Р Е Ш Е Н И Е № 404 София, 08 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина СТОЯНОВА Ивета Анадолска при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 358/2010 година. Производството е образувано по жалба на подсъдимия А. Т. А., действал лично и чрез законния му представител Т. П. Т. против въззивно решение № 119/ 08.04.2010 год. по в.н.о.х.д. № 118/2010 год. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба, поддържана в съдебно заседание, като основания за проверка на въззивното решение, са посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Правят се алтернативните искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, респ. – неговото изменение, с приложението на чл.66,ал.1НК. Гражданският ищец К. К. М. не участва в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е потвърдена присъда №26/ 02.12.2009 год. по н.о.х.д. № 512/2009 год.на Врачанския окръжен съд, с която е признат за виновен и осъден подсъдимия А. Т. А. за извършено престъпление по чл. 116, т. 9, във вр.с чл.18,ал.1 и във вр. с чл.63, ал.2,т.1, във вр. с чл.55, ал.1,т.1НК, му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален”общ”режим. Предявеният граждански иск е уважен за сумата от 4 000лв., сума, представляваща обезщетение за претърпените от М. неимуществени вреди Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Производството е проведено по реда на глава27НПК. Не са установени заявените процесуални нарушения, свързани със събиране, проверка и оценка на доказателствения материал. Всички доказателства са разгледани в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съпоставени по между им. В унисон с разпоредбата на чл.107, ал.3 НПК, не е игнорирана една част от тях за сметка на останалата/ в противовес на заявеното в жалбата/. Решаващият съд е стигнал до правилния извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин, изключващ всякаква друга възможност, относно авторството на подсъдимия в извършването на престъплението и неговата вина, в каквато насока са наведени съображения от касатора. Показанията по пострадалия са подложени на съвкупна преценка с останалия доказателствен материал и преди всичко с изслушаните експертизи, изготвени на базата на обективните находки. В противовес на заявеното в жалбата, изводите на съдебно-медицинската и балистична експертизи са достатъчно конкретни по отношение на причинените травматични увреждания и използваното оръжие, с което може да бъде постигната преследвана от дееца цел. Поради това и настоящият съдебен състав не намира, че са ограничени процесуалните права на касатора, изразяващи се в невъзможността да ползва и други доказателства, изключващи виновността му. Решението не е постановено в разрез с разпоредбата на чл.13 и чл.14 НПК. В жалбата се съдържат доводи, които са правени и пред въззивната инстанция и на тях по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, е отговорено с подробни съображения, които се възприемат от касационния състав. За да не уважи направените пред него възражения е прието, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения съобразно чл. 305, ал. 3 НПК. Изводите на втората инстанция са обосновани и се основават на комплексна оценка на събрания доказателствен материал. Въз основа на него, на всички поставени в жалбата доводи / по част от които не се държи сметка за характера на съдебното производство, проведено по диференцираната процедура на глава 27НПК/, е отговорено с аргументи, изключващи защитната версия на подсъдимия. Авторството на деянието е установено по несъмнен начин от подробния анализ на преките и косвени доказателства, които в тяхната взаимовръзка и обусловеност изключват всяка друга възможна версия извършителят на престъплението да е различно лице, или такова, което не действа умишлено. Оценявайки доказателствата по делото, съдът е приел за установени фактическите положения, задължителни за настоящата инстанция и правилно е приложен материалният закон.Извършеното от А. деяние законосъобразно е квалифицирано като опит за предумишлено убийство. Възражението за посегателство, при „негоден”опит е несъстоятелно. Вън от всякакво съмнение е установена пробивната сила на боеприпасите, техническите им характеристики, обективните им качества да бъдат ползвани по предназначение и възможността с тях да бъдат причинени съставомерните последици, както и субективната увереност на дееца, че действа именно с такова средство.Правилно квалифициращият белег на престъплението е изведен от добре организираната дейност на касатора, предхождаща извършването на деянието-решението е взето предварително, в спокойна обстановка е начертан план за действие, свързан с набавяне на необходимото оръдие и избор на мястото, със съответната подготовка. Несъстоятелен е доводът за явна несправедливост на наложеното наказание и не следва да бъде смекчено наказателно правното положение на касатора. Законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, относно индивидуализиращите белези на наказанието, определено по реда на чл.55НК. Инстанциите по фактите са оценили завишената степен на обществена опасност на деянието, предвид конкретната характеристика на извършването му, събраните негативни данни за дееца, поради което е адекватен изводът на съдилищата, че санкцията и ефективното й изтърпяване е достатъчна за постигане целите на специалната и генерална превенция.Отчетети са в достатъчна степен младата възраст на касатора и стадия на който е приключило престъплението, но тези обстоятелства сами по себе си не могат да обосноват приложението на чл.69, ал.1НК, възможен само след редукция на наказанието. Поправянето и превъзпитанието на дееца, съобразно чл.60 НК и целите на генералната превенция, не могат да бъдат постигнати с условното осъждане на А., още по-вече, че липсва основание за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което само по себе си е пречка за прилагане на този институт. Определеното от съда обезщетение за претърпени от гражданския ищец неимуществени вреди е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не налага промяна на атакуваното решение в посока на неговото намаляване. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице условията за отмяна, респ. изменение на атакуваният съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение№ 119/ 08.04.2010 год. по в.н.о.х.д. № 118/2010год. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: