4 Р Е Ш Е Н И Е № 170 София, 22.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 28 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова при участието на секретаря Н. Т. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 1621/ 2013 година Производството е по реда на чл.303,ал.1,т1 ГПК. Образувано е по молба на Д. ем п Е.-София и Р Е.-София за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 52/3.11.2011 г. по т.д. № 325/2009 г. на ВКС-ІІ т.о., с което се оставя в сила решение № 349/3.11.2008 г. по гр.д. № 2461/2008 г. на СГС, с което се оставя в сила решение от 16.02.2007 г. по гр.д. № 10810/2004 г. на СРС, с което е уважен предявеният от Р. комерс ООД-София иск по чл.108 ЗС срещу Р Е.. Ответното по молбата за отмяна Р. комерс ООД е подало отговор, че първият молител не е бил страна в процеса и затова молбата му е недопустима, а молбата на Роялти Е. е просрочена, а и неоснователна, като претендира за разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: І. Молителят Д. ем пропърти Е. няма качеството на страна по делото по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, нито на необходим другар по смисъла на чл.304 ГПК. Затова, молбата на този молител е процесуално недопустима и е оставена без разглеждане с определение № 99/29.03.2013 г. ІІ. Молбата на другия молител Р Е. е в срок, съгласно определение № 447/24.06.2013 г. по ч.т.д. № 2351/2013 г. на ВКС-ІІ т.о. Представена е, като ново писмено доказателство, заповед № РД-09-1-29/25.08.93 г. на ТОА Т.. С писмо от 22.01.2013 г. Район Т. изпраща копие от тази заповед на А.-Б. АД, а последното я предоставила на молителя. Основният довод на молителя е, че не е знаел за тази заповед, като се позовава на писмо на Район Т. от 18.02.2005 г. до Софийски имоти ЕАД, че в отдел Общинска собственост не са намерени данни удостоверяващи основанието на което Р. к Е. е ползвало магазина на В. 52. Затова, молителят не бил поискал издаването на съдебни удостоверения. С цитираното определение на ВКС-ІІ т.о. е прието следното: При липса на данни за точния момент, в който е възникнала възможността за снабдяване с представеното писмено доказателство, разпоредбата на чл.305,ал.1,т.1 ГПК следва да се тълкува в полза на молителя и за начало на преклузивния тримесечен срок да се счита момента, в който според твърденията на страната е станало възможно снабдяването с това доказателство. По делото няма доказателства, които да разколебават верността на така направеното твърдение и да водят до извод, че сега представената заповед да е била известна на молителя преди 22.01.2013 г., респ. че същият е могъл да поиска събирането й, като писмено доказателство, преди приключване на делото по иска по чл.108 ЗС. По въпросът дали новото писмено доказателство е от съществено значение за изхода на делото, молителят се обосновава, че предпоставка за процесната заповед от 1993 г., /с която на основание чл.30 и 32 ЗНО се настанява Р. комерс ООД в процесната магазинно-складова площ/, е имота да се стопанисва от общината съгласно чл.27 ЗНО-отм., което противоречало с решаващия извод на касационната инстанция, че имота е бил включен в патримониума на ищеца още от 28.12.91 г. По този въпрос, настоящият състав на ВКС-І т.о. приема следното: До преобразуването на ДФ Р. комерс в Е. през 1991 г., държавата остава собственик на имуществото, включено в уставния фонд на държавната фирма, след което правото на собственост върху магазина е преминало в патримониума на ТД-праводател на ищеца и имотът е загубил статута си на държавен-по реда на ЗОЕТДДИ от 91 г.-отм., и ЗППДОП от 92 г.-отм. Следователно, собствеността преминава екс леге. Конститутивното действие на п.7,ал.1 ПЗР ЗМСМА относно преминаване по силата на закона в собственост на общините на описаните държавни имоти настъпва само при липсата на предвидените в ал.2 изключения-имотът да не е включен в капитала и др., като преценката за това се прави към влизането му в сила. За имотите, построени със средства на ю.л. с държавно имущество, законодателят не е предвидил да станат собственост на общините дори да се ползуват за целите в ал.1 на п.7 ЗМСМА. Обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА имотът е бил държавна собственост и е включен в уставния фонд на държавна фирма изключва приложението на п.7,ал.1 и възможността същия да премине в собственост на общината. Сега представената заповед не е доказателство, което изключва наличието на предпоставките на п.7,ал.2 ЗМСМА, които изключват приложението на предпоставките по ал.1, към наличието на които е косвено относима заповедта. Затова, съставеният през 1997 г. акт за частна общинска собственост върху имота не може да легитимира общината, като собственик, съответно извършеното от общината апортиране в капитала на Софийски имоти АД не може да има транслативен ефект и нито апортирането, нито последващи прехвърлителни сделки не могат да бъдат противопоставяни на собственика на имота. При тези правни последици представената заповед не би могла да бъде от съществено значение за изхода на делото, още по-вече, че няма данни в едномесечен срок от издаването й да е сключен наемен договор. По изложените съображения, молбата за отмяна на този молител е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение със законните последици по чл.78 ГПК. Водим от горното и на основание чл.307,ал.2 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Оставя без уважение молбата на Р Е.-София за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 52/13.11.2011 г. по т.д. № 325/2009 г. на ВКС-ІІ т.о. Осъжда Р Е.-София да заплати на Р. комерс ООД-София сумата 3 300 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: