7 Р Е Ш Е Н И Е № 50112 гр. София,15.03.2024 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1602 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото Национална агенция за приходите срещу решение № 167/17.03.2022г. по в.т.д. № 36/2021г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 261534/23.11.2021г. по т. д. № 131/2021г. на Софийски градски съд за отхвърлане на предявения от НАП срещу „Искра- 21“ АД /н./, при участието на синдика Т. И. като страна, иск с правно основание чл.694 ТЗ, с който ищецът иска да се признае поредност на удовлетворение по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, вместо по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, на публични вземания в общ размер на 883 911,19 лева, от които главници в размер на 523 894,19 лева и дължими към 11.02.2020г. лихви в размер на 360 017 лева по ревизионен акт № Р-22222517000246-091-001/03.08.2017г. на ТД на НАП София; справки декларации; годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО; декларации по ЗДЦФЛ и ЗКПО, приети в производството по несъстоятелност на „Искра- 21“ АД по т. д. № 681/2019 г. на Софийски градски съд. Касаторът намира атакуваното решение за неправилно. Поддържа се, че НАП се ползва от привилегията, дадена от чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като в този ред се удовлетворяват не само вземания, които са обезпечени със залог или ипотека, но и такива, които са обезпечени с вписан в ЦРОЗ запор. Намира, че разпоредбата на чл.194 ДОПК е относима само към индивидуалното принудително изпълнение за събиране на публични вземания. Поддържа, че разпоредбата на чл.724 ТЗ, съгласно която вземането на кредитора не се погасява в случай, че получената от продажбата на вещта цена не е достатъчна да удовлетвори пълния размер на приетото вземане, както и случаите, в които продажната цена надвишава размера на приетото вземане на обезпечен кредитор, не определя поредността на удовлетворяване на кредиторите, а указва правото на кредитора да участва с непогасения си остатък като хирографарен такъв в производството по несъстоятелност в първата хипотеза, или правото на хирографарните кредитори да получат удовлетворение за вземанията си съгласно реда, в който им е прието вземането, при наличие на сума от продажната цена на вещта, надвишаваща приетото обезпечено вземане на кредитор. Жалбоподателят счита, че доколкото разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ е императивна и изрична, тя не може да бъде тълкувана корективно и стеснително в случаите, в които са налице обезпечени с вписан в ЦРОЗ запор публични вземания, и държавата като кредитор, чиито вземания попадат именно в хипотезата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, да бъде лишена от привилегията, призната от законодателя в сочената норма. Ответникът по жалбата, Т. И., постоянен синдик на „Искра-21 “ АД (н), в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Възприема даденото от съда разрешение, че при съобразяване приложимите разпоредби на ДОПК /чл.195 и сл./ може да се направи извод, че с наложените обезпечителни мерки се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия с определено имущество, като тези действия са непротивопоставими на другите кредитори /чл.451 ГПК/, както и че целта на обезпечителните мерки е да обезпечат събирането на публичните задължения по реда на ДОПК, но от тях не възниква право на предпочително удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото в производството по несъстоятелност. Сочи, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, но той не променя качеството си на хирографарен такъв. Синдикът поддържа, че целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е да създаде право на предпочтително удовлетворяване, а на предимство при конкуренция между различните способи на принудително изпълнение върху същото имущество. Взискателят, вписал запор по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността - чл.638, ал.4, изр.2 ТЗ. След като при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл.193 ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно основание, това публично вземане не се ползвало и с особена привилегия по чл.722, ал.1 т.1 ТЗ, дори в случая когато то се удовлетворява в производството по несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния срок от откриването му. Ответникът по жалбата и по делото, „Искра-21 “ АД /н/, не е представя отговор на жалбата. С определение по чл.288 ГПК. по настоящото дело е допуснат, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационен контрол на въззивното решение за произнасяне по въпроса: „Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК приема следното: Апелативният състав е приел от фактическа страна следното: С решение № 2095/22.11.2019г. по т.д. № 681/2019г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на „Искра- 21“ АД. С молба изх.№ М-24-28-645/19#30 от 19.02.2020г., НАП е предявила в производството по несъстоятелност публични вземания, които са включени изцяло от синдика в списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ. В срока по чл.690 ТЗ кредиторът М. С. е възразил срещу поредността по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на включените в списъка на приетите вземания публични вземания по т.16-33 вкл., при твърдения, че вписаните запори в ЦРОЗ въз основа на постановления на публичния изпълнител не създават привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. С определение от 04.01.2021г. по т.д. № 681/2019г. на Софийски градски съд е изменена поредността на удовлетворяване на вземанията на държавата, предявени от НАП по т.16, 17, 20, 23, 25, 27, 29, 31, 32 и 33 от молбата за предявяване, като тези вземания са включени с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ. Безспорно е, че процесните публични вземания в общ размер на 883 911,19 лева, от които главници в размер на 523 894,19 лева и дължими към 11.02.20г. лихви в размер на 360 017 лева, въз основа на ревизионен акт № Р- 22222517000246-091- 001/03.08.2017г. на ТД на НАП София; справки декларации; годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО; декларации по ЗДДФЛ и ЗКПО, са с основание и размери така, както са индивидуализирани в исковата молба. Въз основа на представеното удостоверение за вписвания по партидата на „Искра-21“ АД в ЦРОЗ е констатирано, че към датата 04.02.2020г. по партидата на дружеството са извършени следните вписвания: вписване № 2017101701547 от НАП-ТД, [населено място], Дирекция СДО - запорирано имущество във връзка с издадено постановление № С172225-022-0050252/05.09.2017г., с което е наложен запор по реда на ДОПК; вписване № 2020020302164 на НАП- ТД, [населено място] - запорирано имущество във връзка с издадено постановление № С180022-022-0053434/30.07.2018г., с което е наложен запор по реда на ДОПК и № 2020020302196 на НАП-ТД, [населено място] - запорирано имущество във връзка с издадено постановление № С180022- 022-0057348/14.08.2018г., с което е наложен запор по реда на ДОПК. По делото са представени посочените в удостоверението: постановления за налагане на обезпечителни мерки, в които е отбелязано, че мерките са наложени, тъй като ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 52120000488/2012г. За да се произнесе апелативният състав се е позовал на безпротиворечивата съдебна практика, че е допустим иск за установяване на поредност на удовлетворяване на вземане, различна от приетата с определението по чл.692, ал.4 ТЗ, в която хипотеза предмет на иска по чл.694, ал.2 ТЗ е съществуването на привилегията на приетото с определението по чл.692, ал.4 ТЗ вземане. Съобразено е, че в разглеждания случай ищецът НАП основава претендираната привилегия на запор, наложен от публичен изпълнител по реда на ДОПК и вписан в ЦРОЗ, което вземане, на основание чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, твърди, че се ползва с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният състав е приел, че по своя характер вписаните по ЗОЗ запори са обезпечителни мерки, като свързаните с тях последици са различни от тези на обезпеченията - залог и ипотека. Изложени са съображения, че в принудително изпълнение по ДОПК наложените запори не пораждат дори право на присъединяване, а още по-малко на предпочтително удовлетворение. Право на присъединяване и предпочтително удовлетворение е предвидено единствено за обезпечените кредитори, като под „обезпечени" разпоредбата на чл.194 ДОПК има предвид, това което има предвид и чл.724 ТЗ, а именно кредитори с учредена ипотека или залог или упражняващи право на задържане по общия ред, но не и такива с наложени обезпечителни мерки. Единствената „привилегия“, която следва от наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК, е правото на държавата при открито производство по несъстоятелност в рамките на шест месеца от откриването му да реализира имуществото, върху което са наложени мерките, по реда на ДОПК- чл.193 ДОПК, като вписването на мерките в ЦРОЗ не създава привилегия за предпочтително удовлетворяване на държавата. Счетено е, че такава привилегия не се създава и с обявяването на длъжника в несъстоятелност, напротив - наложените в индивидуалното изпълнение запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, като не се допуска налагане на нови обезпечителни мерки, както по реда на ГПК, така и по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност- чл.638, ал.4 ТЗ. Аргумент в тази посока е и разпоредбата на чл.724 ТЗ, която урежда правилата за удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане, която под „обезпечен кредитор“ има предвид единствено кредитор, в чиято полза са учредени ипотека или залог, но не и възбрана или запор. Въз основа на изложеното, решаващият съд е приел, че вписаният по ЗОЗ запор не създава право на предпочтително удовлетворяване на кредитора. По релевирания правен въпрос: В чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, е предвидено, че в първи ред са вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ – от получената сума от реализация на обезпечението. Тълкуването на разпоредбата следва да се извърши въз основа на правната същност на съдържащите се в нея понятия – реални обезпечения (залог и ипотека) и обезпечителни мерки (запор и възбрана), както с оглед целта и последиците на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ, систематично с останалите разпоредби в Част четвърта „Несъстоятелност“ на ТЗ. Необходимостта от корективно тълкуване на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, въпреки безспорно повелителния й характер, на първо място, произтича от факта, че по реда на ЗОЗ не може да се бъде вписана възбрана, тъй като съгласно чл.4 ЗОЗ, обект на особен залог не може да бъде недвижим имот или кораб, поради което ЗОЗ не предвижда и вписване на възбрана в ЦРОЗ. Следователно, правилото е изначално неприложимо при наложена обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот или кораб. Запорът (обезпечителен или изпълнителен) е обезпечителна мярка, налагана по ГПК, ДОПК и в производството по несъстоятелност, с която се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия (правни и фактически) с предмета на запора, като действията, извършени в нарушение на тази забрана са непротивопоставими т.е. се считат неизвършени спрямо кредиторите – чл.451, ал.1 и чл.452, ал.1 ГПК, които правила са приложими не само за индивидуалното изпълнение по ГПК, но и за публичното изпълнение по ДОПК, с оглед препращащата норма на чл.206 ДОПК, както и при наложен запор в производството по несъстоятелност, предвид субсидиарното приложение на ГПК - чл.621 ТЗ. За разлика от запора, залогът е вещно обезпечение, от което се поражда заложно право, съществен елемент от което е правото на предпочтително удовлетворяване на заложния кредитор от цената на заложеното имущество при изпълнение върху него – чл.10, ал.1, т.1 ЗОЗ и чл. 159 ЗЗД, каквото право не се поражда с налагане на обезпечителната мярка „запор“ по ГПК, ДОПК и ТЗ. С оглед забраната на чл. 638, ал. 6 (преди ал. 4), изр. 3-то ТЗ, запор върху вземане или върху движимо имущество и ценни книги по чл.4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност. От значение за тълкуването на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, и по-конкретно, за даване отговор на въпроса, дали от самия факт на вписване на запора в ЦРОЗ, за кредитора се поражда право на предпочтително удовлетворяване, каквото право за него не произтича от самото налагане на обезпечителната мярка, от значение е целта, поради която в чл. 26, ал. 3, т. 1 и 2 ЗОЗ е предвидено вписване на наложен запор в ЦРОЗ и произтичащите от това последици. Същите са изводими от нормите на чл.12, ал.2, вр. чл.30, ал.1 ЗОЗ, според които, наложеният запор не може да се противопостави на кредитор с особен залог върху вземане, ако запорът не е вписан в ЦРОЗ по партидата на залогодателя. С оглед на това, целта на вписването на запора в ЦРОЗ е той да се противопостави на кредитора, в полза на който се учредява особен залог върху запорираното имущество, ако вписването на запора го предхожда, при провеждане на индивидуално принудително изпълнение по ГПК и ДОПК. Вписването на запора има оповестително действие и е противопоставимо на третите добросъвестни лица (за недобросъвестните лица, които знаят за налагането на запора, той е противопоставим от узнаването, независимо, че няма вписване в ЦРОЗ). Противопоставимостта се изразява в това, че заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен кредитор, ако запорът е вписан преди вписването на особения залог. С факта на вписване на обезпечителната мярка „запор“ в ЦРОЗ, за кредитора, в полза на когото е наложена, не възниква право на предпочтително удовлетворяване („заложно право“) и същият не придобива качеството на обезпечен кредитор. На второ място, съгласно чл.32, ал.7 ЗОЗ, заложният кредитор не може да впише пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, ако залогът му е вписан след вписване на запор (обезпечителен или изпълнителен) в ЦРОЗ върху същото имущество, като имуществото се продава от съдебния или публичния изпълнител, а не по реда на ЗОЗ. Следователно, вписването на наложения по ГПК или ДОПК запор в ЦРОЗ определя и кой е приложимият способ за изпълнение – по ЗОЗ или по ГПК / ДОПК, върху заложеното и запорирано имущество, като осуетява пристъпването към изпълнение по ЗОЗ, когато запорът е вписан преди залога. Видно от изложеното, запор върху вземане или върху движимо имущество по чл.4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност, като същият се вписва в ЦРОЗ единствено с оглед противопоставимостта му на заложния кредитор по ЗОЗ при извършване на индивидуално принудително изпълнение по ГПК или ДОПК и е от значение за конкуренцията при определяне на приложимия способ за изпълнение – по ЗОЗ или по ГПК/ДОПК. Вписването в ЦРОЗ на наложен по ГПК или ДОПК запор не поражда право на кредитора на предпочтително удовлетворяване от имуществото/вземането, върху което е наложен запора в производствата по индивидуално изпълнение, с което право се ползват само обезпечените кредитори (чл. 136, ал.1, т. 3 ЗЗД и чл.194, ал.5, вр. ал. 3 ДОПК), поради което, по-аргумент от по-силното основание, с такова право не се ползва кредиторът, вписал запор в ЦРОЗ, и в производството по несъстоятелност, тъй като това производство има универсален характер и в него участват всички кредитори на длъжника. Вписването на запора в ЦРОЗ преди особения залог на вземане, единствено лишава заложния кредитор от качеството му на обезпечен кредитор и то само при провеждане на индивидуално принудително изпълнение по ГПК / ДОПК, в която насока са и постановките, залегнали в т. 7 от Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, но не поражда за него „заложно право“. Тези изводи се подкрепят и от разпоредбата на чл.638, ал.6 (преди ал.4), изр. 2-ро ТЗ, съгласно която в производството по несъстоятелност наложен в изпълнително производство по ГПК и ДОПК запор, независимо дали е вписан по реда на ЗОЗ, не е противопоставим на кредиторите на несъстоятелността, с оглед именно характера на производството по несъстоятелност на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника. Правилото на чл. 638, ал. 6, изр. 2-ро ТЗ за непротивопоставимост на наложен (преди откриване на производството по несъстоятелност) запор на кредиторите на несъстоятелността не предвижда изключение за вписаните по реда на ЗОЗ запори в ЦРОЗ, вкл. ако те са наложени по ДОПК. След като налагането на запора не е противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността, по – аргумент от по-силното основание, вписването му също не може да им се противопостави, и следователно да породи каквито и да е права за кредитора, за чийто вземания е наложена обезпечителната мярка „запор“. Горното тълкуване за липса на право на предпочтително удовлетворяване за кредитор, вписал запор в ЦРОЗ, наложен по реда на ГПК /ДОПК е изводимо и от разпоредбите на чл.724 ТЗ, наименован „Удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане“, от които е видно, че право на предпочтително удовлетворяване е налице само върху цената на заложената или ипотекираната вещ, съответно вещ, върху която има право на задържане, но не и върху цената на запорирана или възбранена вещ. Както от наименованието, така и от съдържанието на разпоредбите се установява, че обезпечен кредитор, ползващ се с право на предпочтително удовлетворяване от цената на вещта до размера на обезпечените вземания е само заложният, съответно ипотекарният кредитор, но не и кредитор с вписан запор / възбрана по реда на ЗОЗ, като за неудовлетворения от тази цена остатък на вземанията си заложният / ипотекарният кредиторът има качеството хирографарен. Такова разграничение в чл.724, ал.1 ТЗ относно реда на удовлетворяване на вземанията (до и над размера на продажната цена), спрямо кредитор, вписал обезпечителна мярка запор в ЦРОЗ, не е направено, именно защото той не е кредитор, ползващ се с право на предпочтително удовлетворяване, а е хирографарен кредитор. Следователно, нито от правната природа на обезпечителната мярка „запор“, нито от очертаната цел и последици на вписването й по реда на ЗОЗ, както и от съпоставката на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ с останалите относими правила в търговска несъстоятелност, може да се направи извод, че вписването на запор по реда на ЗОЗ придава на кредитора, в чиято полза е наложен, качеството на обезпечен кредитор и приравнява по последици обезпечителната мярка „запор“ на реалното обезпечение залог. Ето защо, посочената разпоредба следва да се прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ (възбрани не се вписват по ЗОЗ), доколкото същите не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото / вземането, предмет на обезпечителната мярка. С оглед изложените съображения, настоящият състав на ВКС дава следният отговор на поставения въпрос: „Разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора.“ По съществото на касационната жалба: Даденото от апелативния съд разрешение, че публичните вземания, във връзка с които са наложени от публичен изпълнител по реда на ДОПК запори, вписани в ЦРОЗ, нямат ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като не се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на предмета на обезпечителната мярка, е в пълно съответствие с отговора на поставения въпрос, като този отговор по същество обхваща и всички оплаквания на касатора, посочени в жалбата, поради което въззивното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167/17.03.2022г. по в.т.д. № 36/2021г. на Апелативен съд - София. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.