Р Е Ш Е Н И Е №91 гр.София, 27.08.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Г. Н. гр.дело № 321 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. А. Г. чрез адвокат А. Н. Ч. от АК – П., която е насочена против решение № 433 от 13.10.2014 г. на Окръжен съд - Пазарджик, постановено по в.гр.д. № 185/2014 г. К. поддържа, че въззивното решение е неправилно - постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и е необосновано - основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по касация М. Г. Д. чрез адвокат В. Г. П. от АК – П., която възразява срещу основателността на касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато по въпроса „Може ли въззивният съд да инициира допълване или отстраняване неяснотите в приетото от първоинстанционния съд заключение на експертизата” - в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с Решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/2013 г., ВКС, І г.о. по въпроса „Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото”. С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл.258 и сл. ГПК, окръжният съд е отменил решение № 42 от 17.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 786/2013г. на Районен съд – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен иска на М. Г. Д., предявен против З. П. Г. (починала в хода на процеса и заместена от наследниците си Г. А. Г. - съпруг, С. Г. Г. – син и П. Г. Г. – дъщеря), за осъждането им да премахнат изградената камина в собствения им апартамент № 5, както и за заплащане на обезщетение за причинени вреди до размера на 377,38 лв., както и в частта с която ищцата е осъдена да заплати на ответниците разноски от 300 лв., като вместо това е постановено осъждането на Г. А. Г., С. Г. Г. и П. Г. Г. ДА ПРЕМАХНАТ построената в собствения им апартамент № 5 на етаж 2, намиращ се в [населено място], [улица], имот с идентификатор 55155.501.361.1.5, КАМИНА, изградена от огнеупорни тухли и облицована с мрамор и включена към съществуващ комин, разположена до стената на сервизното помещение и от външния източен зид на помещението до врата на същото помещение, с дължина на камината от 1,90 м и тежаща 900 кг, както и да заплатят на М. Г. Д. сумата 377,38 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващи стойността на строително-монтажните работи и труд, необходими за отстраняване на уврежданията, получени по тавана на апартамента на М. Г. Д. от строежа на процесната камина, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 108 лв. разноски по делото за двете инстанции. Решението на районния съд е потвърдено в останалата част, с която иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 377,38 лв. до пълния претендиран размер от 800 лв. В. решение не е обжалвано в частта, с която е потвърдено решението на районния съд в частта, с която иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 377,38 лв. до пълния претендиран размер от 800 лв. и съответно е влязло в сила на 29.10.2014 г. За да постанови описания резултат в частта, атакувана с касационната жалба, на първо място въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са собственици на самостоятелни обекти в етажна собственост - апартаменти, като апартаментът на Г. А. Г., С. Г. Г. и П. Г. Г. (с № 5) е разположен непосредствено над апартамента на М. Г. Д. (с № 1) и има същата конфигурация и разположение на стаите в него такива, каквито са и в нейния апартамент. В апартамент № 5 е построена камина през 1999 г. Установено е наличието на пукнатини по пода на апартамент № 5 в частта, в която са поставени теракотни плочки, непосредствено разположени до построената камина, която пукнатина има същото разположение, направление и размери, каквито има и пукнатината на тавана на всекидневната стая в апартамент № 1. В първоинстанционното производство са приети две заключения на съдебно-техническата експертиза по задача да се установи причината за появата на пукнатината в апартамент № 1. Вещото лице е дало взаимноизключващи се отговори : в основното заключение (изготвено, без да е извършен оглед в апартамент № 5) като причина е посочено увеличаването на товара върху стоманобетоновата плоча вследствие на изграждането на камината, а в допълнителното (изготвено след оглед в апартамент № 5) - че появата на пукнатина е основно от некачествено изпълнение на строителството като ниска марка бетон, недобре уплътнен бетон, недостатъчно бетоново покритие, както и от допълнително слягане на сградата. О. решение на районния съд се основава на допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, че изградената в апартамент № 5 камина не е в нарушение на нормативните изисквания, доколкото за този вид преустройство не се налага издаване на разрешение, съгласно чл.151 ЗУТ, както и за недоказаност по несъмнен начин, че именно в резултат от изграждането на тази камина е получена пукнатината на тавана на всекидневната на апартамент № 1. Срещу възприемането на извода от допълнителното заключение и поставянето му в основата на отхвърлителното първоинстанционно решение са заявени оплаквания за необоснованост във въззивната жалба, депозирана от М. Г. Д.. С жалбата е заявено искане за допускане на нова съдебно-техническа експертиза, гласни и писмени доказателства. Произнасяйки се по реда на чл.267 ГПК, въззивният съд е приел, че заявените във въззивната жалба доказателствени искания, насочени към опровергаване на възприетия от районния съд извод, са преклудирани и е отказал събирането им. С решението си е окачествил формираните от районния съд въз основа на допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза изводи като необосновани. Отчетено е, че вещото лице по приетите по делото две заключения на съдебно-техническата експертиза е дало взаимноизключващи се отговори, като въззивният съд е кредитирал съдържащото се в основното заключение изявление, че пукнатината в апартамент № 1 са дължи на пренатоварената от камината плоча, с което е обосновал уважаването на исковете за премахване на съоръжението и осъждане на собствениците на апартамент № 5 да заплатят на М. Г. Д. разноските по отстраняване на уврежданията в апартамент № 1. По основанието за допускане на касационното обжалване : Първият от поставените въпроси засяга правомощията на въззивната инстанция, функционираща от една страна при условията на ограничения за събирането на доказателства, а от друга – при наличието на регламентация за служебно назначаване на вещо лице при необходимост от специални знания за изясняване на възникнал по делото въпрос. Задължителни разяснения в тази връзка са дадени с т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, съгласно които, когато във въззивната жалба са заявени оплаквания за необоснованост на определена фактическа констатация, въззивният съд може служебно да назначи експертиза за установяване на съответния правнорелевантен факт, без при това да е необходимо въззивникът да е заявил искане за назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице. В продължение на тази линия на разсъждения следва да се отговори, че в условията на ограничен въззив второинстанционният съд разполага освен с правомощието да инициира назначаването на експертиза относно правнорелевантен факт, така също може да постанови допълнително изслушване на вещо лице за отстраняване на неяснота във вече прието от първоинстанционния съд заключение на експертизата. Това правомощие на въззивния съд се проявява при предпоставките, разяснени с т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г., ВКС, ОСГТК – при въведено с въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако допълнителното изслушване на експерт е необходимо във връзка със служебно прилагане на императивна материалноправна норма. При наличието на някоя от тези предпоставки въззивният съд служебно (дори при отсъствие на изрично искане и формулирани задачи в тази насока) назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. Аргумент за противното не може да се извлече от разпоредбите на чл.133 ГПК, чл.146, ал.3 ГПК и чл.266, ал.1 ГПК, доколкото установените с тях преклузии обхващат възможността за попълване на делото с нови факти и доказателства извън доказателствата, които се събират служебно от съда, включително заключенията на експерти, необходими за изясняване на релевантни за спора въпроси при употребата на специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. По втория поставен въпрос : С Решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/2013 г., ВКС, І г.о. е разяснено, че като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с останалите доказателства, така както е предвидено с чл.202 ГПК. Налице е противоречие между така формираната задължителна практика и начина, по който е процедирал въззивния съд, тъй като той е кредитирал основното заключение на СТЕ, без да го обсъди във връзка с показанията на свид.С. за наличие на пукнатини из цялата сграда (появили се през 2003 г. при издадено разрешение за ползване от 19.02.1999 г.), включително на последния етаж от сградата, без там да е налице допълнително натоварване от камина. Самото ВЛ е констатирало пукнатина и на тавана на ап.№ 5; по делото са налични и писма, изходящи от [община], съгласно които пукнатината не нараства и не е доказано да има връзка с процесната камина. Основното заключение е изготвено без преди това да е проведен оглед в апартамент № 5 и преповтаря съдържанието на Конструктивно становище (л.20 и л.60 от делото на РС), което по своята същност представлява извънсъдебна експертиза, а от гледна точка разпоредбите на глава ХІV на ГПК („Доказателства”) е частен свидетелстващ документ, без обвързваща съда доказателствена сила. По основателността на касационната жалба : С оглед дадените по-горе отговори се налага извода, че в атакуваната част въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и е необосновано. Предвид неговата неправилност и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293, ал.3 ГПК то следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд с указания по чл.294, ал.1, изр.2 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да назначи на разноски на М. Г. Д. нова СТЕ от експерт - инженер със специалност „П.-конструкции”, доколкото за изслушаната по делото инж.С. Я. С. - Т. не се установява да притежава такава специалност (в списъка на специалистите, утвърдени за ВЛ, обнародван в ДВ, Неофициален раздел, бр.6 от 20.01.2012 г. за нея е вписано „строителство и регулация по З., оценител недвижими имоти”, но не и специалност по строителни конструкции). Експертизата следва да отговори на въпросите дали при натоварване с теглото на изградената в ап.№ 5 камина с трайно прикрепените нейни декоративни елементи и облицовки се променя баланса на сградата от гледна точка на конструкцията, засяга ли тя носещата конструкция и колоните на сградата, както и дали появилата се пукнатина в ап.№ 1 се дължи на изградената в ап.№ 5 камина или се дължи на друга причина - каква. С оглед формирането на обективни изводи по тези въпроси и във връзка с приложението на чл.202 ГПК, в задачата на експертизата следва да се включат и въпросите, поставени от М. Г. Д. с въззивната й жалба, както и да се съберат писмените доказателства, посочени от нея при условията на чл.192 ГПК. Изслушването на посочения с въззивната жалба свидетел е недопустимо, тъй като за установяването на релевантните за спора обстоятелства, за които се иска разпита, са необходими специални знания и тези обстоятелства ще се установят посредством новата СТЕ. На основание чл.294, ал.2 ГПК с новото въззивно решение следва да се разпредели и отговорността за разноските, направени в настоящото производство. Воден от изложеното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 433 от 13.10.2014 г. на Окръжен съд - Пазарджик, постановено по в.гр.д. № 185/2014 г. в частта, в която въззивният съд е отменил решение № 42 от 17.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 786/2013г. на Районен съд – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен иска на М. Г. Д., предявен против З. П. Г. (починала в хода на процеса и заместена от наследниците си Г. А. Г., С. Г. Г. и П. Г. Г.), за осъждането им да премахнат изградената камина в собствения им апартамент № 5, както и за заплащане на обезщетение за причинени вреди до размера на 377,38 лв., както и в частта с която ищцата е осъдена да заплати на ответниците разноски от 300 лв., като вместо това е постановено осъждането на Г. А. Г., С. Г. Г. и П. Г. Г. да премахнат построената в собствения им апартамент № 5 на етаж 2, намиращ се в [населено място], [улица], имот с идентификатор 55155.501.361.1.5, камина, изградена от огнеупорни тухли и облицована с мрамор и включена към съществуващ комин, разположена до стената на сервизното помещение и от външния източен зид на помещението до врата на същото помещение, с дължина на камината от 1,90 м и тежаща 900 кг, както и да заплатят на М. Г. Д. сумата 377,38 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващи стойността на строително-монтажните работи и труд, необходими за отстраняване на уврежданията, получени по тавана на апартамента на М. Г. Д. от строежа на процесната камина, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 108 лв. разноски по делото за двете инстанции. ВРЪЩА делото на въззивния Окръжен съд – Пазарджик за ново разглеждане от друг състав в отменената част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: