Р Е Ш Е Н И Е № 77 С., 09.03.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Емилия Петрова , като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4209 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №776 от 04.07.08г. по гр.д.№ 1091/07г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от дружеството положителен установителен иск за собственост върху ½ ид.част от процесния недвижим имот. В жалбата се поддържа оплакване за неправилно прилагане на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. Ответниците в производството оспорват жалбата. Подробни доводи развиват в писмена защита. С определение №206 от 17.03.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за съотношението на правата на лицата, чиито земеделски земи попадат в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ от една страна и от друга – на държавата, която е извършила застрояване или е провела други мероприятия в тези земи, които не позволяват възстановяване на собствеността. За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение, постановено при условията на чл.218и от ГПК /отм./, състав на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решението от 10.05.03г. на Варненския районен съд, е отхвърлил предявените от [община] и от [фирма] искове за установяване правото на собственост на ищците / по ½ ид.част / върху реална част с площ от 2374кв.м., защрихована в жълто на скицата на лист №115 по делото, от недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от 2406 кв.м., УПИ ІІІ-1614 от кв.55 по ПУП на [населено място]. Въззивният съд е приел, че поради извършено в имота застрояване с двуетажна сграда – общежитие, са били налице пречките на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на имота в полза на ответниците, но въпреки това не могат да бъдат признати права на ищците, тъй като държавата не е придобила правото на собственост върху земята, поради непроведена докрай процедура по ЗПИНМ за отчуждаване на имота. Изложени са съображения, че с включването на имота в границите на населеното място с плана от 1962г. и отреждането му за обществено мероприятие, той не е станал държавна собственост, тъй като не е проведена процедура по оценка на имота и обезщетяване на собствениците, съгласно чл.39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./, в действащата към този момент редакция. Решението е неправилно. Установено е по делото, че спорният имот е бил земеделска земя до момента на включването му в границите на [населено място] с изменението на регулационния план от 1962г. Тъй като собственикът на този имот Л. Я. Л. е влязъл в ТКЗС през 1956г., към този момент имотът се счита обобществен, съгласно чл.8 на ПУ на ТКЗС от 1955г., независимо от това дали е бил включен в блок на ТКЗС. Установено е също, че при включване на имота в регулация, той е бил отреден за обществено мероприятие – за общежитие. Няма данни да е проведена процедурата по оценка на имота и обезщетяване, предвидена в действащата към този момент редакция на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./ като предпоставка, за да настъпи отчуждителният ефект на плана. Независимо от това, имотът е бил реално завзет и към 1968г. е застроен с двуетажна масивна сграда – общежитие, съобразно отбелязването в съставения А., която съществува и понастоящем. Правилно въззивният съд е приел, че е била налице пречката на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за реално възстановяване на собствеността върху имота в полза на ответниците, в качеството им на наследници на Л. Я. Л.. Върху внесената от него в ТКЗС земя е било проведено мероприятие на държавата по смисъла на §1в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността. Следва да се отбележи, че за разлика от чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не е предвидено изискване за законност на строителството, като предпоставка за запазване на собствеността на държавата. Ето защо е без значение това дали общежитието е изградено с редовни строителни книжа, или не. Решението на поземлената комисия, с което собствен остта е възстановена, представлява незаконосъобразен административен акт, върху който съдът в настоящото производство има правомощието да упражни косвен съдебен контрол и да не зачете действието му. При произнасяне по правата на ищците неправилно въззивният съд се е занимавал с пороците на придобивното основание на държавата, без връзка с разпоредбата на чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ, съгласно която държавна собственост остават земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелства, посочени в предходните алинеи. Приложена в конкретния случай, от разпоредбата следва, че след като върху бившата земеделска земя е проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, земята остава държавна собственост, независимо от това, че няма данни да е било изплатено обезщетение по чл.39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./ като условие за настъпване на отчуждителния ефект на уличнорегулационния план. Следва да бъдат съобразени и данните по делото, че ½ ид.част от процесния имот е била предоставена от държавата по реда на П. /отм./ за стопанисване на ДИ “Н. просвета” – заповед №4576/22.07.1964г. на председателя на ИК на ОНС В.. По силата на ПМС №201/25.10.1993г. и чл.17а от ЗППДОП /отм./ и настъпилите впоследствие правоприемства, това имущество е станало собственост на ищеца [фирма]. Като е отрекъл правото на собственост на ищеца, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част. Основателен е доводът на ответниците в настоящото производство, че пречките за възстановяване на собствеността по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ обхващат само застроената площ на сградата и прилежащия терен – арг. от чл.11, ал.3 и 4 и чл.13, ал.5, т.3 от ППЗСПЗЗ, но не и незастроената част извън тези площи. При упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на поземлената комисия следва се отчете както проведеното мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, така и наличието на незастроена част, в която е възможно решението на поземлената комисия да е законосъобразно и да е произвело конститутивно действие. По делото не са събирани доказателства по този въпрос, което налага въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и да се даде ход по същество на делото пред натсоящата инстанция, за да се изясни чрез експертиза дали има незастроена част от процесния имот, която подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, съответно – дали в определена част решението на поземлената комисия, от което черпят права ответниците, е произвело конститутивно действие. Водим от изложеното и на основание чл.295, ал.2 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №776 от 04.07.08г. по гр.д.№ 1091/07г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част, с която е бил отхвърлен предявеният от [фирма] иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО пред Върховния касационен съд. ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да даде отговор каква е застроената част от процесния имот, която не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, съобразно чл.11, ал.3 от ППЗСПЗЗ, като се съобрази Наредба №7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - ДВ бр. 3 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 10 от 2005 г.; Решение № 653 на Върховния административен съд от 2005 г. - бр. 11 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2005 г.; Решение № 7028 на Върховния административен съд от 2005 г. - бр. 63 от 2005 г.; изм., бр. 41 от 2008 г.) и на хигиенните и противопожарните норми. Да се посочи също дали процесният имот има незастроена част, както и дали от нея може да се обособи УПИ при спазване на техническите изисквания. ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 100лв., който да се внесе от ответниците в настоящото производство в едноседмичен срок от съобщението. ДЕЛЕГИРА изпълнението на експертизата на Варненския районен съд, който да определи вещо лице и да приеме експертизата. След изпълнение на съдебната поръчка, делото да се докладва за насрочване пред Върховния касационен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: