Р Е Ш Е Н И Е № 572 Гр. София, 02 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Юлиана Петкова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 2023 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Г. П. против решение № 24 от 25.07.2012 год. по в.н.о.х.д. № 567/ 2012 год. на Софийски апелативен съд, с искане за намаляване на наказанието. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано със завишен размер на санкцията, която не съответствала на тежестта на извършеното деяние и на дееца, както и на целите по чл. 36 от НК. В съдебно заседание служебният защитник поддържа жалбата и направеното с нея искане. Настоява за намаляване на наказанието. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а подлежащото за изпълнение наказание за справедливо наложено. Гражданските ищци П. М. Б., П. М. Б., Г. М. Б. изразяват становище за потвърждаване на въззивното решение. Гражданските ищци С. М. С. и Е. М. Б. не вземат становище пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 254 от 25.07.2012 год. по в.н.о.х.д. № 567/ 2012 год. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 8 състав потвърдил присъда № 29 от 12.12.2011 г. по н.о.х.д. № 318/ 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с която подсъдимият В. Г. П. бил признат за виновен в това, че на 04.12.2010 г., около 20.00 часа в село С., общ. Д., К. област, в дома си на [улица], № 36, в стая на приземен етаж, умишлено умъртвил М. С. Б. от с.С., нанасяйки му една прободно-прорезна рана в лявата надключична област на шията отпред с кухненски нож, поради което и на основание чл. 115 от НК и чл. 55, ал. 1, т.1 от НК му наложил наказание от седем години „лишаване от свобода” при първоначален строг режим за изпълнение затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Съдът приспаднал, на основание чл. 59, ал.1 от НК, предварителното задържане на подсъдимия П. с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 04.12.2010 г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 40, ал. 4 от НК постановил да бъдат полагани медицински грижи спрямо лишения от свобода. Подсъдимият В. Г. П. бил осъден да заплати на гражданските ищци С. М. С., П. М. Б., П. М. Б., Г. М. Б. и Е. М. Б. обезщетения за претърпени неимуществени вреди по 8500 лева за всеки от тях, заедно със законната лихва, считано от датата на деянието 04.12.2010 г. до окончателното им изплащане. За разликата до предявените размери от 100 000 лева исковете били отхвърени като неоснователни. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. Наведеният довод за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователен. Доводът повторно е поставен на вниманието на касационната инстанция, след изложените от апелативния съд задълбочени и правилно аргументирани мотиви по неговото отхвърляне. Въззивната инстанция е обсъдила всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, намирайки за справедлива преценката на първоинстанционния съд. Не е подценено значението на нито едно от изброените обстоятелства: добрата характеристика на подсъдимия П. в обществото; възрастта му (29 годишен) по време на инцидента; липсата на други противообществени прояви, санкционирани с присъда; стореното от подсъдимия самопризнание; обусловеното от обикновено раздразнение изпълнително деяние, провокирано от грубото му побутване от пострадалия. Като отегчаващи обстоятелства са приети начина на извършване на убийството (чрез еднократно пробождане отляво на врата с кухненски нож и разрязване на сънната артерия, довело до остра кръвозагуба и анемия на вътрешните органи) и пияното състояние на дееца. Към общия обем от индивидуализиращи предпоставки Софийският апелативен съд е прибавил още няколко значими за правилното определяне на наказанието обстоятелства. За изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство е окачествено неговото психично заболяване (олигофрения, лека степен на дебилност), което е довело до умствена изостаналост и интелектуален дефицит у подсъдимия, способствало за изграждането на примитивна личност със занижен контрол над импулсите и сериозни затруднения при самооценката на поведението. Сред многобройните смекчаващи обстоятелства е прибавено и отношението на пострадалия приживе към подсъдимия – системното му малтретиране, довело до натрупването на гняв и мъст и намерило проявление в конкретната житейска ситуация. Тези две обстоятелства са съпоставени спрямо останалите, като при определяне на наказанието съдът им е придал действителното значение и тежест, без да ги надценява. Многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства и присъствието на изключителна по своя характер предпоставка правилно са преценени от съдилищата за налагащи по-нисък размер на санкцията от предвидената по основния състав на престъплението убийство. Съвкупната им тежест е позволила индивидуализирането на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а подбраният размер от седем години лишаване от свобода – за справедливо наложен. Той може да способства за превъзпитанието на дееца към спазването на законите и на добрите нрави, да се отнеме възможността за осъществяване на други противообществени прояви и да въздейства предупредително и възпиращо спрямо него и останалите членове от обществото. Касационната инстанция не намери за основателно възражението, наведеното в жалбата и поддържано в съдебно заседание. Наказанието съответства на тежестта на извършеното убийство, на обществената опасност на дееца и може да способстват за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което не се явява несправедливо. Отсъства необходимост от привеждане на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и не се налага изменение на въззивното решение. Обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 254 от 25.07.2012 год. по в.н.о.х.д. № 567/ 2012 год. на Софийския апелативен съд, Наказателна колегия, 8 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.