Р Е Ш Е Н И Е № 153 Гр.София, 23 декември 2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА При секретар Невена Пелова и в присъствието на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Елена Каракашева к.н.д. 549/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. Д. Т., чрез упълномощения му защитник адв.Ц. Б., срещу присъда, постановена на 24.02.2020г. от Разградски окръжен съд по ВНОХД № 25/2020г., с която е отменена оправдателната присъда на Разградски РС, касаеща подсъдимият Т. Т. и вместо това е постановена нова, по силата на която последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Пробация”, както и кумулативно такова –„Лишаване от право да управлява МПС”.С жалбата са релевирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1,т.1-3 от НПК.Основното искане е за отмяна на атакуваният съдебен акт и оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, а алтернативното - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или определяне на наказание при условията на чл.55, ал.1 т.2, б.”в” от НК и намаляване размера на кумулативното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Т. и упълномощеният му защитник адв. Б. не се явяват.От адв.Б. е депозирана писмена молба, в която заявява, че не възразява делото да се гледа в нейно и на подсъдимия отсъствие, както и че поддържа изложените в касационната жалба доводи и отправените с нея искания. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 1 от 24.02.2020г., постановена от Разградски окръжен съд по ВНОХД № 25/2020г., на основание чл.334, т.2 и чл.336, ал.1, т.2 от НПК, е отменена присъда № 578/03.12.2019г. на РС-Разград по НОХД № 299/2019г., като вместо това, подсъдимият Т. Д. Т. е признат за виновен в това, че на 07.07.2016г. на път ІІІ-2002 /гр.Ц. К.-с.К./, при управление на МПС-товарна автокомпозиция, състояща се от седлови влекач „Волво ФХ42Т” с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено към него самосвално полуремарке „Вилтон” с рег. [рег.номер на МПС] е нарушл правилата за движение по пътищата:чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП:”Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди” и чл.3 от ППЗДвП:”Участниците в движението са длъжни:т.1.да спазват правилата за движение,...т.3.да не създават опасности или пречки за движението и т.4. да не причиняват имуществени щети”, чл.15, ал.1 от ЗДвП и чл.67, ал.1 от ППЗДвП:”На пътя водачът на ППС се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента”, чл.20, ал.1 от ЗДвП:”Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”; чл.44, ал.1 от ЗДвП и чл.92, ал.2 от ППЗДвП „При разминаване водачите на насрещнодвижещи се ППС са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние между ППС” и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди:по колесен трактор „Ню Х.” с рег.№ РР04791, собственост на ЗК”Х.”-с.К., общ.Ц. К., на стойност 28 830,37лв. и по самосвално полуремарке „Вилтон” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на „У. Лизинг”ЕАД-клон Б., на стойност 2 982,00лв., като общата стойност на причинените имуществени вреди е в размер на 31 812,37лв., като на основание чл.343, ал.1, б.”а”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:”Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от една година; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 200часа годишно за срок от една година. На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия Т. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и възложил разноските по същото в тежест на подсъдимия. Присъдата е постановена при третото поред разглеждане на делото от ОС Разград, след като двукратно са били отменени първоинстанционни присъди, с които подсъдимият Т. е бил признат за невиновен по възведеното му обвинение.Въззивните производства, включително и това, по което е постановена обжалваната с настоящата касационна жалба присъда, са били инициирани по протест на прокурор при РП-Р.. Жалбата е неоснователна. В обобщен вид оплакванията в същата, аргументирали ангажиране на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК са сведени до следното:неправилна правна оценка на пътният участък, в който е реализирано инкриминираното ПТП, обусловила погрешния извод за липса на предимство за подсъдимия като водач на товарна композиция по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗДвП; погрешен и противоречив анализ на доказателствените източници от страна на въззивния съд, обусловил извода за виновност на подсъдимия; наличие на хипотезата на чл.15, ал.1 от НК, оневиняваща подсъдимия, изводима от това, че не е нарушил вменените му разпоредби от ЗДвП, а е бил поставен в невъзможност, предвид утежнената пътна обстановка, да предотврати инкриминираното ПТП. Част от направеното с жалбата оспорване не третира проблем, по който е възможна касационна проверка, а представя собствени на защитника оценъчни съждения относно част от доказателствените източници, противопоставяйки ги на съжденията на въззивния съд и оспорвайки правилността на част от формулираните от този съд фактически изводи.По същество тези възражения оспорват обосноваността на атакувания съдебен акт, независимо от съотнасянето им към аргументите, предназначени да установят касационните основания сред визираните в чл.348, ал.1 от НПК.Предвид ограничителните норми на чл.347 и чл.348 НПК касационната инстанция няма правомощия да обсъжда доказателствените материали по същество и да формулира нови фактически изводи и свои констатации за доказаност или недоказаност на обвинението.Изключение в това отношение прави хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК, която в случая не е налице.Ето защо, отговор по касационен ред могат да получат единствено доводи срещу законосъобразността на цялостния процес по изграждане на вътрешното убеждение на контролирания съд по релевантните факти, както и тези относно правилното прилагане на закона с осъждането на подсъдимия и справедливостта на наложените наказания.По същата причина, ВКС би могъл да оправдае подсъдимия единствено ако установената от въззивния съд фактология не сочи деянието да е извършено, да е извършено от него или ако не очертава признаците на престъпление.В конкретния случай, насочените към върховната инстанция очаквания да пререши делото по същество, оневинявайки подсъдимия, са неизпълними, доколкото приетите от въззивния съд факти, описват подсъдимия Т. като извършител на вмененото му престъпление. Доколкото се поддържа порок в аналитичната дейност на контролирания съд, по което оплакване ВКС дължи приоритетно произнасяне, касационната инстанция счита, че РОС не е допуснал релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Събраните по делото доказателствени източници са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, липсва порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. Всъщност, основният спорен по делото въпрос по отношение осъждането на подсъдимия, е този за допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата и за пряката причинна връзка на тези нарушения с настъпилия вредоносен резултат.Този въпрос правилно е решен от контролирания съд, като изложените в тази връзка фактически и правни съображения /последните само частично/, няма причина да не бъдат споделени, защото са адекватни на данните по делото, на закона и на съдебната практика. Касаторът не оспорва фактите относно механизма на настъпилото ПТП и конкретните действия на пътя, които са извършени от подсъдимия като водач на товарната композиция, състояща се от седлови влекач „Волво ФХ42Т” с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено към него самосвално полуремарке „Вилтон” с рег. [рег.номер на МПС] .Тези факти са установени от достатъчно безпротиворечива доказателствена съвкупност, чието съдържание е адекватно оценено от съда, съобразно и с експертните изследвания и заключения по делото, основани на обективни данни, вкл. от изготвените протокол за оглед на местопроизшествие, скици, албум и пр., както и на научни знания.В този смисъл, релевантните за предмета на разследване обстоятелства, а именно:конкретните характеристики на пътния участък; скоростта, с която са се движили двете товарни композиции, всяка от тях натоварена със значителен товар; широчината на пътното платно в участъка, в който е реализирано ПТП-то, габаритите на двете товарни композиции; разстоянието, от което всеки един от водачите е могъл да възприеме другия участник в движението, както и първоначалния момент на това възприемане; механизма на ПТП, в т.ч. и възможността за неговото предотвратяване, са установени несъмнено и категорично,чрез надлежно събрани и проверени доказателствени източници.В този ред на мисли, изяснени са категорично характеристиките на пътния участък, в който е реализирано инкриминираното ПТП, определящи конкретната пътна обстановка като изключително сложна – в района на местопроизшествието е наличен голям надлъжен низходящ наклон -9% и напречен низходящ наклон от ляво надясно 5%; пътният участък, в който е реализирано инкриминираното ПТП представлява завой със силно ограничена видимост, поради наличие на гъста растителност, особено по посоката на движение на водача на трактора; по посоката на движение на подсъдимия, в пътния участък,в който е реализирано инкриминираното ПТП, клоните на пътя навлизат до 0,5 м. на пътя, определяйки по този начин широчина на пътното платно от 6м. /като в останалата част пътното платно е с широчина 6,5м./; наличен е и низходящ крайпътен скат, който също е залесен с голяма растителност, ограничаваща видимостта.Изяснено е също, че въпреки габаритите на двете ППС-та, които в най-широката си част са с широчина от 2,50м. е била налице възможност за безконфликтното им разминаване, ако всеки от водачите се е движел в своята мислена пътна лента.Този извод не търпи промяна и при приетата от повторната АТЕ по-малка широчина на пътното платно, предвид на това, че в участъкът, в който е реализирано ПТП-то, надвисналите клони са го скъсявали с 0,5м.. Изяснено е също, че подсъдимият е управлявал товарната композиция, като е навлизал в насрещната пътна лента, като това му поведение не касае само конкретния пътен участък, в който е реализирано инкриминираното ПТП, а е предхождало инцидента значителен период от време преди сблъсъка /според гласните доказателствени източници, подсъдимият е управлявал товарната композиция при навлизане в насрещната пътна лента около километър преди сблъсъка с водача на трактора/ .Безспорно е изяснено също, че другият участник в инкриминираният пътен инцидент се е движел в своята мислена пътна лента по посоката си на движение, без да навлиза в насрещната . На последно място е изяснено, че причината за ПТП е движението на подсъдимия като водач на управляваната от него товарна композиция частично в насрещната лента за движение, както и предприетото от него аварийно престрояване в неговата лента за движение, в момента, в който е възприел насрещно движещата се товарна композиция, при което отклонение, предвид спецификите на пътя, габаритите на превозното средство и значителния товар, не е могъл да овладее товарната композиция, което е довело до сблъсък с другия участник в движението, т.е. до инкриминираното ПТП със съставомерни последици. Изложено дотук позволява на касационната инстанция да счете, че материалният закон е приложен частично правилно и при наличие на всички обективни и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав на чл.343, ал.1, б.“а“, вр. чл.342, ал.1 от НК.Подсъдимият Т. е управлявал товарната композиция, движейки се частично в насрещната лента за движение, като по този начин не е осигурил дължимото достатъчно странично разстояние при разминаване /т.е. в нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.67, ал.1 от ЗДвП, чл.44, ал.1 от ЗДвП и чл.92, ал.2 от ППЗДвП/.Предприетото от него аварийно престрояване в собствената му лента за движение, в момента, в който е възприел насрещно движещата се товарна композиция, е довело да загуба на контрол върху управляваното от него ППС, като това му поведение е в разрез с правилото, установено в чл.20, ал.1 от ЗДвП.Реализираните от подс.Т. нарушения на правилата за движение по пътищата, посочени по-горе , са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. При това положение, законосъобразно деецът е бил признат за виновен и осъден.Законосъобразно е прието, че така установеното поведение на подсъдимия не позволява приложението на чл.15, ал.1 от НК.Съжденията на контролирания съд, с които е отказано приложението на коментирания институт са съобразени с доказателствата по делото и с утвърдената съдебна практика и като такива, изцяло се споделят от касационния съд. Единствената непрецизност във връзка с приложението на материалния закон касае обстоятелството, че контролираната съдебна инстанция е признала подс. Т. за виновен в извършването и на нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП и чл.3, т.1, т.3 и т.4 от ППЗДвП.Посочените разпоредби визират общи задължения за участниците в движението да не създават с поведението си опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди.Доколкото по делото е безспорно установено, че инкриминираното ПТП със съставомерни последици е резултат от нарушени от подсъдимия Т. специални норми, установени в текстовете на чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.67, ал.1 от ЗДвП, чл.44, ал.1 от ЗДвП и чл.92, ал.2 от ППЗДвП, подсъдимият е следвало да бъде оправдан за това да е реализирал инкриминираното ПТП и при нарушение на правилата за движение, установени в чл.5, ал.1, т.1 от НК и чл.3, т.1,т.3 и т.4 от ППЗДвП. Последователно в съдебната практика е утвърдено разбирането, че когато водачът е нарушил специалното правило за движение, той отговаря за извършването му по специалния състав, а по отношение на общия състав се прилага принципът на поглъщане.В случая е допуснато нарушение на материалния закон, но то може да бъде отстранено от касационната инстанция по реда на чл. 354 ал.1 т.2 от НПК чрез оправдаването на подсъдимия за извършване на нарушение на чл.5, ал.1, т. 1 от ЗДвП и чл.3, т.1, т.3 и т.4 от ППЗДвП. Несподелен е защитният довод, основан на разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗДвП, според която подсъдимият като водач на изкачващо се превозно средство, при движение по път с характеристики на такъв с голям надлъжен наклон, е бил с предимство пред другия участник в ПТП, за когото е било налице задължение да спре и да пропусне изкачващото се превозно средство.Концентрираните от защитата усилия да опровергаят извода на въззивния съд, че конкретният пътен участък не притежава характеристиките на „път с голям надлъжен наклон“ няма да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като този въпрос се явява ирелевантен за предмета на разглеждане.Казаното е относимо и за усилията на инстанционните съдилища, които ненужно са се занимали с изследването на този въпрос, давайки му различна оценка –първоинстанционните са приели за налична твърдяната от защитата характеристика на пътя, а последният въззивен съд я е отрекъл.Всъщност, въпросът дали конкретния пътен участък притежава характеристиките по чл.45, ал.1 от ЗДвП ,т.е на „път с голям надлъжен наклон“ не е от решаващо значение по делото.Това е така, защото предимството за водача на изкачващото се превозно средство, което е предвидено в цитирания текст не е абсолютно, а е поставено в зависимост от конкретните условия, визирани в ал.2-4 на чл.45 от ЗДвП, които по делото не са изследвани.От съществено значение в настоящия случай е, на първо място, да се установят конкретните характеристики на пътния участък, в който е реализирано ПТП със съставомерни последици, и на второ - поведението на участниците в пътния инцидент.Тези два въпроса са получили правилно разрешение от страна на контролирания съд.Неоснователен е и въведеният довод, че надвисналата над конкретния пътен участък растителност, която е скъсявала пътното платно с 0,5м, определя поведението на подсъдимия, изразяващо се в управление на товарната композиция, с частично навлизане в насрещната пътна лента, като правомерно.Освен, че се касае за конкретен пътен участък, т.е. само за този, в който е реализиран ударът между двете товарни композиции, наличието на тази растителност, е задължавала подсъдимия да предприеме допълнително мерки за безопасността на движението си, а не да продължи да се движи частично в насрещната лента за движение.Наред с това, безспорно установените по делото факти сочат, че подсъдимия е управлявал товарната композиция,движейки се частично в лентата за насрещно движение значителен период от време преди да достигне до инкриминирания участък, в който пътното платно е било стеснено поради коментираната растителност.На последно място, вярно е, че сред възможните хипотези, позволяващи избягване на инкриминираното ПТП е и тази, при която ако двамата водачи на товарни композиции са реагирали своевременно чрез спиране, не би се стигнало до сблъсък.Това обаче не променя извода, че конкретната причина за ППТ е избора на подсъдимия Т. да управлява товарната композиция, движейки се частично в насрещната пътна лента, както и че именно опита му да се върне изцяло в собствената му лента за движение е довел да загубата на контрол, обусловила и сблъсъка с насрещно движещата се товарна композиция.Тук следва да се посочи, че сам по себе си факта, че подсъдимия Т. се е опитал да се върне в своята лента за движение, формира извод, че не е имало обективна пречка да се движи в нея преди да достигне мястото, на което пътното платно е било скъсено с 0,5м. поради надвисналата растителност. На последно място, не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Правилни са разсъжденията на въззивната инстанция, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се реализира при условията на чл. 54 НК, а не в хипотезата на чл.55 от НК. Вярно е оценена степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца.Съобразени са наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като същите са правилно оценени в тяхната действителна тежест.На касатора са наложени кумулативно две наказания, както следва:пробация, при следните пробационни мерки:“задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност 200часа годишно за срок от една година, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.Решаващият съд е наложил по-лекото измежду алтернативно предвидените наказания в текста на чл.343, ал.1, б.“а“ от НК, а именно пробация, с посочените пробационни мерки.В решението на апелативната инстанция се съдържа подробна аргументация в подкрепа на вида и размера на така наложеното основно наказание, както и за размера на кумулативното такова.ВКС не се съгласява с доводите в жалбата, че извън вниманието на контролирания съд са останали съществени за размера на санкциите обстоятелства, в полза на подсъдимия, които съдът не е взел предвид при тяхното отмерване. Липсват основания за допълнително смекчаване на обема наказателна репресия, приложен по отношение на подсъдимия.Наложените му наказания както по вид, така и по размер позволяват в най-пълна степен да бъдат постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК и като такива не се явяват явно несправедливи. С оглед изложеното може да се обобщи, че при проверката на въззивния съдебен акт не се констатират нарушения нито на процесуалните правила, нито на материалния закон, извън констатираното по-горе. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 1 от 24.02.2020 г., постановена по ВНОХД № 25/2020 г. по описа на Разградски окръжен съд, като ОПРАВДАВА подсъдимия Т. Д. Т. за това, да е нарушил чл.5, ал.1, т. 1 от ЗДвП и чл.3, т.1, т.3 и т.4 от ППЗДвП. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.