Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 09.08.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Бранислава Павлова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 195 по описа за 2016 г. Производството е по чл. 290 – 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 147/ 09.10.2015 г. по гр. д. № 320/ 2015 г, с което Варненски апелативен съд, като потвърждава решение № 799/ 24.04.2015 г. на Варненски окръжен съд, отхвърля иска с правна квалификация чл. 108 ЗС на [фирма] (в несъстоятелност) срещу [фирма] за предаване на владението на сгради и производствени площадки върху стоманобетонови фундаменти - недвижим имот в [населено място], представляващ съвкупност от вещи от шест елемента. Касационното обжалване е допуснато с определение № 123/ 29.02.2016 г. по настоящото дело при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) за проверка на правилността на решението по материалноправния въпрос: Когато производството по несъстоятелност е заварено от ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г) и към влизане в сила на закона е влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (първоначална редакция на текста), прилага ли се защитата по чл. 647, ал. 3 ТЗ (редакция на текста след изменението със ЗИДТЗ) за правата на третите добросъвестни лица, придобили имота възмездно преди вписването на исковата молба? Касаторът [фирма] (в несъстоятелност) се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на § 14 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ (ДВ бр. 20/ 2013 г.). Ответникът [фирма], ответник и по касация не взема становище по касационната жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд дава следния отговор на материалноправния въпрос, по който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване: Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 ТЗ (в редакцията след ЗИДТЗ обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г.) не решава конкуренцията между правата на кредиторите на несъстоятелния търговец, които произтичат от осъществяването на фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ (отменени с това изменение на Търговския закон) и правата на третите лица. Тази конкуренция разрешават чл. чл. 451 – 453 ГПК (преди чл. чл. 345 – 347 ГПК (отм.)), които се прилагат съответно в производството по несъстоятелност (арг. от чл. 621 ТЗ). Меродавен е моментът на наложените общ запор и възбрана с вписването на решението за обявяването на длъжника в несъстоятелност в търговския и нотариалните регистри (чл. 715 ГПК). Когато предметът на сделката по чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 4 ТЗ е право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, третото лице го придобива, ако действието на разпореждане, с което се легитимира, предхожда вписването на възбраната върху имота, наложена в производството по несъстоятелност, а своите права трето лице основава на извършването на акт, посочен в чл. 453 ГПК (преди чл. 347 ГПК). Вписването на исковата молба по установителния иск за прогласяване нищожността на сделката по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ с предмет право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот като актив от масата по несъстоятелността, не разрешава конкуренцията между правата на кредиторите по несъстоятелността и правата на третите лица. Влязлото в сила решение, с което искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ е уважен, поражда действие за третото лице, ако действието на разпореждане е извършено от ответника по предявения иск (лицето, спрямо което сделката поражда действие) след вписване на исковата молба (чл. 226, ал. 3 ГПК, а преди чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.)). В противен случай спорът по фактическия състав на чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 4 ТЗ съдът е длъжен да разгледа като обуславящ за разрешаването на спора, породен от конкуренцията на права. Без значение е дали спорът, породен от конкуриращите се права, е отнесен до съда преди или след ЗИДТЗ (обн. с ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г.). От значение е, дали фактическият състав на чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ е бил осъществен до влизане в сила на това изменение на Търговския закон. Излишно е съдът да взема отношение по преюдициалното правоотношение по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ, тогава когато действието на разпореждане с правото на собственост или друго вещно право върху имота в полза на третото лице е извършено преди да е наложена общата възбрана по чл. 715 ТЗ. От чл. 658, ал. 1, т. 5 ГПК произтича легитимацията на синдика по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС срещу третото лице, което отказва да предаде недвижимия имот, предмет на сделката по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ, въпреки че неговите права са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността. Тя съществува, доколкото производството по несъстоятелност продължава да е висящо, а синдикът я упражнява, за да могат кредиторите по несъстоятелността да се удовлетворят от осребряването на актива от масата по несъстоятелността. В това се проявява правното значение на обстоятелството, че в периода на висящност на иска по чл. 108 ЗС търговецът продължава е в несъстоятелност. Мотивите за отговора са следните: Търговската несъстоятелност е специално съдебно производство, уредено в част IV-та на ГПК, за универсално принудително изпълнение спрямо търговци, които са неплатежоспособни или свръхзадължени. В нея се осребрява масата по несъстоятелността с цел удовлетворяване на кредиторите чрез разпределение на получените от осребряването суми (чл. 616, ал. 1 ТЗ). За да бъде изпълнена тази цел, масата на несъстоятелността трябва да бъде максимално попълнена, включително посредством ревизиране на онези действия и сделки, извършени в т. нар. „подозрителен период“, посочени в закона. За това ТЗ предвижда различни способи. Такива способи са уредени в чл. 645, 646 и 647 ТЗ. Техните правни последици настъпват при откриване на производството по несъстоятелност, съществуват, доколкото то е висящо и приключват с решението по чл. 735 ТЗ, защото служат за попълване на масата на несъстоятелността. Със ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г.) се извършиха съществени законодателни изменения в материята на някои от способите за попълване на масата по несъстоятелността в Търговския закон. Бяха отменени фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. т. 2 и 4 ТЗ за прогласяване нищожността на сделките с имуществено право от масата по несъстоятелността по отношение на кредиторите. В § 7 - § 10 ЗИДТЗ се предвидиха съществени изменения относно материалноправните и процесуални предпоставки на другите способи за попълване на масата на несъстоятелността и на последиците от тяхното осъществяване. От позицията на поставения материално-правен въпрос изложеното предполага да бъдат направени три извода, които са с базисно значение за тълкуването. Първо: Според измененията на ТЗ, извършени с § 7 - § 10 ЗИДТЗ, фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ вече не съществуват. От друга страна, § 14 от ПЗР на ЗИДТЗ предвижда преходни правила за онези (други) способи за попълване на масата по несъстоятелност по Търговския закон, които продължават да съществуват и след това негово изменение. Следователно фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ и последиците от тяхното осъществяване, остават извън предметния обхват на преходните правила в § 14 от ПЗР на ЗИДТЗ. Изричната нова уредба, която това изменение на ТЗ предвиди в защита правата на трети лица (чл. 646, ал. 7 и чл. 647, ал. 3 ТЗ в новата им редакция) и за която преходното правило от § 14 от ПЗР на ЗИДТЗ уреди обратно действие, не ги касае. Второ: § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г.) предвиди, че предявените до влизане в сила на този закон искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 се решават по досегашния ред. Преходното правило не решава конкуренция на права. Трето: Както преди, така и след ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г.) в Търговския закон няма изрична разпоредба, която да урежда конкуренцията между правата на кредиторите на несъстоятелния търговец, които произтичат от фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. т. 2 и 4 ТЗ, осъществени към влизане в сила на това изменение на ТЗ, и правата на третите лица. Фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ до изменението предвиждат, че са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността определени сделки с права от масата по несъстоятелността. Сделката има правно действие между страните по нея, но те са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Непротивопоставимостта означава, че производството по несъстоятелност следва да се развива все едно, че сделките по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ не са извършени. Действията по осребряване на актива, предмет на такава сделка и разпределението му, следва да продължи в производството по универсално принудително изпълнение. Исковете за установяване на нищожността на сделките по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ са установителни, но последиците от осъществения фактически състав, който я извежда, са различни от нищожността по чл. 26 ЗЗД. Първо, сделката е непротивопоставима само спрямо определените от закона трети лица – кредиторите на несъстоятелността. Тя поражда действие за страните по нея. Второ, при тези сделки връщането на даденото от третото лице е предвидено в чл. 648 ТЗ, а искът е специален спрямо общите състави на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Трето, нищожността на сделките по чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 4 ТЗ настъпва по право. Тези способи за попълване на масата по несъстоятелността са различни от другите, които обективното ни материално право до това изменение на Търговския закон предвиждаше, че се упражняват чрез конститутивен иск – искът по чл. 135 ЗЗД, известен в теорията като П. иск и системата на отменителните искове по чл. 467 ТЗ. Системата на отменителните (конститутивни) искове в ТЗ се родее до П. иск, поради което до изменението на ТЗ с ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г. конкуренцията на правата на кредиторите на несъстоятелността, като последица от тяхното упражняване и правата на третите лица, разрешава правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД; пряко - при П. иск или по аналогия – при отменителните искове по ТЗ (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД не се прилага за конкуренцията на права, която следва от осъществяването на фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ до изменението на Тълговския закон. При тях нищожността на сделката настъпва по право, а подобие с конститутивния П. иск няма. От друга страна, чл. 621 ТЗ изрично постановява, че доколкото няма изрични норми в част IV ТЗ „Несъстоятелност“, се прилагат съответните норми в ГПК. От позицията на поставения материално-правен въпрос, това изисква изследване на близост между целта и последиците на чл. 646, ал. 2 и 4 ТЗ и други институти, предвидени в ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такава близост има. Тя се разкрива в разпоредбите на чл. 451 – 453 ГПК (преди чл. 345 – 347 ГПК (отм.)). Тези разпореди от индивидуалното принудително изпълнение по ГПК лишават длъжника от възможността да се разпорежда с имуществото, върху което е наложено запор или възбрана; предвиждат, че извършените след запора и възбраната действия са непротивопоставими на взискателя и другите присъединили се кредитори, но и уреждат противопоставимост на правата, които произтичат от действия и сделки, извършени (и вписани) преди да бъдат вписани запора и възбраната. Следователно колизията между правата на кредиторите по несъстоятелността, спрямо които сделките по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ, са нищожни (не пораждат действие) и тези на третите лица, които основават своите права на последиците от тези сделки, се решават от чл. 451 - 453 ГПК (преди чл. 345 – 347 ГПК). Препращащата разпоредба на чл. 621 ТЗ обосновава да бъдат съответно приложени. Когато предметът на сделката по чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 4 ТЗ е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, третото лице го придобива, ако действието на разпореждане предхожда вписването на възбраната върху имота, наложена в производството по несъстоятелност и е сред тези, посочени в чл. 453 ГПК (преди чл. 347 ГПК). Меродавен е моментът на наложената обща възбрана в производството по несъстоятелност като законова последица от вписването на решението за обявяване на търговеца в несъстоятелност в търговския и нотариалните регистри (чл. 715 ГПК). Съгласно чл. 114, б. „а“ ЗС, подлежи на вписване исковата молба по исковете по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ. Вписването на исковата молба обаче не разрешава конкуренцията между правата на кредиторите по несъстоятелността и правата на третите лица. Тя се разрешава от съответното прилагане на чл. 451 – 453 ГПК (преди чл. 345 – 347 ГПК). Доколкото исковете по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ са установителни, а действието на вписването на исковата молба по тях – оповестително (чл. 114, б. „а“ ЗС), действието на вписването на исковата молба по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ следва да се зачете откъм правилото от чл. 226, ал. 3 ГПК (преди чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.). Ако лицето, спрямо което сделката по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ е породила действие, се е разпоредило с правото на собственост или с другото вещно право върху недвижимия имот в течение на производството след вписването на исковата молба, третото лице е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението. В противен случай действието на влязлото в сила решение му е непротивопоставимо, а спорът по осъществяването на фактическия състав на чл. 464, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ съдът е длъжен да разгледа като обуславящ разрешаването на правния спор, породен от конкуренцията на права между кредиторите по несъстоятелността и третото лице. За извода е без значение дали правният спор от конкуриращите се права е отнесен до съда преди или след ЗИДТЗ (обн. с ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г.). От значение е, дали фактическият състав на чл. 464, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ се е осъществил до влизане в сила на това изменение на закона – материалноправните последици от нищожността на сделките, предвидена до изменението на Търговския закон, вече е настъпила. Разглеждайки обуславящото отношение, съдът е длъжен да я установи или да я отрече. Излишно е той да взема отношение по преюдициалното отношение по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ, тогава когато действието на разпореждане с правото на собственост или с другото вещно право върху имота е извършено преди да са наложени общите запор и възбрана по чл. 715 ТЗ. Сделката поражда действие между страните, а третото лице е придобило правото към момент, в който не може да му се противопостави действието на общите запор и възбрана в производството по несъстоятелност. От чл. 658, ал. 1, т. 5 ТЗ произтича легитимацията на синдика по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС срещу третото лице, което отказва да предаде недвижимия имот, предмет на сделката по чл. 464, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ, въпреки че неговите права са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността. Тя съществува, доколкото производството по несъстоятелност продължава да е висящо, а синдикът я упражнява, за да могат кредиторите по несъстоятелността да се удовлетворят от осребряването на този актив от масата по несъстоятелността. В това се проявява правното значение на обстоятелството, че в периода на висящност на иска по чл. 108 ЗС длъжникът продължава е в несъстоятелност. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира че следва да го потвърди поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че страните не спорят по относимите факти, а те са следните: 1. С констативен нотариален акт № 70/ 08.12.2000 г. [фирма] (сега в несъстоятелност) е признат за собственик на съвкупността от вещи (недвижимия имоти) при придобивното основание на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ. 2. С договор по н. а. № 25/ 03.07.2002 г. той продава на Й. А. Г. и Ц. Г. Г. съвкупността от вещи. 3. С договор по н. а. № 58/ 06.04.2004 г., Й. и Ц. Г. продават същата съвкупност на ответника по касация. 4. С решение от 11.10.2004 г. по т. д. № 200/ 2004 г. на Великотърновски окръжен съд на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 11.10.2001 г. и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност. 5. На 10.10.2008 г. е вписана искова молба за прогласяване на договора по н. а. № 25/ 03.07.2002 г. за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, защото при възмездното прехвърляне на правото на собственост (имуществено право от масата на несъстоятелността) даденото значително надхвърля по стойност полученото (чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (отменената редакция на текста). 6. На 10.09.2012 г. е влязло в сила решението по т. д. № 901/ 2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е уважен иск за прогласяване нищожността на договора по н. а. № 25/ 03.07.2002 г. 7. Производството по несъстоятелност продължава да е висящо. Въззивният съд правилно е приел, че ревандикационният иск, който синдикът на „К. – ЕК Е. (в несъстоятелност) предявява по настоящото дело, е проява на спора за конкуренцията между права върху съвкупността от вещи (недвижими имоти) на кредиторите по несъстоятелността, които според синдика произтичат от влязлото в сила решение по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ и тези, които претендира ответникът по касация по договора по н. а. № 58/ 06.04.2004 г. Следващи правни изводи на въззивния съд обаче са неправилни. Въззивният съд неправилно приема, че конкуренцията на тези права разрешава чл. 637, ал. 3 ТЗ, на когото § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ (ДВ бр. 20/ 2013 г.) предвижда обратно действие и за последиците от фактическия състав от чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ. Обратното действие е обосновал и с това, че [фирма] продължава да е в несъстоятелност. Както бе обяснено с отговора на материално-правния въпрос, преходното правило не се прилага за последиците от осъществяването на този фактически състав за нищожност на сделката, а значението на висящото производство по несъстоятелност е различно. След това въззивният съд неправилно приема, че влязлото в сила решение, с което искът на синдика по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ срещу праводателите на ответника по касация е бил уважен, е породило задължително действие за ответника по касация. Договорът по н. а. № 58/ 06.04.2004 г, с който ответникът по касация купува съвкупността от вещи (недвижими имоти) от ответника по уважените искове по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, е сключен преди завеждането на делото. Това означава, че влязлото в сила решение не може да му се противопостави, без значение на вписването на исковата молба (арг. от обратното на чл. 226 ГПК), нито са налице предпоставките на чл. 298 ГПК. След това въззивният съд неправилно решава конкуренцията на права, обсъждайки фактическият състав на чл. 637, ал. 3 ТЗ (сегашна редакция на текста). Въпреки допуснатите грешки в приложението на материалния и процесуалния закон, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като е правилно като резултат. Договорът, от който ответникът по касация извежда правата си, е сключен на 06.04.2004 г. и е вписан на 08.04.2004 г. Решението, с което [фирма] е обявен в несъстоятелност, е от 11.10.2004 г., а това означава, че наложените общи запор и възбрана като законна последица от решението (чл. 715 ТЗ), са вписани в търговския регистър след договора по н. а. № 58/ 06.04.2004 г. Следователно дори договорът да покрива фактическия състав на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (той е сключен преди да влезе в сила ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 2013 г.), правата на ответника по касация върху съвкупността от вещи (недвижими имоти) са противопоставими на кредиторите по несъстоятелността – аргумент от чл. 345, вр. чл. 347, б. „а“ ГПК (отменени, но в сила към датата на наложената в производството по несъстоятелност обща възбрана). Съгласно чл. 621 ТЗ те намират съответно приложение. В производството по индивидуално принудително изпълнение нормата на чл. 346 ГПК (отм.) е със сходно съдържание и последици на случаите от чл. 646, ал. 2 ТЗ, включително на отменените с това изменение на ТЗ т. т. 2 и 4. Това, че [фирма] продължава да е в несъстоятелност, обосновава процесуалната легитимация на синдика по предявения иск по чл. 108 ЗС (аргумент от чл. 658, ал. 1, т. 5 ТЗ), но искът е неоснователен. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147/ 09.10.2015 г. по гр. д. № 320/ 2015 г. на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.