Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 4 Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 20.04. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 491 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. П. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Н. А. от АК-Д., против въззивно решение от 17.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 890 по описа за 2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 46 от 22.06.2009 г. по гр.д. № 503/2008 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на С. Т. Г. от[населено място], че П. С. П. е собственик по силата на частична трансформация на лични средства на 11657/88258 идеални части от недвижим имот – апартамент в[населено място], ул. „Д. К.” № 44, вх. А, ет. 2, ап. 5, със застроена площ от 66,05 кв.м., като този иск, с правно основание чл. 21, ал. 2 СК/отм./, е отхвърлен, и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът за разликата от 11657/88258 идеални части до 17177/88258 идеални части от същия имот. Ответницата по касационната жалба С. Т. П. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Г. от АК-Д. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба като неоснователна. С определение № 1111 от 16.11.2010 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос за приложимостта на критерия „незначителност” на придобитото с лични средства имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК/отм./, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявения иск, с правно основание чл. 21, ал. 2 СК/отм./ въззивният съд е приел, че ищецът/касатор в настоящото производство/, чиято съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е вложил лични/извънсемейни/средства в процесния апартамент в съотношение на претендираните 17177/88258 идеални части, поради което установената с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК/отм./ презумпция за общност на придобитото имущество със съвместен принос, не е оборена. Съдът е приел също така, че от претендираните като лични средства, вложени в придобиването на апартамента, такъв характер има сумата от 2 310 лв., но тъй като тя съставлява 1/38 част от придобивната му цена възлизаща на 88 258 лв., същата се явява незначителна по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК/отм./. По поставения материалноправен въпрос относно приложимостта на критерия „незначителност” на придобитото с лични средства имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК/отм./, настоящата инстанция приема, че в нормата на чл. 21 СК/отм./, понастоящем в чл. 23 СК-2009 г. са уредени две хипотези на преобразуване на лично имущество: пълна трансформация, при която придобитото по време на брака вещно право е изцяло със средства от лично имущество на съпруга по чл. 20, ал. 1 СК/отм./, или друго негово лично имущество, придобито преди или по време на брака, като в тези случаи новопридобитото вещно право става изцяло лично на съответния съпруг; и частична трансформация, при която придобитото по време на брака вещно право е отчасти със средства от лично имущество на единия съпруг, а останалата част от цената се доплаща с общи средства на двамата съпрузи или със заем, като в тези случаи лично притежание на съпруга е само съответната част от придобитото, освен ако тази част е незначителна – чл. 21, ал. 2 СК/отм./. При липсата на законов критерий за преценка на „незначителността”, какъвто се съдържа в разпоредбите на чл. 206, ал. 1 ЗЗД относно продажбата на вещи, чл. 335, ал. 2 ТЗ относно търговската продажба и др., тя се преценява преди всичко с оглед на процентното съотношение на „трансформираната” част спрямо целия имот, определено чрез аритметична пропорция между паричната равностойност на преобразуваното лично имущество и общата цена на новопридобития имот. В крайна сметка „незначителността” на трансформираната част от имота е въпрос на конкретна фактическа преценка, като се изхожда от справедливостта. Поради това е редно тя да се преценява и като абсолютна стойност с оглед на жизнения стандарт на съпрузите. Във всички случаи, от значение е да се установи, че именно средствата, получени от „осребряването” на личното имущество са вложени в новопридобитото през време на брака вещно право, като в противен случай не би била налице трансформация на лично имущество. Именно такъв подход при определяне на незначителността на трансформираното имущество в процесния апартамент е приложил въззивният съд в обжалваното решение. В тази насока съдът правилно е приел, че сумата от 2 310 лв., за която е установено по делото, че представлява извънбрачни средства на ищеца, вложени в придобиването на апартамента, като съставляваща 1/38 част от придобивната му цена, възлизаща на 88 258 лв., същата се явява незначителна по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК/отм./, поради което предявеният установителен иск относно спорния имот, с правно основание чл. 21, ал. 2 СК/отм./, е отхвърлен изцяло като неоснователен. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК/отм./, като е приел, че вложените в процесния апартамент извънбрачни средства от ищеца са незначителни като е изхождал от критерия на процентното съотношение на извънбрачните/лични/ средства спрямо целия имот, определено чрез аритметична пропорция между паричната равностойност на преобразуваното лично имущество и общата цена на новопридобития имот, а именно в случая 1/38 част, каквато представлява сумата от 2 310 лв., е незначителна спрямо придобивната цена на апартамента, възлизаща на сумата от 88 258 лв. При този изход на делото, на ответницата по жалбата С. Т. Г. не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са поискани, а и липсват данни да са направени. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 17.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 890/2009 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданска колегия. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :