Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
С. 23.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3130 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от двама молители - [фирма] [населено място], област В., представлявано от управителя Я. и от [фирма] [населено място], молба за отмяна с вх.№ 1961 от 9.04.15г. на влязлото в сила решение № 94 от 17.04.2014г. по гр.д. № 858/13г. на Козлодуйски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК в отношенията между Община [населено място], представлявана от кмета Т. и [фирма] [населено място], че не съществува вписаното обстоятелство – удължаване на срока на правото на строеж на 12 години от 5.05.2011г. съгласно допълнително споразумение от 5.05.2011г. към договор за учредяване на право на строеж, поради нищожност на същото.
Първият молител [фирма] [населено място] е обосновал подадената молба за отмяна с основанието по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК, като твърди, че е бил лишен от възможност за участие по делото, тъй като в нарушение на установените правила /по-специално на чл.46 ал.3 от ГПК/ е бил призоваван по реда на чл.50 ал.2 от ГПК, като в съобщенията като връчител е посочен секретаря на Община [населено място]. Вторият молител се позовава на основанието за отмяна по чл.304 от ГПК, като твърди, че е бил страна по договора за учредяване на право на строеж – предмет на постановения акт, поради което решението има сила по отношение на него, което е налагало конституирането му като страна по делото.
Срещу подадената молба за отмяна е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл.306 ал.3 от ГПК от Община [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита подадената на 9.04.2015г. от [фирма] молба за просрочена, като изразява становището си, че срокът следва да се брои от датата на вписване /26.06.2014г./ на постановеното решение, чиято отмяна се иска, която преценя като краен срок до който молителят, при полагане на необходимата грижа на добрия търговец е следвало да узнае за акта. Отделно намира молбата и за неоснователна, тъй като в конкретния случай след като на регистрирания адрес на управление на дружеството /с.Х. [улица]/ не е бил открит представител, за съда не е съществувала друга възможност освен да приложи разпоредбата на чл.50 ал.2 от ГПК. Счита за неоснователна и молбата за отмяна, подадена от [фирма] [населено място], като твърди, че това дружество не е страна по договора за учредяване на право на строеж и няма никаква връзка с конкретния спор. Правоприемник на [фирма] [населено място] не е [фирма] [населено място], а е [фирма] [населено място].
В съдебно заседание страните не се явяват. Ответникът се представлява от процесуален представител, който поддържа становището в гореописания писмен отговор и претендира направени разноски без да удостоверява реално извършени такива.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата, намира следното:
Доколкото молителят [фирма] [населено място] оспорва редовността на връчването на изпратените до него съобщения, включително и това за постановяване на съдебния акт, а преклузивният срок по чл.305 ал.1 т.5 от ГПК тече от датата на узнаване на решението, то следва да се приеме, че преценката за допустимост на подадената молба за отмяна поради просрочие не може да бъде направена преди тази за основателност.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна, по следните съображения:
Настоящият молител [фирма] е бил единствен ответник в производството по чл.124 ал.1 от ГПК, образувано по предявен от [община] иск, за установяване на обстоятелство, във връзка със сключен между тях договор и приключило с акта, чиято отмяна се иска. В съдебното производство като адрес на ответника е посочен - [населено място] [улица]. С. получаване на уведомление от кметския наместник, че „адресът не е правилен”, съдът е оставил без движение /с определение от 4.10.2013г./ производството и е дал срок на ищеца да посочи адрес за призоваване. Последвала е молба, в която като адрес за призоваване е посочен последно вписания адрес на дружеството в регистъра – [населено място] [улица]. С. призоваване на посочения адрес – съобщението е върнато в цялост с отбелязване : „Адресатът е потърсен на 28.10.2013г. Не пребивава на посочения адрес”. Със свое определение № 949 от 7.11.2013г. съдът, след като е извършил служебна справка в Търговския регистър за седалището и адреса на управление на ответното дружество и е констатирал съвпадане с посочения от ищеца, е постановил връчването да се извърши по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, съобразно установената практика на ВКС /вж. решение № 36 от 6.07.2010г. по т.д.№ 262/10г.на ІІ т.о./. Поставянето на уведомление на външната врата е удостоверено с призовка от 13.11.2013г. С. изтичане на срока, съдът е приел, че ответника е уведомен при условията на чл.50 ал.2 от ГПК. Абсолютно същата процедура съдът е приложил и при връчване на съобщението за насроченото съдебно заседание и за постановяване на съдебния акт /след извършена служебна справка в Търговския регистър, разпореждане връчването да се извърши по реда на чл.47 от ГПК и удостоверяване на залепване на уведомлението/. Във всички така изброени съобщения – като връчител е посочен секретаря на [община].
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че съдът не е допуснал нарушения в правилата за уведомяване и съответно ответната страна не е била лишена от право на участие в делото. Съгласно чл.50 ал.1 от ГПК мястото на връчване на търговец, юридическо лице е адреса, който последно е вписан в търговския регистър. Ако лицето го е напуснал, всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени. Когато от отбелязването във върнатото съобщение не може да бъде установено, че търговецът е напуснал адреса /какъвто е настоящия случай, защото е отбелязано, че адресатът „не пребивава на посочения адрес”/, то тогава той следва да залепи уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК и съобщението се счита за връчено с изтичане на срока за получаването му.
Гореописаните установени правила за надлежно уведомяване в случая са спазени. Този факт е безспорен, доколкото молителят не оспорва процедурата, а възразява срещу възможността връчването на съобщенията да става чрез секретаря на общината /при положение, че ищецът в производството е общината/. Възражението е неоснователно, тъй като съгласно чл.42 ал.1 ГПК когато в мястото на връчване няма съдебно учреждение /както е случая със [населено място]/, единственият способ по който е предвидено да си извърши връчване на съобщението е чрез общината или кметството. Съгласно чл.44 ал.1 ГПК връчителят /в случая секретарят на община/ удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването, и изпълнявайки така вменените му от закона служебни задължения, той действа не като представител на общината, а като лице, съставител на официален удостоверителен документ, който има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти. На това основание съвпадане на качеството на връчител и на получател няма и законоустановената в чл.42 ГПК процедура за връчване не е нарушена.
Неоснователно е и посочено от молителя [фирма] основание за отмяна по чл.304 от ГПК. Посочената хипотеза е налице само когато един влязъл в сила акт има сила по отношение на лице, което не е участвал в производството по делото. Настоящият случай не е такъв, защото процесното решение, което е постановено по иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от Община [населено място] против [фирма] няма сила по отношение на [фирма] и по никакъв начин не го засяга. Съгласно данните в Търговския регистър /който е публичен и достъпен за всеки/ молителят [фирма] е регистрирано на 27.07.2010г. дружество. Правоприемник на фирмата [фирма], която е сключила на 9.07.2008г. процесния договор за учредяване на право на строеж с [община] е [фирма] / не е [фирма]/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма] [населено място], област В., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], представлявано от управителя Я. и от [фирма] [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], представлявано от управителя Я. молба за отмяна с вх.№ 1961 от 9.04.15г. на влязлото в сила решение № 94 от 17.04.2014г. по гр.д. № 858/13г. на Козлодуйски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.