Р Е Ш Е Н И Е № 203 София, 08 май 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Руско Карагогов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №504 по описа за 2013 година Срещу въззивно решение по внохд.№336/2012 г. на Апелативен съд гр.В.Търново е подадена касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Х. И. А., с оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от подсъдимия с оплаквания за нарушение на закона,явна несправедливост на наказанието и завишен размер на присъденото обезщетение. В съдебно заседание жалбата на подсъдимия се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила,а жалбите на частния обвинител и граждански ищец и подсъдимия неоснователни.Намира също ,че задължителните указания на Върховният касационен съд, дадени в отменително решение са изпълнени. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 22.01.2013 г. постановено по внохд.№336/2012 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново е изменена присъда по нохд.№33/2012 г. на Окръжен съд гр. Габрово ,като е определено наказание на подсъдимия при условията на чл.58а ал.4 НК вр. с чл.58 б А НК вр. с чл.55 ал.1т.1 НК и увеличено същото, от шест на осем години лишаване от свобода.Увеличен е и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на 8000 лв. В останалата й част ,с която подсъдимия И. А. И. е признат за виновен на 23.05.2011 г. в [населено място],при условията на опасен рецидив,направил опит умишлено да умъртви Х. А. престъпление по чл.116 ал.1 т.12 НК вр. с чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител и граждански ищец А. : Доводите са за явна несправедливост на наказанието и занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди ,произтичащи според повереникът от недооценка на личната обществена опасност на дееца. Доводите са неоснователни. Въззивния съд е съобразил всички обстоятелства от значение за определяне вида и размера на наказанието ,което следва да бъде изтърпяно от подсъдимия за извършения опит за убийство.Съобразил е разпоредбата на чл.58 б. А НК/изпълнявайки указанията на ВКС / увеличил е първоначално определеното наказание с две години и не е нарушил чл.348 ал.5 НПК. Обезщетението за неимуществени вреди също е увеличено с 3000 лв.,като и тук подробно са посочени основанията за това. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия И. : Оплакванията в жалбата и в писменните бележки на защитата на подсъдимия касаят освен явната несправедливост на наказанието и нарушение на закона,тъй като „липсвал субективния елемент от състава на деянието за причиняване на смърт с пряк умисъл...не било налице годно да причини смърт средство-джобна ножка...нямало целенасочени действия за умъртвяване на пострадалия..деянието приключило след нанесена средна телесна повреда...налице била и намалена вменяемост .” Посочените доводи няма как да бъдат обсъждани,тъй като са извън рамките на инстанционния контрол на съдебен акт, първоинстанционното производство, по което е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК.Съобразно ТР №1/2009 г. на ОСНК ВКС т.8 -„Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт.В тези предели могат да се установяват обстоятелства свързани с приложимия закон,както и с предпоставките и съдържанието на наказателната му отговорност”.”Цялостното признаване на фактите в обвинителния акт обуславя и ограничения в пределите на инстанционния контрол „. Сочените по горе обстоятелства нямат нищо общо с признатите от подсъдимия фактически обстоятелства, отразени в обвинителния акт по делото,поради което и обсъждането им е недопустимо. Неоснователни са оплакванията за явна несправедливост на наложеното на И. наказание.Въззивния съд е съобразил задължителните указания на ВКС в отменителното решение,определил е наказанието съобразно предпоставките на чл.58 б. А НК ,приложил е чл.55 ал.1т.1 НК и е отмерил наказание лишаване от свобода за срок от осем години,което е със седем години под предвидения в НК минимум.Правилно е отчетена завишената лична обществена опасност на подсъдимия. Неоснователно е и оплакването за завишен размер на присъденото на пострадалия обезщетение.Както бе посочено по горе при определяне размера на обезщетението,което би могло да репарира претърпените от пострадалия неимуществени вреди въззивния съд е взел предвид всички обстоятелства от значение и решението му е справедливо и съобразено с чл.52 ЗЗД. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила,а касационните жалби на частния обвинител и граждански ищец и подсъдимия изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№336/2012 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново ,с което е изменена присъда по нохд.№33/2012 г. на Окръжен съд гр. Габрово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :