Р Е Ш Е Н И Е № 219 София, 26.01.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело №4460 /2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 307 ал.2 ГПК. Образувано е по молба вх.№1037129/11.03.2016 г. от А. П. Б.-У., изпратена по пощата на 07.03.2016 г., за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение № 505/02.09.2011 г. по гр.д.№741/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. В молбата за отмяна се твърди, че на 07.03.2016 г. молителката узнала от адвокат П. М., че лицето Г. Д. П. е подало молба за конституиране като страна по друго дело с твърдението, че е универсален правоприемник на А. К. Ч. по силата на завещание от 25.07.2006 г., с което са отменени всички предходни завещателни разпореждания. В настоящия процес въз основа на завещание от 31.10.2001 г. на същата завещателка като универсален правоприемник е конституирано Сдружение с нестопанска цел „А. у. в Б.“ на позицията на ищеца и предявеният иск е уважен. Прилага препис от саморъчното завещание от 25.07.2006 г. и протокол за обявяването му от нотариус рег.№ 340 от 21.07.2015 г. В допълнителна молба вх.№1089031/08.06.2016 г. молителката твърди, че последното завещание не й е било известно до датата на подаване на молбата за отмяна. В писмен отговор вх.№1147284/10.10.2016 г. Сдружение с нестопанска цел „А. у. в Б.“ изразява становище, че молбата подадена от молителката А. П. Б.-У. е недопустима, като подадена след срока по чл.305 ГПК , а по съществото си-неоснователна. Страните поддържат становищата си в проведеното открито съдебно заседание. С определение № 43/15.02.2017 г. по настоящото дело производството по него е било прекратено, като е било прието, че молбата за отмяна е подадена извън срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК. С определение № 1348/13.07.2017 г. по ч.гр.д.№2415/2017 г. на ВКС, І г.о. същото е отменено в частта относно молителката А. П. Б.-У. и делото е върнато в тази част за по-нататъшни процесуални действия. В съответствие с дадените указания в отменителното определение и кредитирайки показанията на свид. П. М. И., ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена на 07.03.2016 г., в законовия срок от узнаването на новото обстоятелство и снабдяването на молителката с установяващото го писмено доказателство ВКС, състав на ІІІ г.о., установи по делото следното : С решението на ВКС, ІІ г.о., предмет на молбата за отмяна, са уважени предявените от Сдружение с нестопанска цел „А. у. Б.“/ С./ срещу молителката искове с правно основание чл.108 ЗС. Признато е за установено, че е собственик на поземлен имот пл. №1615 с площ 4860 кв.м. и поземлен имот пл.№ 219 с площ 4040 кв.м. , двата в кв.81а по плана на [населено място] и молителката е осъдена да му предаде владението върху тях. За да постанови съдебния си акт относно имот пл.№ 1615 ВКС е приел, че той е възстановен с решение на Поземлена комисия на Е. М. Ч.,починала на 12.02.1995 г. и наследена от нейните деца- И. К. Ч. , починал на 11.02.1999 г. и неговата сестра А. К. Ч.. Първоначален ищец по делото е била А. К. Ч., починала на 28.07.2006 г. и заместена от С. като наследник по силата на нейно саморъчно завещание от 31.10.2001 г.,обявено на 24.08.2006 г. С имота са извършени множество разпоредителни сделки. С нот.акт № 8/ 1998 г. част от него с площ 3820 кв.м. е продадена от реституираните собственици чрез пълномощника Г. К. Ц., упълномощена с пълномощно с нот. заверка на подписа рег.№13330/15.08.1995 г. на И. Г. С. и П. С. С. /Б./. Друга част с площ 1040 кв.м. е продадена с нот.акт №105/2000 г. от А. К. Ч. чрез същия пълномощник, упълномощена с пълномощно рег. №37255/08.11.1997 г., на М. П. Д.. Купувачите И. Г. С. и съпругата му М. С. с нот.акт № 103/1999 г. продали своята 1/2 ид.част също на М. П. Д.. Тя от своя страна прехвърлила на М. Б. С. и С. П. С. с нот.акт №193/2000 г. чрез замяна целия имот с площ 4 860 кв.м .С нот.акт №120/2005 г. те го продали на М. П. Б., която с нот.акт №90/2005 г. го дарила на молителката. Съдът е направил извод, че първият договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 8/1998 г. е нищожен, поради липса на съгласие,тъй като в пълномощното ,с което е упълномощена Г. К. Ц. имотът не е индивидуализиран и не е посочена конкретна цена , т.е. същото не е изрично. Освен това А. К. Ч. е преупълномощила пълномощника Г. К. Ц. в качеството си на пълномощник на своя брат И. К. Ч., който от своя страна я упълномощил с пълномощно рег.№646/1995 г., което също не е изрично и не е потвърдено. Приел е също така, че е нищожен и договора за продажба, оформен с нот.акт № 105/2000 г., тъй като преди сключването му А. К. Ч. е оттеглила всички пълномощни и за това пълномощникът Г. К. Ц. е била уведомена на 20.04.1999 г. Счел е, че последващите сделки по тази причина нямат вещно-прехвърлителен ефект. Не е приел за основателно и възражението на молителката за придобиване на имота чрез давностно владение в кратък петгодишен срок. Поради това е уважил ревандикационния иск по чл.108 ЗС, поддържан от С. като правоприемник на първоначалната ищца А. К. Ч.. Вторият имот пл.№ 219 е продаден от пълномощника Г. К. Ц., упълномощена с пълномощно рег.№13330/1995 г. на И. Г. С. и П. С. С. с нот.акт № 153/1997 г. Изложени са идентични мотиви относно нищожността на този договор.Той също е последван от множество прехвърлителни сделки: с нот.акт № 70/1999 г. П. С. С. и съпругата му И. А. Ц.-С. са продали своята част на М. Б. С.. Тя заедно със своя съпруг С. П. С. продава имота на М. П. Б. с нот.акт № 120/1995 г., която от своя страна го дарява на молителката с нот. акт № 90/2005 г. Относно този имот също не е уважено възражението й за придобиването му по давност. В хода на делото молителката продала на М. Б. С. и С. П. С. 1/10 ид.част и на [фирма] -9/10 ид.части от двата имота. Приобретателите са сключили със Столична община договор за замяна с предмет процесните имоти срещу апартаменти. При идентични мотиви ревандикационния иск, поддържан от С. е приет за основателен и за втория имот. Към молбата за отмяна е приложено саморъчно завещание от А. К. Ч., изготвено на 25.07.2006 г. В него е посочено,че анулира всички разпореждания,които е оставила преди това и определя за свой универсален наследник Г. Д. П.. Приложен е и протокол за обявяване на завещанието от нотариус рег. № 340 на 21.07.2015 г. с отбелязване, че то е съхранявано извън канцеларията на нотариуса. При така установените обстоятелства, разглеждайки молбата за отмяна по същество, ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че тя е основателна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които при решаването на спора не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а за обективна невъзможност да узнае за тяхното съществуване или да се снабди с установяващи ги доказателства. Разпоредбата поставя кумулативно и изискването да са от съществено значение за правилното решаване на спора по същество.Новото обстоятелство представлява правно-релевантен за делото юридически или доказателствен факт, който по своята значимост е достатъчен, за да обоснове друг, различен от постановения правен резултат. Страната-молител следва да разполага с писмено доказателство, което го доказва. Твърдените от молителката ново обстоятелство и новооткрито писмено доказателство имат такава характеристика. ВКС в атакуваното решение е приел,че първоначалната ищца А. К. Ч. е била собственик на имотите като наследник на своята майка и на своя брат, а встъпилият след смъртта й ищец С. е неин наследник по завещание от 31.10.2001 г. Представеното в настоящото производство ново саморъчно завещание е от 26.07.2006 г., с него са „анулирани“ всички разпореждания на завещателката преди този ден и е определено за неин универсален наследник друго физическо лице. Според разпоредбите на чл.38 и чл.39 ЗН , израз на волята на завещателя, която има правно значение, е последното изготвено от него завещание.С новопредставеното писмено доказателство се установява релевантен правопораждащ юридически факт, а именно ,че е налице друг правоприемник, който черпи права от последващо завещание на собственицата А. К. Ч.. Този факт би довел до извод, различен от направения от ВКС в решението, чиято отмяна се иска, по отношение на активната материалноправна легитимация на ищеца. Представеното писмено доказателство е от съществено значение за делото, защото ако се вземе предвид, би променило изводите за наличие на правоприемство. Завещанието е обявено на 21.07.2015 г., след постановяване на атакуваното решение на 02.09.2011.Преди това то е съхранявано от трето лице, извън канцеларията на нотариуса. По тази причина не може да се приеме, че молителката не е проявила необходимата активност да се снабди с този документ в хода на делото. С оглед на изложеното следва да се приеме,че са налице предпоставките за уважаване на молбата за отмяна на поддържаното правно основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. При това основание за отмяна производството по делото следва да продължи с извършване на процесуални действия по разглеждане на въззивната жалба на С. и събиране на нови доказателства по делото. Поради изложеното настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ влязло в сила решение № 505/02.09.2011 г. по гр.д.№741/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. по молба за отмяна с правно основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК вх.№1037129/11.03.2016 г. от А. П. Б.-У.,както и решение от 26.11.2009 г. по гр.д.№2618/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-г състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Диана Хитова Считам, че делото следва да бъде върнато на друг състав на ВКС за ново разглеждане по същество на касационната жалба на С.. Макар и в производство по първа касация този състав има процесуалната възможност да се занимае с въпроса дали е настъпило правоприемство въз основа на последващо завещание. Въззивното решение е извън предмета на молбата за отмяна , то е в полза на молителката и с него не е създадена сила на пресъдено нещо. СЪДИЯ: