4 Решение по т.д.№ 2468/15 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 208 София, 21.12.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2468 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Образувано по молбата на МБАЛ [фирма] [населено място] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 16 от 12.02.2014 год. по т.д.№ 97/2013 год. на Хасковския окръжен съд, потвърдено с Решение № 323 от 31.05.2014 год. по т.д.№ 467/2014 год. на Пловдивския апелативен съд. Твърдението на молителя е, че новото обстоятелство се състои в това, че след като управителят на дружеството, запознал през м.юни 2015 год. медицинския съвет за задълженията, произтичащи от осъдителното решение по делото, завеждащите отделения на лечебното заведение (формиращи медицинския съвет) предоставили информация, че през спорния по делото период, д-р Й. фактически е ползвал отпуски, без да оформя съответната документация за това. В депозиран по реда и в срока на чл.306 ал.3 предл.3 ГПК писмен отговор и в съдебно заседание, ответникът по молбата за отмяна д-р П. Х. Й., чрез процесуалния си представител изразява становище, че предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 ГПК не са налице. Има искане за присъждане на разноски за настоящето производство, като е представил 2 бр. пълномощни за адв.П. – за отговора на молбата за отмяна и за процесуалното представителство в о.с.з. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. С влязлото в сила решение, чиято отмяна е предмет на разглеждане в настоящето производство, Пловдивският апелативен съд е приел за основателни предявените от д-р П. Х. Й. срещу дружеството два обективно съединени иска с правно основание чл.280 и сл.ЗЗД за присъждане на обезщетение вместо изпълнение по два договора за възлагане на управление – 30870 лв. по договора от 16.11.2007 год. и 1480.20 лв. по договора от 07.12.2010 год., ведно с лихви и разноски. Сумите представляват обезщетение за неизползван от д-р Й. отпуск по време на действието на сключени между него и болницата два договора за управление. Безспорно е обстоятелството, че д-р Й. е бил управител на МБАЛ [фирма] през периода 16.11.2007 – 26.06.2011 год. Доказателствената тежест за установяване факта на неползван отпуск е била възложена на ищеца с оглед оспорването на ответника за неоснователност на претенцията. Установено е в същинското производство по делото, че не са били съставяни документи за ползването на отпуск през спорния период. Възражение за фактическо ползване на отпуск от страна на Й. ответното дружество не е въвело и такива доказателства не са събирани. Становището на настоящия съдебен състав е, че основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК не е налице. За да се стигне до отмяна на влязло в сила решение на основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, законът предвижда наличието на две кумулативни предпоставки: а/ доказателствата/обстоятелствата да са нови; б/ да не са били известни или страната да не е могла да се снабди с тях. В случая нито едната от посочените предпоставки не е налице. Нови обстоятелства не се твърдят, а се твърди узнаване на обстоятелства, които са предшествали предявяването на исковете. Не е налице и втората кумулативна предпоставка и то и в двете алтернативни хипотези – да не са били известни на страната или да са и били известни, но тя да не е могла да се снабди с тях при полагане на нормално дължимата грижа. Медицинският съвет на дружеството, формиран от завеждащите отделенията в болницата, е съществувал като негов орган и по време на висящността на същинския спор и завеждащите отделения са знаели за отсъствията на д-р Й. и към онзи момент. Пи полагане на минималната дължима грижа от страна на управителния орган на дружеството, легитимиран да го представлява в процеса, тези сведения са му били достъпни. Обстоятелството, че е променен персоналния състав на този орган (управителят е друг) е без значение. Константната съдебна практика е категорична по въпроса, че не се допуска отмяна въз основа на новооткрити обстоятелства, ако те са съществували и страната е могла да ги открие при висящността на производството, както и по това, че разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК (респ. чл.231 б."а" ГПК (отм.) не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Не съставляват „нови” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, а са новосъздадени доказателства, документите, установяващи отсъствията на д-р Й. от страната през спорния период. При полагане на обичайната грижа за водене на процеса, МБАЛ [фирма] е могъл да ги представи в същинското производство, както и да се установи дали се касае за фактически отпуск, за командировки и пр. Чрез извънредният способ за отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК в случая не би могъл да бъде постигнат целеният от дружеството резултат. Дори решенията на окръжния и апелативния съдилища да биха били, те не могат да бъдат ревизирани по този ред. С оглед изхода на спора, молителят ще следва да заплати на ответника по молбата направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи общо на 3000 лв. по двете пълномощни. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на МБАЛ [фирма] [населено място] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 16 от 12.02.2014 год. по т.д.№ 97/2013 год. на Хасковския окръжен съд, потвърдено с Решение № 323 от 31.05.2014 год. по т.д.№ 467/2014 год. на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА МБАЛ [фирма] [населено място] да заплати на д-р П. Х. Й. сумата 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща разноски за настоящето производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.