О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 07.03.2022 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4239 по описа за 2021г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от Г. П. М., чрез адвокат М. Т., срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд №260194/07.06.2021г. по в.г.д.№222/2021г. в частите, с които: е определен режим на лични отношения на Г. М. с детето А. М. и Г. М. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето А. за разликата над 160лв. до присъдения размер от 200лв.
В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението, поради липса на произнасяне по мерките поискани в петитума на исковата молба. В условие на евентуалност се твърди неправилност на атакуваното решение и постановяването му в противоречие с практиката на ВКС, в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Насрещната страна Е. Д. Л. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат В. Д., оспорва жалбата. Твърди, че същата е недопустима по отношение на определената в полза на детето издръжка. В останалата част, по отношение на определения режим на лични контакти на жалбоподателя, твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. В условие на евентуалност излага становище за нейната неоснователност.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на Районен съд Сливница в частите, с които е определен режим на лични контакти на детето А. Г. М. с бащата Г. П. М., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без приспиване от 9,00 часа до 19,00 часа в събота и от 9,00 часа до 19,00 часа в неделя, като го взема и връща от адреса му в [населено място], и Г. П. М. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето А. Г. М. в размер на 200лв. месечно, считано от 03.09.2019г., платима до пето число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане или до настъпване на причини за изменението или прекратяването ѝ.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните факти: 1/ Страните по делото са живели на семейни начала, без сключен граждански брак. 2/ От съжителството им е родено детето А. Г. М., ЕГН [ЕГН]. 3/ От месец март 2016г. детето се отглежда от майката Е. И. Л.. 4/ Местоживеенето на детето е в [населено място], при родителите на майката и същото посещава СУ „Христо Ботев“ [населено място]. 5/ Грижи за отглеждането му полага майката Е. Л., подпомагана от родителите си. 6/ За детето са осигурени подходящи условия за отглеждането му, като сигурна и безопасна среда. Задоволени са всички негови потребности от храна, дрехи, обувки, лични принадлежности, здравеопазване, достъп до детско заведение. 8/ От социалния доклад, изслушан пред въззивната инстанция, се установява, че отношенията между страните по делото са под стандартите за толерантност, необходима за създаване на благоприятна атмосфера при осъществяване на личните контакти на бащата с детето. 9/ По отношение на доходите на страните, съдът е приел за установено, че майката получава малко над 800лв. месечно трудово възнаграждение, а бащата – 1944,60лв. месечно. 10/ В хода на първоинстанционното производство като свидетели по делото са разпитани майките на страните Е. Г. М. и К. К. З., а пред въззивната инстанция са изслушани обясненията на родителите на детето А. – Г. М. и Е. Л..
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че отношенията между страните са белязани с конфликти. Приел е за установено, че бащата на детето имал поведение, изразяващо се в: упреци към детето, че „реве като женчо“; липса на такт при вземането му в присъствието на новата му жена, при което детето е било лишено от непосредствено общуване с бащата, принудено е било да контактува с двама възрастни и се е създала ситуация на контакт между бившата и новата съпруга, който е взривоопасен и е довел до скандал; липса на такт и емпатия както от бащата, така и от неговото разширено семейство при каненето на детето да пренощува с новородената му сестричка, предизвикало плач и раздразнение у него. Съдът е направил извод, че работата на бащата като автобусен шофьор е свързана с чести отсъствия и е посочил, че ако детето е при него през целия уикенд и в продължителен период от ваканциите и празниците, то ще се чувства самотно. Посочил е, че съпругата на бащата е прекалено ангажирана физически и емоционално с бебето, за да отговори адекватно на нуждите на А.. Направил е извод, че описаните обстоятелства ще се променят с течение на времето, което ще е основание за промяна в режима на лични контакти. При постановяване на решението съдът приел още, че продължителния престой на детето при бащата ще има неблагоприятно въздействие по отношение на неговата подготовка за училище, защото самият баща е посочил, че няма информация в това отношение, което се дължи на демонстрираното пред съда нежелание да общува с майката. Въззивният съд е констатирал и наличие на отчужденост в отношенията между детето А. и баща му Г., която е призната и от майката, дори с дадени от нея примери, но е приел, че при радикална промяна на стереотипа на режима проблемът ще се задълбочи. Приел е, че от представения пред въззивната инстанция социален доклад се установява, че детето А. се е адаптирало към определения с привременните мерки режим на лични контакти без приспиване, поради което и същият следва да бъде запазен като подходящ. По отношение на издръжката съдът е посочил, че при определяне на размера ѝ са съобразени получаваните от родителите доходи, както и факта, че грижи за детето полага майката. Определил е същия в размер на 200лв. дължими от бащата, като е посочил че определянето на издръжка малко над минималната за дете в училищна възраст не може да се счита за несъобразено с нуждите на детето и възможностите на родителя, дори предвид обстоятелството, че издържа друго дете.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ При извършената от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл.59, ал.4 от СК и по пар.1, т.5 от ДР на ЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка и в частност – следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето. Твърди, че решението е постановено в противоречие със задължителната практика в ППВС №1/12.11.1974г., както и във формираната практика на ВКС, обективирана в: решение №215/21.06.2011г. по в.г.д.№1325/2010г. на ІІІ г.о.; решение №280/20.07.2011г. по г.д.№888/2010г. на ІV г.о.; решение №152/18.06.2012г. по г.д.№1066/2011г. на ІІІ г.о.; решение №65/28.02.2014г. по г.д.№4202/2013г. на ІV г.о.; решение №290/07.11.2012г. по г.д.№640/2012г. на ІІІ г.о.; решение №712/15.02.2011г. по г.д.№81/2010г. на ІІІ г.о.; решение №26/02.03.2010г. по г.д.№598/2009г. на ІV г.о.; решение №808/23.10.2009г. по г.д.№2138/2008г. на ІV г.о.; решение №331/01.11.2013г. по г.д.№2181/2013г. на ІV г.о.; решение №243/08.07.2014г. по г.д.№7289/2013г. на ІV г.о. и др. 2/ Точна и ясна формулировка на обуславящите правни въпроси, с оглед разпоредбите на чл.59, ал.2 и ал.3 от СК; пар.1, т.5 от ЗЗакрД; чл.3, т.3 от ЗЗакрД; чл.3 от Конвенцията за правата на детето: Допустима ли е намесата на държавата в отношенията между родители и деца и следва ли съдът задължително да се намеси, с оглед интересите на детето? Ако е допустима намесата на държавата, чрез какъв нормативен акт става тази намеса, независимо от исканията и защитата на страните? Тази намеса кореспондира ли с правата на децата закрепени в чл.3 от Конвенцията за правата на детето? Тази намеса съобразена ли е с практиката на Европейския съд по правата на човека с оглед утвърдената практика по чл.3 от Конвенцията за правата на детето? В случай, че държавата не защити по силата на закона децата, следва ли автоматично прилагане на европейското законодателство? Държавата следва ли да отговаря при неправилна намеса при отчуждаване на родител от детето му? Твърди се, че в закона липсва ясно формулирано правило, а в правната теория е застъпено становището по въпроси свързани със съда при констатирано несъответствие с българския закон и европейското законодателство не следва ли пряко приложение на европейското законодателство. Въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Искането е основано на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението.
Настоящият съдебен състав намира, че първият формулиран от касатора въпрос касае начина на определяне режима на личен контакт на детето с родителя, при когото не живее, както и задължението на въззивния съд при определянето му да вземе предвид всички доказателства по делото, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, включително и данните за наличие на отчужденост на детето от бащата, като прецени най-добрия интерес на детето. Този въпрос е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело.
Съдът намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му, с която е определен режим на личен контакт на детето А. с баща му Г. М., в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставения въпрос, уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/: „за задължението на въззивния съд да вземе предвид всички доказателства по делото, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, включително и данните за наличие на отчужденост на детето от бащата, като прецени най-добрия интерес на детето“, за проверка за противоречието му с ППВС № 1/1974 г.
Останалите въпроси, поставени в изложението на касационните основания, са неотносими, тъй като не са включени в предмета на спора, нито са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. Сочените в тях твърдения не са били въвеждани в производството и не са обсъждани от въззивния съд при постановяване на решението, поради което не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По отношение на тях не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на обжалването по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По отношение на касационната жалба срещу решението в частта, с която е определен размера на дължимата от касатора Г. М. месечна издръжка в полза на детето А. М.:
Съобразно разпоредбата на чл.280 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предвидените в него предпоставки, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
В конкретния случай, в приложеното към жалбата изложение липсва формулиран въпрос, отговарящ на посочените по-горе изисквания, което води до извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване ( т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС). Твърденията в изложението представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в атакуваната му част, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че не е налице и предвиденото в чл.280, ал.2 от ГПК допълнително основание за допускане на касационно обжалване, а именно вероятна недопустимост на постановения съдебен акт.
Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението, тъй като при постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия.
В заключение, следва да се допусне касационно обжалване на решението по отношение определения на детето А. М. режим на личен контакт с баща му Г. М., в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставения въпрос, уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/: „ за задължението на въззивния съд да вземе предвид всички доказателства по делото, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, включително и данните за наличие на отчужденост на детето от бащата, като прецени най-добрия интерес на детето“, за проверка за противоречието му с ППВС № 1/1974 г.
Жалбоподателят Г. П. М. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 12,50лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и указанията в т.21 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №260194/07.06.2021г., постановено от Софийски окръжен съд по въззивно гр.д. № 222/2021 г. в частта, с която е определен режим на личен контакт на детето А. Г. М. с бащата Г. П. М..
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 12,50 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №260194/07.06.2021г., постановено от Софийски окръжен съд по въззивно гр.д. № 222/2021 г. в частта, с която Г. П. М. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето А. Г. М. за разликата над 160лв. до определения размер от 200лв. месечно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |