3 Р Е Ш Е Н И Е № 217 София, 21 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 445 по описа за 2015 година. С присъда по нохд № 142/13 г. Окръжният съд-гр.Благоевград осъдил подсъдимия К. С. Л. на основание чл.354а, ал.1, във връзка с чл.54 НК на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 НК съдът привел в изпълнение наказание от шест месеца лишаване от свобода, определено на подсъдимия с влязлата в законна сила присъда по нохд № 1875/08 г. на РС-гр.Петрич. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата – чл.354а, ал.6 НК. С решение № 41 от 12.02.2015 г. по внохд № 1154/14 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.София изменил присъдата на БОС като, при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, намалил наложеното на подс.Л. наказание лишаване от свобода на една година и шест месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се възразява, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и се иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв.Д., поддържа жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането за връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворено, тъй като при извършената проверка не се установи да са налице предпоставките за реализиране на правомощията по чл.354, ал.1, т.4 НПК. При разглеждане на делото не са допуснати претендираните от подсъдимия нарушения на процесуални правила, а това указва на отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Всички данни, посочени в касационната жалба, в подкрепа на релевираното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са били поставени на вниманието на въззивния съд. САС е изпълнил задължението, произтичащо от чл.339, ал.2 НПК да посочи основанията, поради които не е приел доводите, изложени в подкрепа на въззивната жалба, като видно от мотивите на атакуваното решение (л.л.30-31), е изложил детайлни съображения по всеки един от тях. Данните по делото не дават основание на касационната инстанция да заяви критично отношение към стореното от въззивния съд, в коментираната посока. Съображенията на съда по същество, са съответни на доказателствената съвкупност, закона, практиката по приложението му и на правилата на формалната логика, което предпоставя цялостното им възприемане от ВКС. Необходимо е само да се добави, свързано с възражението относно оценката на показанията на св.Й.С. и Д.Стоянова, че проверяващият съд не е длъжен да преповтаря аргументацията на контролираната от него инстанция, щом при проверката на дейността му по доказателствата (събиране, проверка и оценка), е достигнал до извод за съответност с изискванията на процесуалния наказателен закон. Друг е въпросът, че няма пречки за допълнение на съображенията, каквито се разкриват в мотивите на въззивното решение. На плоскостта на казаното, ВКС намери, че изводите по фактите са изведени в съответствие с изискванията на чл.14 НПК. В рамките на приетото за установено от фактическа страна, законът правилно е приложен спрямо подс.Л.. Фактическите положения указват на наличието на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.354а, ал.1 НК, което препятства оправдаване по възведеното обвинение. Наложеното на жалбоподателя наказание, след намесата на въззивния съд, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Приложението на института по чл.68, ал.1 НК е законна последица на извършеното от подсъдимия, в рамките на изпитателния срок, определен с цитираната по-горе присъда на ПРС, друго умишлено престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода. При тези съображения, като не намери основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 12.02.2015 г., постановено по внохд № 1154/14 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: