каквито и да са те, тъй като обвинението не ги е конкретизирало). Годността му да изразява правно валидна воля (т.е., че въпреки особеностите на възрастта продължава да е дееспособен) е била констатирана при освидетелствуването, извършено от св. Б. (на 29.04.2008 г.), впоследствие потвърдено и от експертите по двете СППЕ, а и това изобщо не личи да се оспорва от държавното и частно обвинение. Същевременно, съдържанието на неговата воля е намерило отражение в подписаното от Г. К. пълномощно, заверено от св. Ал. Г.. Последващите сделки, изповядани от пом. нотариус С. М. (продажбата на апартамента) и от нотариус П. С. (дарението на поземления имот) са съобразени с вече изразената воля по пълномощното и в тези случаи каквито и да са твърдения за опорочаването й не биха могли да се търсят. За това, че възрастният К. не е бил заблуден, а всъщност е бил наясно и е имал волята подсъдимият да придобие собствените му имоти заради грижите, които полага за него, допълнително е било подкрепено от откъслечните коментари по този въпрос пред незаинтересовани от изхода на делото свидетели, сред които личният му лекар и медицинската сестра (св. К. и Г.), наемателят на таванското жилище, прилежащо към апартамента в гр.В. (св. К. М.) и собственикът на кварталния магазин (св. В. Г.). Всички те, както и св. Ел. Ж. – съседка на етажа на К., са били и преки очевидци на полаганите от подсъдимия ежедневни грижи, което положение е продължило до неговата смърт. За знанието на К. относно реализираната продажба на апартамента в гр.В. (съобразно волеизявлението му по пълномощното) със съществено значение са се откроявали и показанията на св. П. Д., пред който възрастният човек е депозирал обяснения за взаимоотношенията си с подсъдимия и роднините си от С.. Те са давали ясна представа, че Г. К. е искал точно подсъдимият да се занимава с неговото обгрижване и ръководене на делата му, като в тази връзка е проявявал недоверие и нежелание да общува с други свои родственици, което е било потвърдено и от други доказателствени източници. Неоснователни са възраженията за игнориране на показанията на св. Е. и П. К., както и на св. А. и Т.. В мотивите си окръжният съд, макар и накратко, ясно е посочил в кои части и за какви обстоятелства не ги кредитира (на л. 23-24), както и поради какви съображения. Съобщеното от тях за липса на адекватни грижи или принудително изолиране на Г. К. очевидно е било в противоречие с всички останали данни по делото, а до голяма степен и с част от техните възприятия. Няма място за споделяне и на оплакванията във връзка с оценката на експертните констатации по назначените и изслушани две заключения на СППЕ. Преценките за манипулация на волята на 80-годишния К. към момента на подписване на пълномощното (по писмените заключения) явно не са били основани върху обективни данни, което експертите съвсем ясно са признали в с. з. при непосредствения им разпит. Отделно от това, не е било изобщо в пределите на тяхната компетентност да преценяват правната логика на извършените сделки и други правни действия на едно дееспособно лице, за какъвто е бил признат Г. К. според собствените им констатации. ВКС не споделя и възраженията за неяснота и противоречие между мотивите за оправдаване (поради наличието на уговорка за прехвърляне на имотите срещу задължение за издръжка и гледане, индицираща за наличието на алеаторен договор) и фактическите констатации, че извършените сделки (които са реални договори за продажба и дарение) са отразявали действителната воля на Г. К.. Правното основание на сделките е било предопределено от обхвата на делегираната на подсъдимия представителна власт и възможност за договаряне със себе си съобразно пълномощното от 07.05.2008 г., като волеизявленията на дееспособния Г. К. са били надлежно регистрирани от компетентно лице, каквото е нотариуса. Нещо повече, и при изповядване на продажбата за апартамента, извършена от св. С. М., допълнително е била потвърдена липсата на промяна в изразената воля по пълномощното. Обстоятелството, че Г. К. е взел решение да прехвърли имотите си, визирани в пълномощното (чрез продажба и дарение), мотивиран от грижите, които Д. е полагал и е обещал да престира и за в бъдеще, не индицира на различна воля, за формирането на която той да е бил заблуден. Привидната сделка не покрива състава на измамата, тъй като и двамата участници в нея са наясно относно действителните си отношения и воля за пораждането или непораждането на присъщите за нея правни последици, изцяло или в определени части. В конкретния случай, волята на Г. К. да се разпореди с имуществото си, посочено в пълномощното, в полза на С. Д. поради грижите, които той е полагал за него, е била установена без съмнение от доказателствената съвкупност. Тезата за манипулиране на волята му е била построена основно върху част от показанията на Г. К. като свидетел, разпитан една седмица след проведено болнично лечение от прекаран инсулт, в които е заявявал незнание да е правил имуществени разпореждания. Обстоятелствата около провеждането на този разпит, данните за психическото му състояние към този момент, уточнявано от експертите в с. з., както и множеството събрани доказателства за желанието му да прехвърли имотите си на Д., респ. извършените от него правни действия в тази насока, правилно са ориентирали въззивния съд да не ги постави в основата на правните си заключения. Във втората си част, обвинението за възбуждане и поддържане на заблуждение у Г. К. чрез манипулиране на волята му и използване на възрастовите промени, като подсъдимият го мотивирал да изготви завещание и декларация по чл. 100 от ЗС, с която се отказва от правото на ползване върху апартамента в гр. В., без да е разбирал свойството и значението и правните последици на тези актове, е изначално несъставомерно. Както и частните обвинители са отбелязвали в жалбата си, въздействието върху волята и създаването на неверни или погрешни представи, е възможно само при налична дееспособност. В гражданското право дееспособността не е изрично дефинирана, но се извежда от текстовете на чл. 2-5 от Закон за лицата и семейството и представлява годност (умствена и духовна зрялост, която се добива с навършването на 18-годишна възраст) за извършване чрез лични действия на правомерни правни действия, с които се поемат, изменят, прекратяват или погасяват субективни права. Дееспособността предполага правният субект да разбира свойството и значението на своите действия, както и на последиците от тях. Горепосочената формулировка на обвинението експлицитно сочи, че Г. К. е бил недееспособен (не е могъл да изразява правно валидна воля), но въпреки това е бил манипулиран (т. е. е могъл да формира воля, вкл. под чуждо въздействие), което е невъзможно. Подобно психофизическо състояние, несъвместимо с понятието за дееспособност (към момента на извършване на горепосочените правни действия), при К. не е било установявано. Завещанието е било изготвено на посочената в него дата 26.05.2008 г. собственоръчно от възрастния човек, а дали за неговото съставяне е бил ползван правен източник и кой му го е предоставил, е без всякакво значение за наказателното производство. Същото важи и по въпроса за включване в завещанието на вече продадения на 16.05.2008 г. апартамент в гр.В., което би имало значение за неговата действителност в тази му част (като е отделен въпросът, че по делото е имало данни Г. К. да е притежавал и други имоти по наследство – вж. л. 41-42 от ВНОХД № 220/2012 г., различни от прехвърлените на Д.). Обстоятелствата около изготвянето и подписването на декларацията по чл. 100 от ЗС също са били изяснени чрез обясненията на подсъдимия и кореспондиращите им показания на св. Ж. (адвокатът, изготвил декларацията) и св. С. (нотариусът, заверил подписа на К. в посочения документ). С оглед изложеното и след като констатира отсъствие на допуснати по делото процесуални нарушения, които да са съществени, ВКС намира, че материалният закон е приложен правилно с оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Затова и атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 23/12.03.2013 г. на Варненския окръжен съд, НО, постановена по ВНОХД № 220/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.