Р Е Ш Е Н И Е № 533 гр. София, 25 януари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Димитър ГЕНЧЕВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1622 по описа за 2012 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения В. А. К. за възобновяване на нохд 7161/11г. на Софийски районен съд, НО – 7 с-в и внохд № 424/12г. на СГС, 17 въззивен с-в. В искането се твърди, че делата са били решени при непълнота на доказателствата; неправилно били кредитирани показанията на пострадалата и на последната не била назначена психиатрична експертиза. В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от адв. М. – защитник на осъдения К.. Излага се довод за допуснати нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствата и нарушаване правото на защита на осъдения. Алтернативно се настоява за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. В писмена защита, представена от осъдения, се излагат доводи кои доказателства следва да се кредитират и кои – не, без да се сочат конкретни касационни основания. В последната си дума осъденият настоява за връщане на делото за ново разглеждане. Гражданският ищец и частен обвинител М. И. счита, че присъдата е справедлива и дори наказанието е занижено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Излага доводи, че събраните доказателства са били оценени законосъобразно. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 22.11.2011г., постановена по нохд № 7161/11г. на Софийски районен съд, НО – 7 състав, В. А. К. бил признат за виновен в това, че на 07.12.2010г. около 03.00ч. в [населено място],[жк]в тревната площ до 140 – то СОУ се съвкупил с М. Р. И., като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е осъществено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5 във вр. с ал.1, т.2, пр.1 и 2 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК му било наложено наказание от седем години лишаване от свобода. Със същата присъда В. А. К. бил осъден да заплати в полза на М. Р. И. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като искът бил отхвърлен до пълния му предявен размер. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 424/12г. по описа на Софийски градски съд, НО – ХVІІ въззивен състав. С решение № 760/15.06.2012г., постановено по делото, присъдата на първоинстанционния съд била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с оценката на доказателствения материал и в частност на показанията на пострадалата са били развити във въззивното производство и на тях е бил даден съответен отговор в мотивите на въззивното решение, които касационната инстанция споделя. Фактите, свързани с осъществяването на насилствено съвкупление от което пострадала М. И. са изяснени от нейните показания и от тези на свидетелите В. и Г., както и от назначената съдебно - медицинска експертиза. Събраните по делото доказателства за авторството на деянието, въпреки, че са косвени, сочат на единствено възможен извод, че извършител е именно осъденият К.. Даденото описание от страна на пострадалата на якето и долното бельо на извършителя кореспондира с показанията на св. М., че такива дрехи е притежавал К.. Иззетият от дома на осъдения мобилен телефон кореспондира като ИМЕИ и номер с телефона от който извършителят неколкократно се обадил на И. и пожелал нова среща с нея. Въпросният телефон бил подарен на К. от св. М., а договорът с мобилния оператор бил сключен на името на последната. В същата насока е и приложеният протокол за разпознаване, който удостоверява извършеното разпознаване от страна на пострадалата на гласа на извършителя. При извършването на процесуално - следственото действие са били спазени изискванията на процесуалния кодекс. Няма основание този протокол да бъде изключен като доказателствено средство, тъй като съгласно чл.169 от НПК разпознаването има за цел да установи идентичността на лица и предмети, а гласът е белег, който може да индивидуализира личността. Възраженията за недостоверност на показанията на пострадалата, тъй като последната не възприела татуировка в долната част на корема на осъдения, основателно са били отхвърлени от двете съдебни инстанции. Както е заявила самата И., същата се е старала да не гледа в тази част от тялото на дееца, а и предвид недостатъчната осветеност на местопрестъплението е било възможно да не я забележи. Както е отбелязано във въззивното решение, свидетелките Д. и М., които са имали доброволни интимни контакти с осъдения в по - късен момент, не са категорични за наличието на такава татуировка, което създава съмнение дали към момента на осъществяване на деянието тази татуировка действително е съществувала. Останалите доводи в писменото изложение на осъдения не сочат на основания за възобновяване, а на лични негови възприятия от начина на водене на производството и поведението на участниците в процеса в първата инстанция. Единствено следва да се отбележи, че не назначаването на ДНК експертиза не се дължи на пропуск в разследването, а на невъзможност за изследване на суха човешка сперма в лаборатория на МВР (л.13 от въззивното решение). За направеното алтернативно искане от страна на защитата на осъдения за намаляване размера на наложеното наказание не се сочат конкретни доводи. Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. К. за възобновяване на нохд № 7161/11г. на Софийски районен съд и на внохд № 424/12г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :