1 Р Е Ш Е Н И Е №580 СОфия 17 декември 2010 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА При участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Гроздан Илиев дело № 596/2010 година. Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на осъденият И. И. К. за отмяна по реда на възобновяването на определение № 188 от 18.03.2010 г. по н.о.х.д. № 213/10 г. на Габровски районен съд(ГРС) с което е одобрено споразумение между Г. районна прокуратура, К. и адвокат Тъпов, като е ангажирана наказателната отговорност на осъдения за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 1 НК. Пред настоящата инстанция искането за възобновяване, мотивирано с довод за неправилно приложение на материалния закон се поддържат от защитника на К.. Изтъкват се съображения за отсъствието на предходно административно наказание, наложено на осъдения, изискуемо за съставомерността на деянието по чл. 343в, ал. 1 НК. Представителят на прокуратурата намира подаденото в срок искане за процесуално допустимо, но неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното: Искането на осъдения е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК, но разгледано по същество е неоснователно. С определение № 677/27.11.2009 г., постановено по н.о.х.д. № 826/2009 г. на ГРС е одобрено споразумение, с което на И. И. К. е наложено наказание „пробация”, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по девет месеца, за извършено на 12.06.2009 г. престъпление по 343б, ал. 1 НК. Със същото споразумение на основание чл. 343г НК е наложено и наказание ”лишаване от право да управлява МПС” за срок от седем месеца, считано от датата на влизане в сила на определението. По повод отказът на К. на 11.08.2009г. да бъде изпробван за употреба на алкохол със Заповед № 70375/12.08.2009г. началника на РУ-МВР – [населено място] е постановил принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗдвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността. За това нарушение с наказателно постановление/НП/ № 4865/04.09.2009 г., осъдения К. е лишен от право да управлява МПС за срок от шестнадесет месеца. Заповед № 70375/12.08.2009г. е обжалвана от осъдения пред Габровски административен съд, които с решение № 148 от 30.11.2009 г. по адм. д. № 203/2009 г., е отхвърлил жалбата като неоснователна. В срока на лишаване от правото да управлява МПС на осъдения е съставен акт за извършено на 16.09.2010г. административно нарушение и издадено НП №5407 от 21.09.2009г. на началника на Р. на МВР – Габрово, с което е наказан по административен ред за две нарушения по ЗДвП. За първото-това по чл.150, управление на МПС без да е правоспособен водач, на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева, а за второто по чл. 137а, ал. 1, предл.1-неизползване на обезопасителен колан - глоба в размер на 50 лева. Наказателното постановление е обжалвано пред ГРС, които го потвърдил в частта за нарушението по чл. 150 ЗДвП с решение № 31/22.01.2010 г., влязло в сила на 09.02.2010 г., а по отношение нарушението по чл.137а ЗДвП е направил в мотивите констатации за недопустимост на жалбата. Поредното деяние, свързано с управление на МПС, след като е лишен от това право, осъдения И. К. извършил на 24.02.2010 г.. За това деяние ГРС, постановил атакуваното пред касационната инстанция определение № 188 от 18.03.2010 г. по н.о.х.д. № 213/10 г., с което е одобрил постигнатото на основание чл.382, ал.7 НПК споразумение. При така установените фактически и правни положения, доводът за несъставомерност на деянието по чл. 343в, ал. 1 НК, от обективна страна, поради липса на предходно наказание с което по административен ред осъдения да е лишен от правото да управлява МПС не се споделя от настоящия касационен състав. Съдът не е допуснал претендираното нарушение, защото е установено, че инкриминираното деяние е извършено след като с влязъл в сила съдебен акт, каквото е определение № 677/27.11.2009 г., постановено по н.о.х.д. № 826/2009 г. ГРС е одобрил споразумение, относно факта на деянието-извършено на 12 юни 2009г., за което на осъдения е наложено наказание лишаване от правото да управлява моторни превозни средства за срок от седем месеца. Нещо повече, с наказателно постановление /НП/ №4865/04.09.2009г., за извършено на 11.08.2009г. деяние, осъдения К. повторно е лишен от право да управлява МПС за срок от шестнадесет месеца. Следователно, налице са от обективна страна изискванията за съставомерност на инкриминираното деяние, предмет на споразумението по нохд. №213/2010г.. Не налага други изводи позоваването на НП № 5407/21.09.2009г. на началника на Р. на МВР – Габрово, с което е наказан по административен ред за нарушение по чл.150 ЗДвП- управление на МПС, без да е правоспособен водач, като му е наложена глоба. Последващите принудителни административни мерки по Заповед № 70375/12.08.2009г., са правноирелевантни факти, при решаване на въпросът за съставомерност на изпълнителното деяние по чл. 343в, ал. 1 НК. Това е така, защото в настоящият случай, както с влязъл в сила съдебен акт, за извършено престъпление, така и по административен ред за извършено нарушение на осъдения са налагани наказания лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Когато на деецът бъде наложено с присъда или приравнен на нея по отношение на правните последици съдебен акт, каквото е споразумението, наказание лишаване от право да се управляват моторни превозни средства, ако в срока на изтърпяване на това наказание деецът извърши ново деяние, като управлява моторно превозно средство, това деяние ще бъде съставомерно по чл. 343в, ал. 1 НК, защото е налице обективния признак, да управлявал такова превозно средство след като е бил лишен от това право. Въведеният от законодателя признак, деецът да е лишен от правото да управлява МПС по административен ред, представлява минималното изискване, предвидено в закона за съставомерност на деянието. Когато това наказание е наложено с влязъл в сила съдебен акт, за извършено престъпление не може да има спор за съставомерност на деянието, по основния състав на чл.343в, ал.1 НК най-малко, защото административно наказателната отговорност не изключва наказателната отговорност за същото деяние. На следващо място, щом като законодателя е въвел като признак от състава по чл.343в, ал.1 НК, наказанието лишаването от правото да се управлява МПС, да е наложено по административен ред, по аргумент за по силното основание, когато това наказание е наложено с влязла в сила присъда и инкриминираното деяние е извършено в срока на изтърпяване на това наказание, налице е изискването за съставомерност на извършено по чл.343в, ал.1 НК, какъвто е и настоящият случай. При положение, че на осъдения е било наложено и по административен ред наказание лишаване от право да управлява моторни превозни средства и деянието, чиято несъставомерност се претендира е извършено преди изтичане на срока на изтърпяване на което и да е от наказанията е очевидна неоснователността на поддържаното с искането отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение като приема, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на И. И. К. за отмяна по реда на възобновяването на определение № 188 от 18.03.2010 г., постановено по н.о.х.д. № 213/10 г. на Габровски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.