8 Р Е Ш Е Н И Е №9 София, 03.02.2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина П. с участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 1386 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.2, изречение първо, чл.47, т.4, изречение и чл.47, т.6 ЗМТА. Образувано е по предявен на 13.06.2016г. от [фирма] против П. Г. Б. иск за отмяна на Арбитражно решение № 1 от 20.10.2015г. по арбитражно дело № 1/2014г. на арбитър П. Б. Н. /по заместване/ в частта, с която арбитърът се е произнесъл по т.н. „обратен иск“, осъждайки [фирма] да заплати на основание чл.45 ЗЗД на П. Г. Б. сумата 1 596 000лв. - нанесена имуществена вреда, представляваща дължима от Б. на [фирма] неустойка при развалени, поради неизпълнение на задълженията му на продавач, предварителни договори, причинено от незаконосъобразно принудително изпълнение на банката срещу него. Ищецът иска отмяна на арбитражното решение като постановено при липса на компетентност на арбитъра за решаване на спора - поради липса на арбитражно споразумение, на основанието по чл.47,т.2, изречение първо ЗМТА. Твърдението е, че арбитражната клауза се съдържа в предварителни договори за покупко продажба на дружествени дялове на две дружества /с продавач П. Б. - ответник по предявения пред арбитъра К. Т. от купувача [фирма] иск за заплащане на неустойка поради развалянето им вследствие неизпълнение на задълженията на продавача/, по които [фирма] не е страна. Въпреки това арбитърът приел че е компетентен да разгледа спора по „обратния иск“, предявен от Б. срещу банката, мотивирайки се, че последната с първото си действие по делото е представила пълномощно и така изразила волята си бъде представлявана в процеса, без да е оспорила компетентността и да е възразила срещу подведомствеността на делото пред арбитраж, т.е. счел е, че с тези процесуални действия се изпълнява състава на чл.7,ал.3,изречение първо ЗМТА. Поддържа, че упълномощаването на адвокати, които са извършили единственото действие да получат копия от материалите по делото, не е процесуално действие, адресирано до арбитъра и не е налице хипотезата на чл.7,ал.3,изпр.първо ЗМТА, тъй като липсва изявление от името на банката, че приема компетентността на арбитража; че представянето на пълномощно не е нито изрично нито конклудентно действие за приемане на компетентността на арбитъра. Акцентира върху факта, че още с получаването на преписите от исковата молба с писмо, получено от арбитъра на 26.01.2015г., е възразила срещу участието си в арбитражното производство поради липса на компетентност - отсъствие на арбитражно споразумение. Основанието за отмяна по чл.47,т.4, изр.първо ЗМТА е обосновано с обстоятелството, че банката е била уведомена за конкретния едноличен арбитър К. Т., уговорен със сключената между третите лица арбитражна клауза, с получаването на препис от отговора на исковата молба на ответника, а след това с предявения срещу нея от този ответник „обратен иск“. За личността на арбитъра постановил решението - П. Н., банката научила при получаване на арбитражното решение. Поддържа се, че несъобщаването за назначаването на арбитъра Н. по споразумение между страните по арбитражното дело - ищеца [фирма] и П. Г. Б., след оттегляне /самоотвод/ на К. Т., е основание за отмяна на решението по чл.47,т.4,изр.първо ЗМТА. Поддържа се, че не е спазена приложимата по отношение на банката процедура, тъй като делото е решено въз основа на писмени доказателства, което е допустимо по смисъла на чл.30,ал.1, изр.първо ЗМТА, но само при изрично съгласие на страните в производството, каквото съгласие [фирма] не е давала. Изложени са и съображения за неспазване разпоредбите на чл.33 Правилника на АС при БТПП /към който препраща арбитражната клауза/ относно правилата за участие на трето лице в арбитражното производство - писмено съгласие на първоначалните страни и третото лице за привличане и предявяване на обратен иск. Акцентира се, че банката не е била конституирана като помагач на ответника Б., а в диспозитива на решението, с което е разрешен спорът между „Б. Електробуси“ и този ответник, банката не е посочена като страна, спрямо която се разпростира установителното действие на решението и задължителната сила на мотивите, поради което не е спазена състезателната процедура за разглеждане на частноправния спор - основание за отмяна по чл.47,т.6,изр.последно ЗМТА. Твърди се, че производството по предявения от физическото лице срещу банката иск е следвало да се развие в самостоятелно производство, в което банката да участва при определянето на едноличния арбитър, а непредоставянето на такава възможност е основание за отмяна на решението по чл.47,т.6, изр.първо ЗМТА Ответникът по молбата П. Б. оспорва основателността й по подробно посочени съображения. Позовава се на постановени от ВКС решения в производство по чл.47 сл.ЗМТА, в които спорен него е дадено разрешение по наведените от молителя основания за отмяна на арбитражното решение в обратен от поддържания в молбата смисъл. В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца поддържат искането си за отмяна на арбитражното решение, а ответникът П. Б. - тезата си за неоснователност на иска. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното: Производството по арбитражно дело 1/2011г. е било образувано по искова молба на [фирма], [населено място] против П. Г. Б. пред арбитър К. А. Т. – определен от страните арбитър „ад хок“ по силата на арбитражна клауза, уговорена в чл.15 от два предварителни договора за покупко продажба на акции от 10.10.2013г., с които Б. като продавач се е задължил да прехвърли на „Б. Електробуси” собствеността върху дружествени дялове от [фирма], [населено място] и върху дружествените дялове от капитала на [фирма]. Претенцията е за осъждането на ответника за заплати неустойка за пълно неизпълнение на задълженията си по двата договора в общ размер на 1 596 000лв. като са изложени твърдения, че задължението за прехвърляне на дяловете е следвало да бъде извършено на 10.03.2014г., а на 24.01.2014г. по искане на взискателя по изп.дело № 37/2014г. - [фирма], по партидатата на двете дружества е вписан запор на притежаваните от П. Б. дружествени дялове. С отговора на исковата молба ответникът е предявил иск срещу [фирма] за същата сума с твърдения, че неизпълнението на задълженията му на продавач е резултат на неоснователно образуваното от взискателя изпълнително дело и наложените запори на дружествените дялове. На 24.01.2015г. банката е депозирала молба по арбитражното дело във връзка с изпратено съобщение за образуването му и приложен препис от исковата молба от Б., подписано от изпълнителния директор И. Г.. В него е посочено, че „исковата молба е процесуално недопустима, тъй като между банката и страните по арбитражното дело [фирма] и П. Б. липсва арбитражна клауза, поради което привличането на [фирма] като страна по делото е недопустимо”. Изрично е заявено, че банката няма да вземе участие в производството. Независимо от заявеното становище, на 26.02.2015г. на банката е изпратено повторно съобщение за образуваното арбитражно дело и постъпилия „обратен иск.“ Без данни за дата на депозирането му, по делото е било представено и приложено адвокатско пълномощно, с което адв.Б. и П. от АК Пловдив са упълномощени от банката да я „представляват заедно и поотделно в производството по арбитражно дело № 1/2014г.”. От изпратеното от арбитъра копие от арбитражното дело е видно, че единственото процесуално действие, извършено от адвокатите е заявка /без поставена входяща дата на депозиране/ за изготвяне на копие от арбитражното дело. Няма спор е и видно от съобщение на арбитър Т., че на 06.03.2015г. банката отново е направила изявление за липса на арбитражна клауза. В съобщението - отговор на него, арбитърът е посочил, че „по делото е постъпило искане от адв.Б., съгласно представено от банката пълномощно за снабдяване с материалите по делото и те са предоставени”. Посочил е също, че „от материалите по арбитражното дело е видно наличието на договорена между страните арбитражна клауза, поради което изявлението за липса на такава е неоснователно“. В отговор на горното, с писмо от 27.03.2015г. банката чрез изпълнителния си директор И. Г. е уведомила арбитър Т., че банката „за трети път не изразява съгласието си да вземе участие в производството по арбитражно дело № 1/2011г. и подаденият обратен иск е недопустим поради липса на арбитражно споразумение или арбитражна клауза между [фирма] и която да е от страните по делото“. Искането е било за преустановяване „опитите „Б.“ да бъде незаконосъобразно привлечена в арбитражното производство”. С определение от 10.10.2015г. при неизложени причини, арбитър Т. се е самоотвел от разглеждане на делото „поради съществуващи пречки за формиране на свободното му убеждение относно решаването на правния спор, с който е сезиран“, а на 15.10.2015г. [фирма] и П. Б. са се споразумели на мястото на самоотвелия се арбитър К. Т. да бъде назначен за арбитър П. Б. Н.. Хронологично, след това споразумение, по приложеното в копие арбитражно дело е пришито Решение № 1 от 20.10.2015г. на арбитър П. Б. Н. /по заместване/. С него компетентността му по отношение на иска, предявен срещу „Б.“ е обоснована с това, че „ответникът по обратния иск [фирма] с първото си действие по делото е представил адвокатско пълномощно, с което изрично е заявил желанието си да бъде представян до завършване на арбитражното производство от посочените адвокати; пълномощното е представено по делото след връчване на исковата молба на ответника по обратния иск; с представянето на пълномощното ответникът по обратния иск е изразил пред арбитъра волята си да се представлява от посочените процесуални представители, които да извършват всякакви процесуални действия от името на банката до приключване на производството във всички инстанции, както и в производството по отмяна; с представянето на това пълномощно ответникът не е оспорил компетентността и не е възразил срещу подведомствеността на делото пред арбитраж, поради което с извършването на първото процесуално действие по делото – представяне на изрично адвокатско пълномощно и неоспорване компетентността на арбитъра, се изпълнява състава на чл.7,ал4.3, изр.първо ЗМТА, като по този начин се приема, че има арбитражно споразумение от този момент; веднъж възникнала, компетентността на арбитража не може да отпадне поради промяна на процесуалната позиция на някоя от страните“. С постановеното решение са уважени изцяло и двата иска. Искът за отмяна е постъпил в съда в рамките на тримесечния преклузивен срок от съобщаване на решението на арбитъра на банката, поради което е допустим. Налице е основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.2, предложение първо ЗМТА: арбитражно споразумение между П. Г. Б. и [фирма] не е сключвано, нито са налице предпоставките по чл.7,ал.3,предл първо ЗМТА, за да се приеме, че такова има. Ответникът не е заявил, че приема спорът да бъде разгледан от арбитраж и позоваването на арбитър П. Б. Н. на презумпцията по чл.7,ал.3,предл. първо ЗМТА е незаконосъобразно и изцяло в противоречие с фактите, извлечени от приложеното от него копие на арбитражното дело. Приетите за установени в мотивите на решението факти относно хронологично депозираните от банката становища по арбитражното дело са грубо изопачени: още на 24.01.2015г. след получаване на преписа от исковата молба на Б., изпълнителният директор на банката е направил възражение за отсъствие на арбитражна клауза между банката и страните по арб.дело № 1/2011г., оспорил е компетентността на арбитъра и изрично е заявил от името на банката отказ да участва в делото. Поради това изцяло необоснован и в очевидно противоречие с обективните факти е изводът на арбитър Н., че първото процесуално действие на банката по арбитражното дело е представянето на адвокатско пълномощно за процесуално представителство по повдигнатия пред него спор. Същевременно няма данни, че искането за снабдяване с копие от материалите по делото, ведно с даденото от [фирма] пълномощно на двамата адвокати, е постъпило преди втория изричен отказ от 06.03.2015г. на банката да учреди правораздавателна компетентност за произнасяне по предявения срещу нея иск в рамките на арбитражното дело, което е още едно основание за извода за превратно интерпретиране от арбитър П. Б. Н. на фактите по делото, относими за преценката за подведомствеността на спора. Извън изложеното, само по себе си депозиране по арбитражното дело от името на ответника на пълномощно на адвокати, извършили единствено действие по искане за снабдяване с копия от документи, не може да бъде отъждествено с приемане спорът да бъде разгледан от арбитраж. Банката не е участвала в производството, предвид разглеждането му без призоваване на страните, поради което и хипотезата на възникване на правораздавателна компетентност в случая на чл.7,ал.3, предл.второ не е налице. Последователна е практиката на ВКС, че арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, въз основа на която възниква компетентността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнатия пред него спор. Установените от закона условия, при които наличието на арбитражно споразумение се презюмира са изключителни и изчерпателни и не подлежат на разширително тълкуване. За прилагането на изключението относно наличието на арбитражна клауза, извън уговорката в писмен форма, е необходимо изрично волеизявление на ответника и то обективирано в писмена форма, с което се съгласява спорът да бъде разрешен от арбитраж. Такова съгласие в конкретния случай, не само че не е налице, а банката последователно е оспорвала компетентността на решаващия орган. Като постановено при отсъствие на арбитражно споразумение, решението на арбитър П. Н. следва да бъде отменено на основание чл.47, т.2, предл.първо ЗМТА. Неоснователно е позоваването от страна на ответника на решението по т.д.№ 427/2912г. на ІІ т.о. на ВКС, в което съдът изрично е приел, че независимо от първоначалното оспорване от ответника на компетентността на арбитража, в съдебно заседание както процесуалният пълномощник, така и управителят на търговеца са заявили изрично съгласие за разглеждане на спора от конкретната арбитражна институция. Неуместно е и позоваването на решението по т.д.№ 2/2015г. на І т.о. на ВКС, в което е разгледана хипотеза, в която ответникът не се е противопоставил изрично на неарбитруемостта на спора, т.е. противоположна на установеното по настоящия спор. При приетото по настоящото дело, че банката още с отговора на исковата молба е възразила срещу компетентността на арбитъра, неоснователно е и позоваването на решението по т.д.№ 4668/2013г. на І т.о. на ВКС. Останалите цитирани от ответника решения касаят основанието за отмяна по т.4 на чл.47 ЗМТА, а уважаването на иска на поради отсъствие на арбитражно споразумение, прави безпредметно обсъждането на въведените от ищеца останали предпоставки за отмяна на арбитражното решение. С оглед причината за отмяна на арбитражното решение и последиците на чл.49 ЗМТА, делото не може да бъде върнато за ново разглеждане от арбитъра. Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски за настоящото производство - сумата 121 296 лв. /внесена държавна такса 63 840 лв. и адвокатско възнаграждение 57 456 лв. с ДДС/, за които молителят, който ги претендира, е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършването им. Неоснователно е искането на ответника по молбата за намаляване на възнаграждението на основание чл.78,ал.5 ГПК. От една страна, делото съставлява правна и фактическа сложност, а от друга - уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение без ДДС - 47 880лв. е в рамките на минималното съобразно действалата към момента на договарянето му /споразумение от 10.06.2016г./ редакция на чл.7,ал.2 ,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл.47,т.2 ЗМТА Арбитражно решение Арбитражно № 1 от 20.10.2015г. по арбитражно дело № 1/2014г. на арбитър П. Б. Н. в частта по иска, предявен от П. Г. Б. против [фирма]. Осъжда П. Г. Б. да заплати на [фирма] на основание чл.78,ал.1 ГПК разноски в размер на 121 296лв. /сто двадесет и една хиляди двеста деветдесет и шест лева/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: