Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * незаконно уволнение * закрила при уволнение * писмени обяснения * системни нарушения на трудовата дисциплина

Р Е Ш Е Н И Е



№ 117


София 05.04.2012 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1306/2011 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от юрисконсулт Ж. Л., срещу въззивно решение от 01.07.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д. №6443/2011 г., с което е потвърдено решение от 29.03.2011 г. на Софийския районен съд по гр.д. №46311/2010 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от И. Е. И. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, защото не са съобразени критериите по чл.189, ал.1 КТ и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на извършените системни нарушения на трудовата дисциплина.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно. По делото е доказано, че ищецът е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина – общо пет за период от около два месеца. Това показва трайна нагласа за нарушение на трудовата дисциплина, от което следва извод за съобразяване с критериите по чл.189, ал.1 КТ.
Ответникът по касационната жалба И. Е. И., [населено място], оспорва жалбата. Твърди, че като синдикален член се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.4 КТ, която е предвидена в КТД. Работодателят не го е уведомил, че срещу него е започнало дисциплинарно производство. Не е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред и Инструкцията за безопасна работа.
С определение №1526 от 06.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 01.07.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д. №6443/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос за това дали при извършване на пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях, наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на критериите по чл.189, ал.1 КТ.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Системните нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с това, че трябва да са извършени в рамките на една година. Работникът или служителят трябва да е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. Законодателят е посочил тези нарушения като такива, за които може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. При констатиране нарушение на трудовата дисциплина обаче работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. При системните нарушения по чл.190, ал. 1, т.3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл.189, ал.1 КТ съобразно изричната разпоредба на чл.190, ал.2 КТ. Това означава, че и при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения. Преценката по чл. 189, ал.1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание и в случаите когато са извършени пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд правилно е приел, че ищецът е работил при ответника като „тролейбусен шофьор”. За периода от 15.09.2009 год. до 03.08.2010 г. е извършил пет нарушения на трудовата дисциплина като последните четири са през юли и август 2010 год. Нарушенията в хронологичен ред са неспазване на техническите правила и движение без въглен в плъзгача на тролейбуса, вследствие на което плъзгачът е похабен; закъснение за работа с 90 минути; неспазване изискванията за ползване на работно облекло и работа по потник – две нарушения и движение с отворена първа врата на тролейбуса.
Неправилен е изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението. Неоснователни са доводите на ищеца, че се е ползвал със закрила по чл.333, ал.4 КТ и не е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред и Инструкцията за безопасна работа. В КТД е посочено, че членовете на синдикално ръководство се ползват от закрилата по чл.333, ал.3 КТ, но не е предвидена такава по чл.333, ал.4 КТ за синдикални членове. По делото е установено, че ищецът е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред и Инструкцията за безопасна работа. Установено е, че процесните нарушения са извършени и това не се оспорва от ищеца. Разпоредбата на чл.193 КТ е императивна. Дисциплинарното наказание, наложено без изслушване, респ. без поискване на писмени обяснения от работника или служителя, е незаконно. Обясненията трябва да са дадени пред работодателя, а не пред друг, допустимо е изслушването или поискването на писмените обяснения да бъде извършено от упълномощен от работодателя; да са дадени по повод решаване въпроса за дисциплинарното наказание, а не в ревизионно производство, дознание, пред полиция и т.н. Не е необходимо обаче да има специално откриване на процедура на дисциплинарното производство с уведомяване на работника или служителя, че предстои дисциплинарното му наказване. Достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно наказание. Обясненията трябва да са дадени преди връчване заповедта за дисциплинарно наказание. В случая са спазени напълно всички тези изисквания, като ищецът е дал писмени обяснения.
Следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения, които с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от работодателя наказание "уволнение". Съобразно изложеното по-горе за критериите при избор на наказание, трябва да се приеме, че в случая са изпълнени изискванията по чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - служителят е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. От изложеното по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 817.78 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 01.07.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д. №6443/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Е. И., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 27 от 09.09.2010 г. на изпълнителния директор на дружеството за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на съчленен тролейбус” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 5 194.68 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Е. И., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 817.78 лв. деловодни разноски.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.