Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 299

гр. София, 20.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закритото заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Цанова гр.д. № 4306 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Д. М. Т. касационна жалба срещу постановеното от ОС Стара Загора решение № 52 от 30.06.2021г., с което е отменено изцяло решене № 260055/25.03.21г. на РС Раднево по гр.д. № 622/20г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Д. М. Т. срещу Рудник „Трояново- север“, клон „Мини Марица- изток“ ЕАД иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. и т.3 КТ, както и в частта на присъдените разноски.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК- поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.272 ГПК, нарушение на материалния закон- чл.186, чл.189, ал.1 КТ, и необоснованост.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
С писмения си отговор Рудник „Трояново- север“ изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и/или ал.2 ГПК.
За да постанови решението си, ОС Стара Загора е приел за установено по несъмнен начин, че страните са били обвързани от трудово правоотношение въз основа на сключен безсрочен трудов договор, което е прекратено със заповед № ЧР-02-132/25.08.20г. на управителя на ответното дружество чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл.330, ал.2, т.6 КТ, връчена лично на работника на 25.08.20г. Изложил е, че установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка е непроменена пред въззивната инстанция, пред която единствено спорни по делото са въпросите
относно това дали констатираните и доказани нарушения на трудовата дисциплина са тежки, дали са извършени умишлено и дали тежестта на наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. По отношение на нарушението- превозване от работника на чанти с 2 туби по 5 л. индикирано дизелово гориво и изнасянето й извън територията на рудника без надлежен документ, е приел, че видно от събраните множество доказателства, на 03.07.2020г. наказаният работник е управлявал служебен лек автомобил „Лада Нива- Урбан“, с рег. [рег.номер на МПС] , като между 13 ч. и 14 ч. е бил в участък „Автотранспорт“ на работодателя за измиване на автомобила, когато колегата му С. С. го помолил да превози със служебния автомобил до личния му автомобил негов багаж, за който твърдял, че съдържа служебни дрехи, на която молба въззиваемия откликнал. Не се споряло, че С. С. сложил жълта найлонова торбичка с надпис „Билла“ на предната дясна седалка на служебния автомобил, като най- късно в момента на качването си в автомобила след неговото измиване забелязал торбичката, която съдът е приел, че очевидно не е представлявала „торба с работни дрехи“ /тъй като такива очевидно не се виждали в нея/, а торба с 2 бутилки от по 5 литра всяка, пълни с течност в червен цвят. Изложил е че от приетия по делото протокол за доброволно предаване, съставен на 03.07.20г., се установявало доброволното предаване от С.С. на въпросната жълта торбичка на полицейският служител, а от показанията на разпитаните по делото свидетели и от докладът на служителя И. И., че на видиокамерата се виждало пренасянето на жълта на цвят найлонова торба с обемно съдържание, което водело до извода, че ищецът е превозил със служебния си автомобил процесната жълта чанта с 2 бр. туби от по 5 л., съдържащи индикирано в червен цвят служебно гориво. Ето защо и счел, че не може да сподели извода, че ищецът въобще не е знаел какво е точното съдържание на жълтата чанта, още повече, че при свалянето й от служебния автомобил той имал пряк зрителен контакт с външния вид, обема, приблизителното тегло и горната част от съдържанието на процесната чанта, върху която горна част нямало поставени никакви др. вещи. Всички тези факти и доказателства, налагали извода, че работникът не е действал лекомислено, проявявайки небрежност, а умишлено, с което е нарушил и две заповеди на управителя на ответния рудник, забраняваща изнасянето на горива без надлежен документ. Приел е и че правилно били преценени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на работника, като осъщественото деяние представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл.190, ал.1, т.7 във вр. чл.187, ал.1, т.7 и т.10 и във вр. чл.126, т.7, т.10 и т.13 от КТ, както и злоупотреба с доверието на работодателя по см. на чл.190, ал.1, т.4, пр.1 във вр. чл.187, ал.1, т.8, пр.1 във вр. чл. 126, т.9 КТ, което подлежало на дисциплинарно наказване. Самото деяние представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина, като съучастие към чуждо противоправно деяние, особено при тежка форма на вината- умисъл, било достатъчно укоримо. Още повече, че работникът бил дългогодишен професионален шофьор и за него не представлявала никаква професионална трудност да различи твърдяната „торба с дрехи“ от изнесената от него „торба с 2 туби по 5 литра с червена идикирана служебна течност- гориво“. Въпреки, че имуществените последици не са големи, то с оглед поведението на работника, насочено срещу доверието на работодателя, нарушението било тежко. Присвояването на стоково- материални ценности представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина, най- тежка форма на злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като освен пряка материална вреда, носело и нематериални вредни последици. По отношение на второто вменено нарушение- неправилно попълване на пътни листове и констатирана липса на 40 л. бензин, въззивният съд е приел, че по несъмнен начин е установено, че процесните пътни листи и липсата на бензин се отнасят до лек автомобил „Лада Нива Урбан“, с рег. [рег.номер на МПС] , с вместимост 40 л., управляван от различни служители, вкл. и от ищеца, който е имал задължението да го зарежда с гориво и да оформя и отчита пътните листове, като при направена рекапитулация на изминатите километри е установена липсата на 40 л. бензин. Съдът е приел за безспорно установено отклоняването на около 40 л. бензин, както и че с оглед възложената задача документално тази липса можело да се свърже единствено и само с Д.Т., независимо от фактическото управление на автомобила и от други лица, още повече че били установени множество непълноти, дописвания, поправки и корекции в голяма част от пътните листове, което говорело за неправилното им попълване на начален и краен километраж за дадения ден, което се е отразило и на последващите пътни листове, тъй като крайният километраж на единия ден се разминава документално с началния километраж на следващия ден. Самото неправилно попълване на пътните листове също представлявало сериозно нарушение на основно задължение по трудовата характеристика на работника и представлявало нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл.187, т.7 и т.10 КТ и то от вида на тежко такова по см. на чл. 190, ал.1, т.7 във вр. чл. 126, т.8 и т.13 КТ. Ето защо е счел, че наложеното наказание е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно с оглед разпоредбите на чл.187, т.7 и т.10 във вр. чл.190, ал.1, т.7 и ал.2 във вр. чл. 189, ал.1 КТ.
По основанията за касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателни решения и противоречие с практика на ВКС.
Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по процесуалноправните въпроси: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си защитните тези на страните всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърденията и възраженията на страните, както и всички събрани по делото доказателства, източник на данни за релевантните по конкретния спор факти и обстоятелства, като ги подложи на самостоятелна преценка отделно и в съвкупност и да направи обосновано изложение на фактическите си изводи като посочи аргументирано на кои доказателства те почиват и защо кредитира тези доказателства, а други не?, както и „Длъжен ли е съдът при преценката на събраните доказателства и изграждане на изводите си да съобрази научните, логическите и опитните правила?.
Така повдигнатите в изложението процесуалноправни въпроси макар и формално да покриват общото основание за допускане до касация по чл.280, ал.1 ГПК, нямат претендираното от касатора значение, тъй като те са разрешени от въззивния съд в съответствие със съдебната практика на ВКС, формирана с посочените решения по чл.290 ГПК, както и със задължителните практика в тълкувателни решения. В случая въззивният съд е постановил решението си, като е изложил мотиви, обективиращи исканията и възраженията на страните, извършил е преценка на относимите към спора писмени и гласни доказателствени средства, извеждайки самостоятелни фактически и правни изводи по спорното материално право, като по този начин е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК. Обсъдил е направените от въззивника доводи и възраженията на насрещната страна и след преценка на всички относими доказателства в тяхната съвкупност, е приел, че наложеното на работника най- тежко дисциплинарно наказание е мотивирано и правилно, с оглед извършените от ищеца вменени в заповедта за уволнение тежки нарушения на трудовата дисциплина. Доводът за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до твърдение за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. Обосноваването на поставените от касатора процесуалноправни въпроси припокрива оплакванията в касационната жалба по съществото на спора, а именно с твърдения за необоснованост на съдебното решение поради необсъждане на всички релевантни обстоятелства, което не е сред касационните основания за допускане на въззивното решение до касация в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, а има значение във фазата по допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по третия въпрос от изложението „Виновно ли е поведението на работника, допуснал неумишлено аритметични грешки в пресмятанията при попълване на пътните лист и неправилно попълване на пътните листи в резултат на аритметичните греши, представлява ли дисциплинарно нарушение по чл.186 от КТ или е налице липсата на качества на работника за изпълнение на тази възложена работа като основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ?. Въпросът не следва да бъде допускан до касация, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда. Въззивният съд не изложил мотиви за допуснати от работника аритметични грешки в пресмятанията при попълване на пътните листове, които да водят до извода за липсата на качества на работника за изпълнение на възложената му работа, а че самото неправилно попълване на пътните листове представлява сериозно нарушение на основното задължение по чл.126, т.4 КТ за изпълнение на възложената работа с нужното качество, което с оглед обема, продължителността и систематичността си представлява нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл.187, т.7 и т.10 КТ и то от типа на тежко такова по см. на чл. 190, ал.1, т.7 във вр. чл. 126, т.8 и т.13 от КТ.

Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос: „Кои са критериите при преценката на тежестта на нарушението с оглед приложението на чл.189, ал.1 КТ и кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателя, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението?“. По въпроса за обстоятелствата, които следва да се преценят от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание е формирана съдебна практика на ВКС, намерила израз в редица постановени от състави на ВКС решения по чл.290 ГПК, включ. и цитираните от касатора. Даденото с тях тълкуване, което напълно се споделя и от настоящия състав, е че при избора на наказание, съгласно чл. 189 ГПК, работодателят следва да прецени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; последиците от допуснатото нарушение, дали те са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, както и дали от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. В случая тази преценка е направена от въззивния съд, който е приел, че тежестта на извършените нарушения съответства на наложеното дисциплинарно наказание.

Ето защо по изложените по- горе съображения, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационното обжалване на решение № 52 от 30.06.2021г. на ОС Стара Загора, постановено по гр.д. № 1346/21г.

С оглед изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което при съобразяване с положения труд по писмения отговор на касационната жалба и сложността на трудовия спор, определя на 250 лв.

Воден от изложеното, съдът


О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 52/30.06.2021г. на Старозагорски окръжен съд, постановено по гр.д. № 1346/2021г.

ОСЪЖДА Д. М. Т., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.8да заплати на Рудник „Трояново- север“ ЕИК: 8330175520038, със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], област Стара Загора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 250 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/.


2/.