Р Е Ш Е Н И Е № 399 гр.София, 29 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурор от В. БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №681/2014 г. на ВКС, ІІІ наказателно отделение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби срещу НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА №383 от 05.12.2013 год. по ВНОХД№3111/2013 год. на Софийски градски съд, с която е отменена оправдателната присъдата по НОХД№739/2009 год. на Софийския районен съд, н.о.105-ти състав, постановена по отношение на подсъдимите Б. Г. Й., [ЕГН] и С. И. Т., [ЕГН] по обвинението за престъпление по чл. 195,ал. 1,т.т.4 и 7 от НК, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1, и във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и вместо това са признати за виновни, и са осъдени по същото обвинение. Жалбите са подадени както следва: от подсъдимия С. И. Т., чрез адвокат П. Ч.; от адвокат П. Ч. като защитник на подс.Т.; от адвокат В. А. - защитник на подсъдимия Б. Г. Й.. В жалбата от адвокат Ч.- защитник на подс.Т., се изразява недоволство от присъдата с твърдение от бланкетен характер за съществени процесуални нарушения. В жалбата от подсъдимия С. И. Т. се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, подкрепящи основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 3, т.1 от НПК, както следва: ограничено е правото на защита на подсъдимия , тъй като не е могъл да се защити по фактите на обвинението, поради несъответствие на съдържанието на обвинителния акт с изискванията на чл. 246, ал.2 от НК и ТР№2/02 год. на ОСНК; в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват фактите, обуславящи съставомерността на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия Т. в извършването му; не е посочен видът на конкретното техническо средство, а множество технически средства, които не са отнесени към конкретното деяние, нито е описан начинът, по който е било използвано съответното техническо средство за извършване на кражбата; не е отразена стойността на инкриминираните вещи; липсват фактите, обуславящи обвинението и по чл. 195, ал.1,т.7, във връзка с чл. 28, ал.1 от НК; има противоречие в мотивите и диспозитива на присъдата в посочването на точния адрес на жилището, където е извършена кражбата; обвинението е за деяние с предмет две групи вещи, собственост на две различни лица, обуславя деяния при условията на чл. 26 от НК, но няма привличане за продължавано престъпление; неоснователно са игнорирани показанията на свид.Б. Г. и обясненията на подсъдимите Т. и Й., от които е видно, че не са участвали в инкриминираното деяние; показанията на свидетелите-полицаи не са обсъдени съвкупно с всички доказателствени източници, от което е следвал и фактическият извод, че само свид.Г. е извършител на деянието; дактилоскопните и трасологични експертизи не установяват идентификационни следи, оставени от двамата подсъдими на местопроизшествието; недопустимо е бил ценен като доказателствено средство протокол за личен обиск, съставен не по реда на чл. 164 от НПК, а съгласно чл. 68 от ЗМВР; неоснователно не са кредитирани показанията на свид.А. П., който е заявил, че не е предоставял личния си автомобил „Пежо” на подс.Т.. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В откритото съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Т. – в своя лична защита, както и назначеният по реда на чл. 94, ал. 1,т.6 от НПК служебен защитник – адвокат Н. Г. от САК, поддържат касационните жалби и молят да бъдат уважени. В допълнение защитата сочи, че не са били обсъдени обясненията на подс.Т.. В жалбата от защитника на подсъдимия Б. Г. Й. се претендират касационни основания по чл. 348, ал.1,т.т.2 и 3 от НПК с доводи, които се поддържат в съдебното засездание пред ВКС лично от подсъдимият Й. и от упълномощената за участие пред ВКС адвокат Р. Д. Н.-М. от САК, която представя и писмени бележки. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наказанието на подсъдимия. Доводите са следните: вътрешното убеждение на съда е изградено въз основа на противоречиви свидетелски показания на свидетелите Ж.,М., Н., Я., Ч., П.; не е доказано участието на подсъдимия Й. в извършване на деянието; не са иззети годни следи от бравата на жилището, в което е извършено деянието, за да се установи дали са причинени от иззетите от подсъдимите метални изделия с различна форма и размери; няма дактилоскопни следи, установяващи присъствие на подсъдимия Й. в местоизвършването на кражбата; наложеното наказание е тежко с оглед разглеждането на делото в разрез с разумния срок, поради което следва да се приложи чл. 55 от НК и се намали неговия размер. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и счита, че приетите за установени фактически обстоятелства са в резултат на спазване процесуалните правила за оценка и анализ на доказателствените източници. Наложените наказания са справедливи и не се налага тяхното изменяване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: С присъда от 31.01.2013 год. , постановена по НОХД№739/2009 год. на Софийски районен съд,н.о.,105-ти състав подсъдимите Б. Г. Й., [ЕГН] и С. И. Т.,[ЕГН] са признати за невиновни и са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1,т.т.4 и 7 от НК, вр. с чл. 194, ал.1,вр. с чл. 28, ал.1, и вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 01.11.2007 год. в [населено място], в жилище в[жк],[жилищен адрес]вх.”Д”,ет.6, ап.№93, в съучастие с лицето Б. С. Г. като съизвършители, чрез използване на технически средства и при повторност, поради немаловажност на случая, да са отнели чужди движими вещи от владението на В. Е. М. на стойност 1503,68 лева и на Н. Д. Д. на стойност 1839,38 лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят. На основание съответен протест на прокурор при СГП срещу първоинстанционната присъда е образувано ВНОХД№3111/2013 год. на Софийски градски съд, по което е отменена присъдата по НОХД№739/2009 год. на Софийския районен съд, н.о.105-ти състав и вместо нея е постановена НОВА ПРИСЪДА №383 от 05.12.2013 год. по ВНОХД№3111/2013 год. на Софийски градски съд, с която подсъдимите Б. Г. Й., [ЕГН] и С. И. Т., [ЕГН] са признати за виновни, че на 01.11.2007 год. в [населено място], в жилище в[жк], [жилищен адрес] вх.”Д”, ет.6, ап.№93, в съучастие с лицето Б. С. Г. като съизвършители, чрез използване на технически средства и при повторност, поради немаловажност на случая, са отнели чужди движими вещи от владението на В. Е. М. на стойност 1503,68 лева и на Н. Д. Д. на стойност 1839,38 лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1,т.т.4 и 7 от НК, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1, и във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и вр. с чл. 54 от НК и за двамата подсъдими, са осъдени както следва: подсъдимият Й. на една година лишаване от свобода при първоначален режим на изтърпяване строг, в затвор, съгл.чл.61,т.2 от ЗИНЗС; подсъдимият Т. – на една година лишаване от свобода - при първоначален режим на изтърпяване строг, в затвор, съгл.чл.61,т.2 от ЗИНЗС. По отношение подс.Й. е приложен чл.25,вр. с чл. 23 от НК като му е определено общо най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода между наложените на същия подсъдим наказания по влезли в сила присъди по нохд№193/03 год.на РС Пловдив и по нохд№10862/04 год. на РС София, което е отложил за изпълнение по чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подс.Й. да изтърпи отделно общо най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим, в затвор, съгл. чл.61, т.2 от ЗИНЗС. По отношение на подс.Т. съдът е приложил чл. 68, ал.1 от НК като е постановил да изтърпи отделно и наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено с влязла в сила присъда по нохд№1593/2003 год. на РС Пловдив, при първоначален строг режим, в затвор, съгл.чл.61,т.2 от ЗИНЗС. На всеки от подсъдимите са възложени в тежест направените по делото разноски. Касационните жалби от подсъдимия Т. и неговият защитник, и от подсъдимия Й. са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Не са допуснати нарушенията , посочи в тях. Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Голословно се твърди в жалбите на подсъдимите за ограничаване правото им на защита , тъй като обвинителният акт не е бил изготвен съгласно изискванията на чл. 246, ал.2 от НК и ТР№2/02 год. на ОСНК и не са могли да узнаят характера и причините на обвинението. Проверката на ВКС показа обратното. Предметът на доказване в съдебната фаза на процеса , така, както е очертан в обвинителния акт, в пълнота посочва всички фактически обстоятелства, относими към фактическия състав на престъплението кражба, за което подсъдимите са привлечени в качеството им на обвиняеми. Очертани са и обстоятелствата с признаците, квалифициращи деянието като по-тежко наказуемо престъпление по чл.195, ал.1,т.т.4 и7, вр. чл. 194, ал.1 от НК. Посочени са времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, пострадалите лица и размера на предмета на престъплението, данните за личността и съдимостта на подсъдимите и доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Описанието в обстоятелствената част на обвинителния акт на множество технически средства, които, според обвинението, са били предназначени и са послужили за отваряне от дейците на входната врата на жилището на свидетелите В. М. и Н. Д., не е ограничило правата на подсъдимите да се защитят относно начина на извършване на деянието. Всяко едно от очертаните в обвинителния акт технически пособия и сечива е посочено като средство, използвано от дейците за извършване изпълнителното деяние. Неконкретизацията на точно използваното от изброените видове технически средства за извършване деянието не е ограничила подсъдимите да се защитят по фактите, очертаващи механизма на деянието, тъй като са имали широка възможност за защита срещу всички изброени в обвинителния акт технически средства, всяко от които е посочено като относимо към преодоляването на затворената брава на апартамента на пострадалите. Няма противоречие нито в обвинителния акт, нито в мотивите и в диспозитива на присъдата относно местоизвършването на деянието. Посочени са осъжданията на всеки от подсъдимите, обуславящи и квалификацията по обвинението за повторност по чл. 195, ал.1,т.7, във връзка с чл. 28, ал.1 от НК. Подсъдимите не са осъдени по неповдигнато им обвинение. Макар съгласно обвинителния акт пострадалите да са две различни лица, законосъобразно обвинението е повдигнато за едно деяние, а не за продължавано престъпление, както претендира защитата, тъй като по място и времеизвършване вещите са отнети от владението на тези две лица от дома им едновременно с еднократен акт, което обуславя извод за едно деяние. Продължаваното престъпление се извършва не с едно, а с две или повече деяния и при наличието на посочените в закона обективни и субективни признаци на това усложнено престъпление/ спр. чл.26, ал.1 от НК;ТР№3/1971год.на ОСНК на ВС/, поради което доводът за наличие на две деяния е напълно несъстоятелен, освен това,е в ущърб на линията на защита на касатора. Не се споделя тезата за неоснователно игнориране на показанията на свид.Б. Г. и обясненията на подсъдимите Т. и Й., според които в инкриминираното деяние е участвал само свид.Б. Г., спрямо когото производството е приключило със споразумение. Фактическите данни, съдържими в тези гласни доказателствени средства са съпоставени с всички останали доказателствени източници съгласно основните начала на наказателния процес по чл. 13, чл. 14 от НПК. Вътрешното убеждение на съда, постановил новата въззивна присъда, е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, при спазване правилата за проверка и оценка на доказателствените източници, съгласно чл. 107, ал. 3 и ал.5 от НПК,съдът да събира и проверява както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Волята на въззивната инстанция да не кредитира показанията на свид.Б. Г. и на обясненията на подсъдимите Т. и Й. като недостоверни, е скрепена с подробни мотиви в изпълнение задължението по чл. 339, ал. 3 от НПК. Те са съпоставени с данните от показанията на свидетелите К. и П., които са установили факта на влизането на подсъдимите Й., Т. и свид.Г. в блока, където живеят пострадалите и на излизането им оттам, с данните от показанията на свидетелите Ч., Я. и Ж. – полицейски служители, които са се присъединили към колегите си К. и П. в наблюдението на поведението на подсъдимите при излизане от жилището на пострадалите, до залавянето им с вещите предмет на кражбата. В черен сак, носен от свид.Г. са намерени и иззети част от вещите, собственост на свидетелите Д. и М.; при обиска на всеки един от подсъдимите, извършен непосредствено след като те са напуснали адреса на пострадалите, са намерени части от вещите, принадлежащи на свидетелите Д. и М.. У Т. е намерен парфюм от марката, посочена от пострадалата; от обиска на Й. са открити бижута – обеци и синджир принадлежащи на пострадалата. Протоколите за обиск са доказателствени средства, събрани по реда на НПК и са годно доказателствено средство, извършено от разследващ орган, с последващи в рамките на 24-часов срок, съответстващи за всеки обиск одобрения от съдия при СРС, в съответствие с нормата на чл.164 от НПК / спр. л.24-л.46 от досъд.произв./, поради което е несъстоятелно твърдението на защитата на двамата подсъдими, че протоколите за обиск били недопустимо ценени, тъй като били съставени по чл. 68 от ЗМВР. Вярно е твърдението, че дактилоскопните експертизи не установяват идентификационни следи, оставени от двамата подсъдими на местопроизшествието, но при личния им обиск са намерени и иззети ръкавици от кожа и от плат, с което е обяснено отсъствието на пръстови отпечатъци на местопроизшествието. Макар и да не са иззети годни трасологични следи от бравата на жилището на пострадалите, за да се извърши точна идентификация на използваното техническо средство, от протокола за оглед на веществените доказателства, както и от заключението на съдебно-трасологичната експертиза е изведено, че: по секретните пластини на секретната брава са били налице следи от подбран, подправен ключ или друг метален предмет; от експертното изследване на металните изделия с различна форма и размери, намерени и иззети от подс.Т., е изяснено, че те са имали предназначение да отключват секретни вкопаеми или касови брави; направен е извод, че е възможно трасологичните следи върху секретната брава да са оставени от изделието ,представляващо”Г” образно метално парче с дължина на раменете 10 см. на 5,5 см.; същият извод е направен и по отношение на намерените в Т. четири броя метални приспособления с по шест метални щифта, от които също са могли да бъдат причинени установените по бравата на входната врата на жилището на пострадалите трасологични следи. Следователно, изводите за участието на подсъдимите като автори на деянието са подкрепени с убедителни доказателства, както въз основа на оценката на показанията на свидетелите – полицаи, от писмените доказателствени средства, така и от заключението на съдебно-трасологичната експертиза на веществените доказателства. Съдебният състав на СГС аргументирано е посочил защо не е приел за достоверни показанията на свид.А. П., дадени на съдебното следствие пред първостепенния съд, където е заявил, че не е предоставял личния си автомобил „Пежо” на подс.Т., а е кредитирал приобщените му показания от досъдебното производство, по реда на чл.281, ал.4 от НПК, че е предоставил автомобила си „Пежо” на подс.Т.. Проверката показа, че приобщените по този ред показания на свидетеля са намерили потвърждение с данните от показанията на свидетелите П. и К., които са установили непосредствено възприетото от тях пристигане на подсъдимите пред жилищния блок на пострадалите в кв.”Надежда-І част”; първоначално е пристигнал свид.Г. и подс.Й. с л.а.Фиат-Т.”, а след тях и подс.Т., който се превозил до същото място с л.а.марка „Пежо. Следователно, оценката на съда достоверността на приобщените по този ред показания е предшествана от проверка с останалите доказателствени източници, потвърдила верността на установените посредством тях фактическите данни. Съставът на ВКС прие, че при постановяване на осъдителната присъда е спазено правилото на чл. 281, ал.8, вр. ал.4 от НПК. Неоснователно е оплакването в жалбата на подс.Й. за явна несправедливост на наложеното наказание поради нарушаване от съда на принципа за разумност на срока за разглеждане на делото. Определящите отговорността обстоятелства са изчерпателно анализирани в рамките на индивидуализацията по чл. 54 от НК. Определеното на подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода е в размера на предвидения от закона специален минимум в санционната част на състава по чл. 195, ал.1 от НК и е в резултат на отчитане и прекомерния срок за разглеждане и решаване на делото от извършване на деянието до постановяване на присъдата. Няма данни за претендираното приложение на чл. 55 от НК; не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както поради тежестта на извършеното като съвместна престъпна дейност, от количественото натрупване на два квалифициращи признака при осъществяване престъплението, както и поради непостигането на целите на наложените наказания при предходните осъждания на подс.Й.. Воден от тези мотиви , съставът на ВКС,ІІІ н.о., съгласно чл. 354 ал.1,т.1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА №383 от 05.12.2013 год., постановена по ВНОХД№3111/2013 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: