3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 111 София, 16.03.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №412/2022г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, ГПК. Образувано е по частна жалба на „Инвестбанк“ АД срещу определение №471 от 13.12.2021г., постановено по в.т.д.№373/2021г. на Великотърновски апелативен съд, 3 с-в, с което е оставена без уважение молбата на „Инвестбанк“ АД, с която е поискано обезсилване на изпълнителния лист, издаден по в.т.д. №99/2020г. на Великотърновски АС на 17.08.2020г. в полза на Ц. М. А.-В.. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Оспорва се извода на съда, че издаденият изпълнителен лист не следва да бъде обезсилен поради липсата на предвидена в закона такава възможност. Сочи се, че освобождаването на внесената по сметката на ВКС гаранция на основание чл.282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение е възможно само след прекратяване на изпълнителното дело, което е обусловено от обезсилването на изпълнителния лист. Претендира се отмяна на обжалваното определение и обезсилване на издадения на 17.08.2020г. изпълнителен лист по в.т.д.№99/2020г. на Великотърновски апелативен съд. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от Ц. А.-В.. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на частния жалбоподателя, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Апелативният състав е приел за установено, че : по разпореждане на Великотърновски АС на 17.08.2020г., въз основа на невлязло в сила решение №100210/31.07.2020г. по т.д.№99/2020г. на Великотърновски АС, в полза на ищцата по делото Ц. А.-В. е бил издаден изпълнителен лист против „Инвестбанк“ АД; въззивното решение е обжалвано от застрахователя и с определение №323/09.10.2020г. по ч.т.д.№1817/2020г. на ВКС е спряно изпълнението му до размер на сумата от 12 000 евро; с решение №601468/16.11.2021г. по т.д.№2410/2020г. на ВКС, І т.о., е обезсилено решение №100210/31.07.2020г. по т.д.№ 99/2020г. на Великотърновски АС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски АС. За да остави без уважение молбата на „Инвестбанк“ АД от 17.03.2021г. за обезсилване на издадения на 17.08.2020г. изпълнителен лист по в.т.д.№99/2020г. на Великотърновски АС, апелативният състав е подчертал, че изпълнителен лист се издава при спазване на законово регламентираната процедура по чл.404 - 409 ГПК, като основанието за обезсилването му е предвидена в чл.423, ал.3 ГПК, както и в случай на отмяна на разпореждането му за издаване. Според съда не е предвидена законова възможност за обезсилване на изпълнителния лист в случай на обезсилване или отмяна от ВКС на въззивното решение. Апелативният състав е посочил, че при отмяна или обезсилване на въззивното решение от ВКС (какъвто е настоящия случай), е предоставена възможност на длъжника да иска спиране на изпълнението на основание чл.245, ал.2 ГПК във вр. с чл.432, т.1 ГПК като компетентен да се произнесе по молбата за спиране на изпълнението е съставът на ВКС, който е обезсилил въззивното осъдително решение. Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл.404, т.1 ГПК подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища. Нито в чл.282, ал.6 ГПК, нито в чл.245, ал.3 ГПК, е предвидена възможност за обезсилване на издадения изпълнителен лист при отмяна, респ. обезсилване на въззивното решение. Отделно следва да се отбележи, че тъй като ВКС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, в случая не е налице влязло в сила отхвърлително решение или влязло в сила прекратително определение, като производството по делото продължава да бъде висящо. Изпълнението на въззивното решение е спряно с определение №323 от 09.10.2020г. по ч.т.д.№1817/2020г. на ВКС на основани чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че обезсилването на издадения изпълнителен лист е необходимо, за да може той да поиска обратно внесената парична гаранция. Съобразно трайната практика на ВКС по приложението на чл.282, ал.5 ГПК – определение №152/26.02.2014г. по ч.гр.д. №660/2014г. на ІV г.о. и др., обезпечението може да бъде освободено след като искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, респ., когато производството по делото бъде прекратено. Неоснователно е и становището в частната жалба, че молителят рискува изпълнение на въззивното решение с оглед възможността взискателят да премести изпълнителното дело при друг ЧСИ или да образува ново изпълнително дело. С постановеното определение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК, както и по силата на разпоредбата на чл.282, ал.6, изр.1 ГПК, е спряно изпълнението на въззивното решение №100210/31.07.2020г. по т.д.№99/2020г. на Великотърновски АС, а не на конкретно изпълнително дело, което изключва възможността за принудително изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист против „Инвестбанк“ АД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение №471 от 13.12.2021г., постановено по в.т.д.№373/2021г. на Великотърновски апелативен съд, 3 с-в. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: