Ключови фрази

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 112
гр. София, 17.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от девети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4622 /2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Първи май” срещу решение № 10 от 30.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 117/2021 г. по описа на Монтанския окръжен съд за потвърждаване на решение № 260076 от 25.02.2021 г. постановено по гр.д. № 921/2019г. по описа на Районен съд - Монтана, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [община] и „АГРО КГ”-Е. искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание чл.2, ал. 3 ЗОС /отм./ на УПИ VIII, кв.63, по регулационния план от 1990 г. на [населено място], обл. М. с площ от 1515 кв. м. и на недвижим имот № ..... в землището на същото село с площ от 9, 549 дка, както и за осъждане на „АГРО КГ”- Е. да предаде владението върху процесните имоти.
Касаторът поддържа неправилност на обжалваното въззивно решение като постановено при нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и заради необоснованост - касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество от ВКС, като претендира разноски за касационната инстанция. Твърди, че въззивният съд е приел за спорно между страните обстоятелството дали сградите в процесните терени са изградени от кооперацията и с нейни средства без ответниците с отговорите на исковата молба да са оспорили твърденията на ищеца за тези факти като осъществили се. Твърди, че първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото, с който да отдели спорното от безспорното и да разпредели доказателствената тежест, но въззивният съд не е констатирал и не е отстранил със своите действия това процесуално нарушение. Незаконосъобразно въззивният съд изследвал въпроса дали ищецът е оспорил извънсъдебно собствеността на общината. Поддържа, че събраните по делото доказателства относно принадлежността на средствата, с които са били построени сградите, не са обсъдени от въззивния съд поотделно и в тяхната съвкупност и същият не е изложил защо кредитира едни, а не кредитира други, като съдът не е зачел обвързващата го материална доказателствена сила на представени по делото официални свидетелстващи документи. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните три правни въпроса:
1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка ? Може ли да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля? Твърди се, че тези правни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с решение № 164/ 04.06.2014 г. по гр.д. № 196/2014г, на ВКС, III-то г.о.; решение № 409/28.02.2013г. по гр.д. № 59/2011 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 205 от 02.11.2016 г. по гр.д. № 1499/2016 г. на ВКС, I- во г.о. и решение № 370 от 12.10.2012 г. по гр.д. № 61/2012 г. на ВКС, IV – то г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
2.При липса на конкретно оспорване на фактическо твърдение в исковата молба с отговора на исковата молба от ответника, даденият факт, явяващ се от значение за делото, подлежи ли на доказване? Поддържа се, че произнасянето на ВКС по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
3. Придобива ли общината правото на собственост върху недвижим имот, ако към момента на актуването имотът е имал друг собственик? В този случай действа ли забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 ЗС и прилага ли се пар. 1 ЗДИЗС ( ДВ бр.46 / 2006 г.), като се поддържа, че той е решен в противоречие с решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на ВКС, I- во г.о.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение –основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община], чрез адв. К. Г., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Поддържат, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Агро КГ“ Е., [населено място], чрез адв. Н. Б., е подал отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че ищецът твърди, че е собственик на метална работилница, построена през 1978 г., трафопост, построен през 1964 г., пресово помещение, построено през 1988г., метален навес с подкранов път, построен 1990г., даракчийска работилница, построена през 1969г., фуражомелка, построена през 1975 г., битовка /фуражна кухня/, построена през 1975 г., които сгради са изградени върху процесните недвижими имоти и ищецът е собственик на двата имота на основание чл. 2, ал. 3 от ЗОС /отм. 2004 г. /.
От фактическа страна съдът е приел, че спорните имоти са актувани като частна общинска собственост, след което с договори от 10.08.2017 г. са продадени от [община] на ответника „Агро КГ“ Е., което упражнява фактическата власт върху тях.
През 2016г. кооперацията – ищец е продала на „Агро КГ“ Е., две сгради с площ съответно от 200 кв. м. и 333 кв.м., разположени в спорните УПИ ....., кв.63 и в имот № ......
Съдът в детайли е описал фактическата обстановка, касаеща изменението на ПУП относно спорните имоти и актуването им като частна общинска собственост. Въз основа заключението на съдебно - техническата експертиза е приел, че сградите, посочени в исковата молба, попадат в претендираните имоти. Въз основа заключението на вещото лице И. А. по назначената съдебно- счетоводна експертиза, съдът е приел за установено, че процесните сгради са заведени от ищеца по счетоводна сметка 203 сгради, а по сметка 201 са заведени земи, както и че сградите са декларирани от ищеца.
Съдът е изложил мотиви, че от анализа на свидетелските показания не може да се приеме кога и с какви средства е изградена всяка една от сградите, тъй като показанията им се свеждат до това колко бригади са работили, какви цехове е имало разкрити в кооперацията, че сградите са декларирани и от тях не може да се направи извода, че построяването на сградите е финансирано със собствени средства на кооперацията.
От правна страна въззивният съд е приел, че не се спори между страните, че описаните в исковата молба постройки съществуват към настоящия момент, а спорното е дали са изградени от ищеца с негови средства до 31 юли 1991 година и дали имотите, предмет на спора са им прилежащ терен. Направен е извод, че ищецът не доказал, че е собственик на двата имота като прилежащ терен на сгради, построени от кооперацията до 31.07.1991 г. Сградите не са свързани функционално една с друга, поради което не следва да се разглеждат като едно цяло. Всяка една от тях има самостоятелен статут и отделно предназначение и за същите не е установено, че са изградени със средства на кооперацията към релевантния за спора момент.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, да посочи защо приема едни доводи и възражения и защо не приема други и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях. В практиката на ВКС, вкл. и посочената от касатора, се приема, че въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, съобразно правомощията му по чл. 269 ГПК, като обсъди по въведените в жалбата оплаквания всички относими доказателства, събрани по делото, както и всички доводи на страните.
В конкретния случай кооперация „Първи май”, [населено място] във въззивната си жалба е навела доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност представените от ищеца писмени доказателства, както и липсва подробен анализ на свидетелските показания и на заключенията на вещите лица във връзка с установяване момента на построяване на сградите, описани в исковата молба, както и относно вложените средства и труд за тяхното изграждане. По тези изрично наведени доводи въззивният съд не е изложил конкретни мотиви и съответно липсва обосновка защо приема за недоказано, че жалбата на кооперацията е неоснователна. Необсъждането на основни доводи е в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС и е от значение за решаващите изводи на съда, предвид на което и Върховният касационен съд намира, че е налице основанието по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 30.06.2021 г. постановено по в.гр.д. № 117/2021 г. по описа на Окръжен съд - Монтана.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 131,35 лева.
УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.



2.