Р Е Ш Е Н И Е № 190 София, 22.01.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: МАРИЯ ИВАНОВА ЖИВА ДЕКОВА при секретаря Северина Толева, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 5513 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 634 от 24.07.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1134 от 29.07.2016 г. по гр.д. № 436/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърждаващо решение № 3931от 27.10.2014 г. по гр.д. № 11940/2012 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени субективно и обективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от С. К. К. и А. Д. Д., двамата от [населено място] срещу А. С. Т. от [населено място] за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при автотранспортно произшествие в размер на по 24 000 лв. за всеки от ищците, както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на по 14597 лева. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 45 ЗЗД вр. с ЗДвП - следва ли да бъде проведено пълно и главно доказване за наличието на причинна връзка между претърпените от пострадалия от автопроизшествие вреди и поведението на ответника, когато е безспорно установено извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата. В обжалваното въззивно решение № 1134 от 29.07.2016 г. по гр.д. № 436/2015 г. на Пловдивски окръжен съд е прието, че и при несъмнено установено нарушение на правилата за движение по пътищата, то претендиращият вреди от настъпило автопроизшествие следва да докаже, че вредите са в резултат на допуснатото нарушение на правилата за движение. В решение № 43 от 16.01.2015 година по гр.д. № 677/2014 г. на Варненски окръжен съд е прието, че когато водачът на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение, при настъпило автопроизшествие винаги е налице причинна връзка между поведението му и причинените на пострадалия щети. По повдигнатия въпрос по приложението на чл. 45 ЗЗД вр. с ЗДвП, съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Всяко нарушение на правилата за движение по пътищата е противоправно. В зависимост от характера, тежестта и последиците от нарушението, извършилият го носи наказателна, административна и/или гражданска отговорност. Не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата обаче е причина за възникване на автопроизшествие. При настъпило автопроизшествие, отговорност за настъпили от него вреди носи причинилият го участник в движението, т.е. когато между поведението му, изразяващо се в нарушение на правилата за пътна безопасност и възникналото автопроизшествие съществува пряка причинна връзка. Поради това, пострадалият от автопроизшествие следва да установи при условията на пълно и главно доказване не само допуснатото от ответника нарушение на правилата за движение по пътищата, но и причинната връзка между нарушението и настъпилите вреди. В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, с което при условията на чл. 272 ГПК по отношение на фактическата обстановка е препратено към мотивите на първоинстанционното решение на Пловдивски районен съд, е прието за установено, че на 28.07.2007 г. на главен път І-8 около пресечката на пътя със [населено място], Пловдивска област е настъпило автопроизшествие, в което са участвали ищецът С. К., управлявал мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 1000” с рег. [рег.номер на МПС] , на задната седалка на който се е возела ищцата А. Д. и ответникът А. Т., управлявал лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. [рег.номер на МПС] . Ответникът, който се е придвижвал към главния път от дясно е спрял на знака „стоп”, след което в нарушение на поставения знак „задължителен завой на дясно” е предприел завой на ляво, включвайки се в главния път в посока [населено място]. След 3,6 секунди от включването на лекия автомобил в лявата лента за движение и движещия се в насрещната посока [населено място] - [населено място] мотоциклет, управляван от ответника е настъпил удар – удар между лявата страна на автомобила и лявата страна на мотоциклета на лявата лента на платното за движение на около 0,5-1,5 м. северно от разделителната линия. Ударът между превозните средства е настъпил в лентата за насрещно движение спрямо мотоциклетиста, който е управлявал със скорост 25км/ч над разрешената за този участък. Прието е, че ударът не би настъпил ако мотоциклетистът е продължил движението си направо в своята лента за движение макар и с превишена скорост, без да навлиза в насрещното платно; че ответникът, макар и в нарушение на забраната за завой наляво, към момента на удара е бил завършил маневрата си, намирайки се в своето платно за движение, поради което допуснатото от него нарушение не е пряка и непосредствена причина за инцидента. Въз основа на тези изводи, в решението на въззивния съд е прието, че липсва причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите за ищците вреди от автопроизшествието, поради което е отхвърлил предявените искове като неоснователни. С оглед изхода на спора, съдът не е разгледал въведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за съпричиняване и прихващане с насрещно изискуемо вземане. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от С. К. К. и А. Д. Д. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 45 ЗЗД, тъй като от доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че допуснатото от ищеца нарушение е причина за настъпване на автопроизшествието; че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост, в т.ч. показанията на свидетелите и приетите автотехнически експертизи, формирайки необосновани изводи за механизма на автопроизшествието и причините за настъпилите за ищците увреждания. Ответникът по касационната жалба А. С. Т. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Изводът, че допуснатото от ответника нарушение на правилата за движение няма връзка с настъпилото автопроизшествие е неправилен. Съдът е формирал този извод, без да обсъди всички доказателства относно механизма на автопроизшествието и възможностите за предотвратяването му от страна и на двамата водачи на моторни превозни средства. Действително, по делото е установено по безсъмнен начин както от разпита на свидетелите, така и от приетите шест експертни заключения относно причините и механизма на удара, че мотоциклетистът е карал с превишена скорост, предприемайки ускорение и навлизайки в насрещната лента за движение; че ударът не би настъпил в случай, че водачът на мотоциклета бе предприел вместо ускорение екстремно спиране или би продължил в своята лента за движение. Същевременно, от показанията на свидетелите и заключенията на експертите се установява, че ответникът е имал възможност да възприеме движещите се по главния път мотоциклетисти; че е извършил маневрата завой на ляво в нарушение на правилата за движение, без да изчака движещите се с предимство водачи на мотоциклетите; че ударът не би настъпил ако автомобилът му не се е намирал на съответното място, заето след извършената непозволената маневра. Тези доказателства обуславят извод, че действията на ответника, извършени в нарушение на правилата за движение по пътищата са в причинна с настъпилото на 28.07.2007 г. автотранспортно произшествие. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно. Деликтът е настъпил на 28.07.2007 г., а искът е предявен, видно от пощенското клеймо на плика в последния ден от изтичане на давностния срок по чл. 110 ЗЗД при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК. Основателно е възражението за съпричиняване на вредите от страна на ищеца С. К.. По делото е безспорно установено, че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена скорост; че е навлязъл в насрещната лента за движение, където е настъпил удара с лекия автомобил; че е могъл да избегне удара продължавайки управлението в своята лента за движение или предприемайки аварийно спиране, което не е сторил. Установено е и че ответникът е предприел непозволена маневра – при включване в главния път е извършил забранен ляв завой, непосредствено след който е настъпил ударът с мотоциклета. Така установените факти сочат, че автопроизшествието е настъпило по вина на двамата водачи на моторни превозни средства, поради което ответникът следва да отговаря за причинените на ищците вреди съобразно степента на съпричиняването им – предявеният от ищците иск по чл. 45 ЗЗД е доказан в своето основание, като основателно е и въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите. С оглед доказателствата за осъщественото виновно поведение от водача на мотоциклета, чието управление в нарушение на правилата за движение е основна причина за настъпилите вреди от автопроизшествието, съпричиняването от страна на ответника следва да бъде определено в размер на 30 %. От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза е установено, че в резултат на автопроизшествието, ищецът С. К. е претърпял тежък шок вследствие на кръвозагуба, прекъсване на мишничния нервен сплит вляво, счупване на носните кости, открито счупване на близките фаланги на втори и трети пръст на лява ръка, на лява ключица и второ ребро в ляво, както и разкъсно-контузни рани в областта на левите ключица и подбедрица. Претърпял е сериозни болки и страдания, продължително лечение и рахибилитационни дейности, въпреки които е останало осакатяване на левия горен крайник, изразяващ се в хипотрофия до атрофия на мускулите, липсващи рефлекси и почти единични минимални движения на раменната става. Ищцата А. Д. е получила разкъсно контузна рана на лявата подбедрица, травматичен деколман на подбедрицата и счупване на втора стъпална кост и на фаланга на трети пръст. Уврежданията са причинили затруднение на движението на левия долен крайник за около два-три месеца, като възстановяването е протекло с усложнения. Наложило се е да бъде трикратно оперирана с извършване на пластика, въпреки което е останал голям белег, променящ нормалния анатомичен вид на лявата подбедрица. Изживените сериозни страдания са се отразили негативно и върху психиката на пострадалите. С оглед принципа на справедливо обезвъзмездяване на неимуществените вреди и съобразявайки всички обстоятелства при настъпване на уврежданията, съдът намира, че на ищеца С. К. следва да бъде определено обезщетение в размер на 15000 лева, от което ответникът съобразно степента на съпричиняване дължи сумата 5000 лева. На ищцата А. Д. следва да бъде определено обезщетение съобразно причинените и болки и страдания в размер на 9000 лева, дължими изцяло от ответника, като искът за разликата до предявения му размер от 24000 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Увреждането и е причинено при съпричиняване от ищеца и ответника (двамата водачи на моторни превозни средства), които съгласно чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно. Съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД право на кредитора е да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (в случая от ответника по делото), като изпълнилият повече от своята част от задължението солидарен длъжник разполага за разликата с иска по чл. 127, ал.2 ЗЗД срещу другия солидарен длъжник. Основателен е и предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Законната лихва върху главницата на вземането е дължима от 31.07.2009 г., предвид въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност при условията на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което дължимото от ответника обезщетение по чл. 86 ЗЗД върху вземане от 9000 лева за периода до предявяване на иска възлиза на 2830,50 лева. За разликата до предявения размер от 14597 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. По направеното от ответника възражение за прихващане: С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за прихващане с насрещно вземане спрямо ищеца С. К. за неимуществени вреди в размер на 24000 лева, причинени му от пътнотранспортното произшествие. От доказателствата по делото (съдебно-медицинска експертиза и показания на свидетеля Р. П.) е установено, че в резултат на катастрофата ищецът е получил счупване на лявата ключица и на носните кости, разкъсно-контузна рана на кожата на носа и кръвонасядания на клепачите на двете очи. Счупването на ключицата е довело до трайно затруднение на движението на горния крайник и снагата за период около два месеца, а при зарастването на ключицата са останали деформации, причиняващи му постоянна психическа травма. За справедливото обезщетяване на изживените болки, страдания и емоционален дискомфорт на ответника се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, от които с оглед степента на съпричиняване ищецът С. К. дължи сумата 5600 лева. Насрещните вземания на ищеца и ответника следва да се считат погасени по размера на по-малкото (5000 лева) от деня на деликта, когато е настъпила изискуемостта им – чл. 104, ал. 2 ЗЗД, поради което лихва върху обезщетенията не се дължи, а предявеният от ищеца С. К. иск следва да се отхвърли като неоснователен – погасен чрез прихващане. Въведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ответника за неимущствени вреди е неоснователно. Съгласно чл. 103, ал. 2 ЗЗД, прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. За разлика от извънсъдебното прихващане, което съгласно чл. 103, ал.1 ЗЗД следва да е изискуемо и ликвидно и чиито правопогасяващ ефект настъпва с отправяне на изявлението, заявеното в хода на висящия исков процес възражение за прихващане е допустимо и когато не е изискуемо и ликвидно. При съдебното заявеното възражение за прихващане погасителния ефект настъпва с влизане в сила на решението, установяващо съществуване на взимането – от този момент то е ликвидно, като насрещните задължения се погасяват до размера на по-малкото от тях. В този смисъл и установената по чл. 290 ГПК съдебна практика – решение № 113 от 9.07.2013 г. по гр. д. № 1274/2013 г., II г. о. ВКС. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата А. Д. Д. съобразно уважената част от иска следва да бъдат присъдени разноски в инстанционното производство, дължими от ответника общо в размер на 943,34 лева. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски, дължими от ищеца С. К. К. в размер на 3881,50 лева, а от ищцата А. Д. Д., съобразно отхвърлената част от иска в размер на 2587,66 лева. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1134 от 29.07.2016 г. по гр.д. № 436/2015 г. на Пловдивски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. К. от [населено място] против А. С. Т. от [населено място] искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 24000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при автотранспортно произшествие, настъпило на 28.07.2007 г. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 14597 лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва. ОСЪЖДА А. С. Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Д. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 45 ЗЗД сумата 9000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при автотранспортно произшествие, настъпило на 28.07.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2012 г. до окончателното и изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 2830,50 лева, както и сумата 943,34 лева съдебни разноски, като отхвърля предявените искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разликата до предявения им размер съответно от 24000 лева и 14597 лева. ОСЪЖДА С. К. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на А. С. Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 3881,50 лева съдебни разноски. ОСЪЖДА А. Д. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на А. С. Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 2587,66 лева съдебни разноски Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: