Р Е Ш Е Н И Е № 221 София, 29.12.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 36 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Г. А. З. от [населено място] чрез адв. Г. В. – АК П. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 505 от 03.11.2010 година по гр. възз. д. Nо 699/2010 година на ОС-Пазарджик . С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.1 , т.2 и т.3 ГПК. Релевират се конкретни довод, касаещи неправилна квалификация на фактите и незачитане вещно-правните последици на влязло в сила решение по извършване на делбата и проведената публична продан / търг/ по изкупуване на имота от един от съделителите. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- В. А. З., с който се оспорват основанията за допустимост и най-вече приложимостта на ТР 51/67 година на ОСГК на ВС, поради това , че хипотезата по делото е различна . Оспорва се основателността на релевираните доводи, че обжалваното решение съдържа пороци, който обуславят отмяната му. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , окръжният съд в производство по чл. 258 и ГПК е потвърдил Решение Nо 201 от 02.07.2010 година на РС-Пещера по гр.д. Nо 993/2009 година по отхвърления иск на Г. А. З. срещу В. А. З. да се приеме за установено , че първият е собственик на основание влязло в сила решение на РС Пещера и търг от 1985 година на следния недвижим имот : имот пл. Nо * в кв. 43 по плана на [населено място] , който заедно с имот пл. Nо * и имот пл. Nо * , образуват УПИ- *,*,* с площ от 101 кв.м., а по графични данни от 107 кв. м., заедно със застроената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 27 кв.м. от полуподземен –избен етаж и два надземни етажа и стопанска сграда, на основание чл. 124 ал.1 ГПК. За да отхвърли заявеният положителен установителен иск на Г. З. , решаващият съд е приел, че като ищец, същият не е доказал придобивните основания на които основава иска си за собственост – първо: делба и публичен търг и поддържаното при условията на евентуалност основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по поставения процесуално-правен въпрос, обусловил крайния изход на спора дали липсата на издаден нотариален акт, след изкупуване на имота придобит при проведен търг/ публична продан/ съгласно решение по извършване на делбата от 1985 година и определяне на купувач от Г. е пречка за зачитане вещно-правните последици на делбата и ПП и за водене на установителен иск за собственост. По изведения правен въпрос, ВКС намира : Действащият към 1985 година правен режим при ликвидиране на съсобственост на недвижим имот чрез публична продан е уреден с разпоредбите на чл. 288 ал.1 ГПК/ отм./ , ред. в.Изв. бр.90/1961 година , във вр.с чл. 373-379 ГПК ред. 1952 г./ отм./, във вр. с чл.22 ЗСГ / отм./ в изменението му с ДВ. бр.26/1973 г. и чл. 20 ЗСГ/ отм./ редакция ДВ. бр.52/1980 г. Когато допуснатият до съдебна делба недвижим имот е неподеляем и са налице условията на закона - чл. 288 ал.2 -3 ГПК/ отм./ в редакциите до и след изменението с ДВ. бр.124/1997 г., съдът постановява изнасянето му на публична продан- чл. 288 ал.1 ГПК/ отм./,като едва след изменението с ДВ.бр. 124/1997 г. изрично се предвиди възможността страните да участват в публичната продан. Съгласно разпоредбата на чл. 373 и сл. ГПК / отм./ в редакцията от 1952 година , изпълнението върху недвижим имот се извършва чрез публична продан. При възлагане , на основание чл. 384 ал.2 ГПК /отм./ правото на собственост се придобива от купувача от деня на постановлението за възлагане, дори и то да е обжалвано, тъй като възлагането се извършва по силата на едностранен властнически акт на съдия изпълнителя в качеството му на орган , осъществяващ вменената му държавна функция. При действието на ЗСГ/ отм./ , съгласно чл. 22 ал.1 и 2 , редакция изм. ДВ. бр.26/1973 година , делбата на неподеляем недвижим имот, право на строеж , надстрояване или пристрояване , се извършва чрез изнасянето на публична продан, доколкото някой от съделителите с право на изкупуване не е направил искане за това. Законът за собствеността на гражданите е рестриктивен и ограничава притежаването на недвижимо имущество от гражданите . С цитираните разпоредби на закона се създава и особен ред за прехвърляне на недвижимите имоти и вещните права, собственост на гражданите, в т.ч. и по отношение на органа , който е овластен да извършва публичната продан , когато в рамките на делбения процес е постановено изнасянето на неподеляем жилищен имот на публична продан. С разясненията на ТР 80/1984 г. на ОСГК на ВС по приложението на чл. 22 ал.1 и 2 ЗСГ/ отм./ във вр. с чл. 19 ЗСГ/ отм./ се сочи, че „народният съвет” е овластен да извърши публичната продан на недвижимия имот, като в тези хипотези „е изключено приложението на чл. 373 и сл. ГПК/ отм./ за публичната продан на недвижим имот” . С цитираното ТР се приема , че съобразно чл. 22 ал.2 ЗСГ/отм./ респ. чл. 51 ППЗСГ/ отм./ съдебният изпълнител не извършва публичната продан, а продажбата се извършва чрез съвета, като решението за определяне на купувач на имота , изнесен на публична продан по реда на чл. 22 ал.2 ЗСГ/ отм./, заедно с преписката на административния орган не се връща на съдебния изпълнител за издаване а постановления за възлагане , а се изпраща на нотариуса за издаване на нотариален акт, въз основа на който акт в последствие съдебния изпълнител прави разпределение на сумите между съсобствениците. Приемайки , че изложените разяснения запазват действие по отношение на всички правоотношения , за който са намирали приложение тълкуваните със задължителна съдебна практика правни норми на ЗСГ и ППЗСГ, отменени едва със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността на гражданите за отмяна на Глава I и II/ ДВ. бр.21/1990 година,в сила от 17.03.1990год./, настоящият състав на ВКС приема , че специалният правов ред за извършване на публичната продан по чл. 22 ал.2 ЗСГ/ отм./ и чл. 51 ППЗСГ/ отм./ изключват приложимостта на правилата на общия изпълнителен процес- чл. 373 и сл. ГПК / отм./ , в хипотезите на извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на неподеляем жилищен имот, за който няма заявени претенции по чл. 288 ГПК / отм./, а настъпването на вещно-правните последици за лицето, определено за купувач при проведената публична продан , се обуславя от издаването на нотариален акт , по реда и на основание чл.20 ЗСГ/ отм./ , в редакция ДВ. бр.26/1973 година . По същество на касационна жалба : Предвид на изложените съображения , касационната жалба е неоснователна . Придобивните основания на които като ищец , касаторът Г. А. З. базира положителния установителен иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК са 1./ влязло в сила решение по делбен процес и проведен публичен търг, със заплатени суми за уравнение на дяловете и 2./ при условията на евентуалност –придобивна давност. Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че доказателствата по делото и по конкретно лисата на издаден нотариален акт по чл. 20 във вр. с чл. 22 ал.2 ЗСГ/ отм,./ за собственост в полза на купувача, т.е. в полза на Г. А. З., не установява придобиване правото на собственост на първото твърдяно обстоятелство , въпреки доказателствата за решение от 04.06.1984 година за изнасяне на публична продан на имот пл. Nо * в кв. 43 [населено място], ведно със застроената в него жилищна сграда от една стая и стопанска сграда, Заповед Nо 7/ 16.01.1985 година , с която за купувач е определен Г.З. и данни за направено искане пред нотариуса за издаване на нотариален акт. Както бе прието в изложението по-горе , при действието на ЗСГ/ отм./ е налице специален ред при извършването на делба на неподеляем жилищен имот чрез изнасянето му на публична продан и законодателят свързва вещно-правния транслативен ефект на делбеното решение с издаването на нотариален акт в полза на определения от НС купувач.По агр. На чл. 20 ал.4 ЗСГ/отм./ редакция ДВ. бр.52/1980 г. следва да се приеме , че нотариалният акт, въпреки данните за предприетата процедура по издаването му , не е издаден поради наличието на законни пречи за това,установени от органа- нотариуса в рамките на неговата компетентност. Правилно, с оглед на данните по делото, обсъдените доказателства и анализа на фактите , въззивният съд е приел, че въпреки възможността да се придобие имотът въз основа на изтекла в полза на владелеца- съсобственик/ чл. 29 ал.1 т.4 вув вр. с чл. 15 ЗСГ/ отм,./, придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС, то ищецът Г. З. не може да се легитимира като собственик на процесният имот и на това основание. Изводите са правилни и обосновани предвид липсва проведено пълно и пряко доказване на фактите на еднолично упражняване на фактическата власт само и единствено за себе си от отношение на целия имот, демонстрирано собственическо поведение по отношение на всички останали съсобственици достигнало до останалите и възприето от тях, без действия и прояви на смущаване на владението. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 505 от 03.11.2010 година по гр. възз. д. Nо 699/2010 година на ОС-Пазарджик . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :