4 Р Е Ш Е Н И Е №2 София,14 февруари 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1143 по описа за 2017 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимия М. А. А. против решение № 362 от 25.07.2017 г., постановено по внохд № 772/17 г. на Софийския апелативен съд. Пред ВКС е прието допълнение към касационната жалба, а подсъдимия и защитата ми поддържат оплакванията, развити в жалбата и допълнението към нея. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе ВКС взе предвид следното: С присъда по нохд № 208/16 г. Софийският градски съд, за деяние, извършено на 18.02.2014 г., осъдил подс.А. на основание чл.116, ал.1, т.3, във връзка с чл.115 и чл.54 от НК на 18 години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване, а на основание чл.59 от НК зачел времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” – от 28.02.2014 г. до 28.04.2014 г. С обжалваното решение САС изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по обвинението да е извършил престъплението в интервала от време от 19.00 до 21.00 часа на18.02.2014 г. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, ВКС установи: Пределите на настоящата проверка са стеснени от иницииралия образуване на касационното производство и направените от него оплаквания, като вън от тях стои частичното оправдаване на подсъдимия, направено от САС. С касационната жалба декларативно са заявени основанията по чл.348, ал.1 от НПК, а в допълнението към жалбата са изложени данни в подкрепа само на основанията по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Жалбоподателят възразява, че САС е нарушил чл.339, ал.2 от НПК, тъй като не е дал отговор на поставените на вниманието му възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при разглеждане на наказателното производство в първата инстанция. Видно от допълнението към въззивната жалба, подсъдимият и защитата му са акцентирали пред САС върху това, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и че от доказателствата по делото не следва положителен извод относно това, че в дома на пострадалата са ставали често скандали и е търсена помощ от страна на Полицията. Тези възражения не са пренебрегнати от въззивния съд. Тъкмо обратното се обективира в мотивите на решението му. На същото място е видно, че осъществявайки проверка на дейността на СГС по доказателствата – събиране, проверка и оценка, САС е внесъл коректив при оценката на част от доказателствата. Нещо повече, всички събрани по делото доказателства, в това число и противоречивите такива, са подложени на внимателен анализ от САС и той е изложил собствените си съображения по оценката им (л.6 и сл. от мотивите). Това не е сторено самоцелно, а на плоскостта на възразената пред него липса на доказателствена основа за изводите по фактите, най-вече на този относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия и на това, че подобно поведение на последния не му е било чуждо и преди инкриминираното събитие. От друга страна, в детайли, възраженията пред настоящата инстанция, на плоскостта на същото основание, са идентични с тези, на които отговор е дал въззивният съд. При казаното по-горе, ВКС не намира за необходимо да преповтаря съображенията на САС по оценката на един или друг източник на доказателства, по противоречивите такива, защото решението му да даде вяра на едни, а отхвърли други, е защитено убедително и се основава на адекватна оценка. Нужно е само да се каже, че вън от показанията на С. и Й. (на които жалбоподателят е поставил акцент), доказателства, от кръга по чл.102 от НПК, произтичат и от показанията на свидетелите В., Й., К., И. и К., които не са игнорирани от въззивния съд. Тук е мястото да се каже, че след доразследване на досъдебната фаза, и в случаите, когато това е разпоредено от съдия-докладчик, прокурорът може да достигне до други изводи по фактите и правото, различни от първоначално поддържаните от него. По-важното в случая е, че съдия-докладчик, постановил разпореждане № 1504 от 16.03.2015 г. по нохд № 856/15 г., не е участвал в който и да било от съдебните състави при разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанции. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Данни в подкрепа на това основание не са посочени в жалбата и допълнението към нея, поради което настоящият състав на ВКС прецени, че то е ангажирано като последица от първо разгледаното. Доколкото не се установиха причини за несъгласие с фактите, приети за установени от САС, то в техните рамки законът правилно е приложен. Разкриващите се на същото място признаци от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав по чл.116, ал.1, т.3 от НК предпоставят ангажиране на отговорността на подсъдимия. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Възразява се, че съдът не е имал основание да цени като обстоятелство отегчаващо вината на подсъдимия недоброто му отношение към пострадалата, в това число и употребата на насилие спрямо нея. Въпросът най-напред намери отговор в изложеното по-горе относно основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Такива обстоятелства са надлежно установени (л.3 и 6 от мотивите на решението) и доколкото те характеризират жалбоподателя отрицателно съдът е имал право да ги цени като отегчаващи вината му. Правилно наказанието на подсъдимия е индивидуализирано по реда на чл.54 от НК, тъй като данните по делото не указват на наличието на който и да било от елементите на института на смекчената наказателна отговорност. По вид и размер наложеното на подсъдимия наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Искането за намаляването му до минимално предвиденото в закона, при заявеното възражение, не може да се удовлетвори. Липсват и каквито и да било други причини за такъв резултат. САС е съобразил всички обстоятелства при това адекватно на обективното им значение и наложеното наказание по първата предвидена в закона алтернатива, малко под максимално предвидения в закона размер, удовлетворява целите на наказанието както в личен, така и в генерален план. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 362 от 25.07.2017 г., постановено по внохд № 772/17 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: