Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр. София, 15 април 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 110 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. П. Паров срещу решение на Военноапелативния съд № 32 от 20.11.14 г, по ВНОХД № 34/14, с което е потвърдена присъда на Софийски военен съд № 47 от 28.05.2014 г, по НОХД № 47/14. С първоинстанционната присъда жалбоподателят С. П. Паров е признат за виновен в това, че на 2.02.2013 г, на Главен път І-4, в посока от [населено място] към [населено място], е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда: 1, 6 на хиляда, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от шест месеца. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че не са доказателствено обезпечени изводите, че деянието е съставомерно по чл. 343 б, ал. 1 НК, че приетата алкохолна концентрация в кръвта на водача не е установена по „надлежния” ред, че не е спазена Наредба № 30/01 за реда за установяване на употребата на алкохол и други упойващи вещества от водачите на моторни превозни средства, че материалният закон е приложен неправилно. С жалбата се иска да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция подсъдимият или негов представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният съд е бил сезиран с идентични възражения срещу правилността на първоинстанционната присъда, на които е дал правилен отговор. Вярно е становището, че е спазен редът по Наредба № 30/01 за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Констатирано е несъществено нарушение по Наредбата, изразяващо се в пропуска да бъде оформен надлежно протоколът за медицинско изследване за употреба на алкохол / липсват имената на освидетелствания и на медицинското лице, съставило протокола /. Правилно е посочено, че независимо от този пропуск, не възниква съмнение за идентичността на освидетелствания, респективно, за самоличността на медицинското лице, тъй като за тези обстоятелства са събрани гласни доказателства, изводими от показанията на св. Л. и св. Г.. Жалбоподателят е откаран в здравно заведение със сериозни травми и това е довело до невъзможността му да подпише талона за медицинско изследване. Въз основа на Протокол за химическа експертиза № 68 от 23.04.13 г, е изяснено, че в кръвта на водача е имало концентрация на алкохол 1, 41 промила. Същественият за изхода на делото въпрос, касаещ идентичността на изследваната кръв, е решен правилно в положителен смисъл. Шишенцето с кръв е носело надпис с трите имена и единния граждански номер на жалбоподателя. С оглед на обстоятелството, че деецът е бил реанимиран в болнично заведение и кръвта му за алкохолна проба е взета след срока, указан в Наредба № 30/01, по делото е назначена СМЕ, дала заключение, че към момента на деянието водачът е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си от 1, 6 промила. По експертен път е изяснено и това, че приетите от подсъдимия медикаменти с оглед на предприетите спрямо него реанимационни мероприятия, не са повлияли на резултата от изследването. С оглед на изложеното, въззивният съд е достигнал до верния извод, че елементите от състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 1 НК, са доказани съобразно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, поради което правилно е счел, че са налице условия за потвърждаване на първоинстанционната осъдителна присъда. Липсата на релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото във въззивната инстанция за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Деянието покрива признаците на престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, каквато е възприетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. По изложените съображения, настоящата инстанция намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА решение на Военноапелативен съд № 32 от 20.11.2014 г, по ВНОХД № 34/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: