О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №773        София, 29.12. 2009 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  - Търговска колегия,    І т.о.    в закрито заседание на двадесет и първи декември  през две хиляди и девета година в състав:                                               Председател: Таня Райковска                                                       Членове: Дария Проданова                                                                        Тотка Калчева   като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д. № 771        по описа  за 2009   год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Производство е образувано по частната касационна жалба на Б. И. Б. срещу О. № 311 от 09.07.2009 год. по ч.т.д. № 317/2009 год. на Варненския апелативен съд с което потвърдено разпореждането от 29.04.2009 год. по т.д. № 149/2008 год. на БОС. С него е било разпоредено връщането на частната жалба на Б. срещу протоколното определение от 22.04.2009 год. За да разпореди връщането и, Бургаският окръжен съд е приел, че определението с което е оставено без уважение искането на Б. Б. (трето лице помагач на ответника "Порше лизинг БГ"ЕООД) за приемане за разглеждане насрещни искове срещу привличащата страна "Порше лизинг БГ"ЕООД. Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. Основанието за допускане на касационен контрол на което се позовава Б. е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Обуславящ (по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК) въпрос не е формулиран, но се съдържа твърдение, че цитираната практика – О. № 46/1987 год. по гр.д. № 355/87 год. на І г.о. на ВС и Решение № 45/1972 год. по гр.д. № 38/1972 год. на ОСГК на ВС "коментира въпроса какъв е крайният срок за депозиране на насрещен иск от трето лице". С. на настоящият съдебен състав е, че касационен контрол следва да бъде допуснат и ВКС се произнесе по законосъобразността на въззивния акт с оглед поставения от Б. въпрос за предявяване от третото лице на насрещен иск срещу привличащата страна. По въпроса за необжалваемостта на определението с което не се приема за разглеждане насрещен иск съдебната практика е категорична и непротиворечива. Частната касационна жалба е неоснователна. Ищец по гр.д. № 149/2008 год. на Варненският окръжен съд е "Гранд К. БГ"ЕООД, а ответник – "Порше лизинг БГ"ЕООД. Съдът е конституирал на основание чл.175 ал.1 ГПК (отм.) като трето лице помагач на ответника Б. П. е за разглеждане и предявеният от "Порше лизинг БГ"ЕООД срещу Б. обратен иск. Встъпвайки като подпомагаща страна по делото, Б. е предявил т.нар."насрещен иск" срещу привличащата страна "Порше лизинг БГ"ЕООД. Варненският окръжен съд не е приел за разглеждане този иск. Б. е депозирал частна жалба, връщането на която ВнОС е разпоредил, поради това, че актът му е необжалваем. Произнасяйки се по частната жалба на Б. срещу разпореждането, Варненският апелативен съд е приел, че то е законосъобразно, поради което го е потвърдил. За да приеме, че частната жалба е неоснователна, настоящата съдебна инстанция взе предвид следното: Правилна е преценката на въззивния съд, че разпореждането на ВнОС е законосъобразно, тъй като определението с което по чл.104 ГПК (отм.) респ. чл.211 ГПК-2007 не подлежи на обжалване. Това е така поради обстоятелството, че се касае за последващо обективно съединяване на нововъведени искове по които би могло да бъде образувано отделно производство. Т.е. не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. Съединяването на исковете по реда на чл.104 ГПК (отм.) цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред. Неуместно е позоваването на Б. на посочената по-горе практика на ВС на РБ и актовете на ВнОС и на ВнАС не са постановени в противоречие с нея. Тя касае предявяването на насрещен иск и на обратен иск от главните страни по делото, каквато Б. не е. Както неколкократно бе посочено, същият има качеството на подпомагаща ответника страна по спора и ответник по обратния иск. Недопустимо е предявяването на насрещен иск от подпомагащата срещу подпомаганата страна. Но дори хипотетично да би се приело, че такова последващо обективно съединяване на искове и въвеждане на нов спор е допустимо, то и в този случай, определението за неприемането на този иск за съвместно разглеждане не би подлежало на обжалване. Освен това, прилагането на чл.98 и чл.100 ГПК (отм.) на което се позовава касатора, по отношение на насрещните искови молби е специфично. Възможността, предвидена в чл.100 ГПК (отм.) за отстраняване на недостатъци действително би била приложима по отношение на насрещна искова молба, но ако тя е нередовна, не следва да бъде оставяна без движение и да се дава възможност на страната да отстрани недостатъците в последващ първото заседание по делото момент. При констатирана нередовност, съдът би следвало да даде възможност за поправянето им в рамките на същото с.з., ако естеството и позволява това (напр.липса на подпис, непълен адрес и пр.). Ако в рамките на същото заседание такова отстраняване е невъзможно, той следва да постанови определение с което да остави без уважение искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на Б. И. Б. срещу О. № 311 от 09.07.2009 год. по ч.т.д. № 317/2009 год. на Варненския апелативен съд, като неоснователна. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.