Р Е Ш Е Н И Е № 577 гр. София, 14 ноември 2024 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА СВЕТЛА БУКОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ДАНИЕЛА МАШЕВА изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 553/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, подадени от защитниците на подсъдимия В. А. Л. – адв. Д. Б., адв. П. К. и адв. К. Г., срещу въззивно решение № 26/26.01.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 224/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбите се заявява наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – 3 НПК, като се правят алтернативни искания за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или за намаляване размера на наложените наказания. Постъпили са и писмени допълнения към жалбите, като в тях са посочени съображения срещу уважаването на предявените граждански искове от въззивния съд, като се прави искане за отмяна на въззивното решение в гражданско – осъдителната му част. Срещу въззивното решение е постъпила жалба и от гражданските ищци и частни обвинители – Ф. С., В. Й., Н. М., И. Й., Ф. Й., Г. Й. и Н. А., чрез повереника им адв. И. Г.. В нея се твърди, че присъдените на гражданските ищци обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от престъплението не са определени по справедливост и са прекомерно занижени. Прави се искане за изменение на въззивния съдебен акт и увеличаване на размера на обезщетенията. В съдебно заседание пред ВКС защитниците поддържат касационните жалби по изложените в тях доводи и претендират за уважаването им. Повереникът на частните обвинители, всички явяващи се в съдебното заседание пред ВКС, поддържа касационната им жалба и прави искане тя да бъде уважена. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби и пледира за оставяне на въззивното решение в сила, като правилно и законосъобразно. Подсъдимият В. Л. поддържа жалбите, изготвени от защитниците му, като в предоставената му последна дума моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 260009/02.09.2022 г., постановена по н.о.х.д. №144/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, 6 – състав, подсъдимият В. А. Л. е признат за виновен в това, че в качеството си на управител на „В. 7777“ ЕООД, купувач по договор за покупко – продажба на стояща дървесина на корен № 09-02-70/27.09.2016 г. с ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“ и регистриран лесовъд /съгласно удостоверение № 11039/19.11.2014 г. на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните/, на чието име е издадено позволително за сеч № 0331509 за периода от 23.10.2016 г. до 30.12.2016 г., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – добив на дървесина чрез механизирано поваляне на дървета, е допуснал на 08.11.2016 г. в периода от 8,30 до 11,30 часа в обект № 16110 – с подотдел 125 - г, находящ се на територията на ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“, в местността „Кукувица“, в землището на [населено място], община Елин Пелин, обл. Софийска: С. Т. И. да извършва механизирано поваляне на дървета без да притежава свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези и без разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина и С. М. Й. да работи на същия обект без да е обучен и/или инструктиран и екипиран, без лични предпазни средства и без разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, като така е нарушил чл. 12б, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, чл. 232 от Закона за горите, вр. с чл. 16, ал.1, т. 6 и т. 7 от Закона за здравословните и безопасните условия на труд, чл. 11, ал.1, т. 3 от Наредба РД 07-2/16.12.2009 г., чл. 10, ал.1, т. 2, чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР, и със своето бездействие е причинил смъртта на С. М. Й., поради което и на основание чл. 123, ал.1, пр. 2, вр. с чл. 54 НК е осъден на наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено съобразно чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години. Едновременно с това подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението нарушението по чл. 12б, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии да е във връзка с разпоредбите на чл. 144, ал. 4, т. 1 , чл. 144, ал.1 и чл. 108, ал. 2 от Закона за горите и на чл. 24, ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, за това нарушението по чл. 232, т. 2 от Закона за горите да е извършено в нарушение на чл. 16, ал.1, т. 8 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, както и за това нарушението по чл. 11, ал.1, т. 3 от Наредба РД 07-2/16.12.2009 г. да е извършено по отношение на работещи от други предприятия на територията на предприятието. На основание чл. 160, вр. с чл. 123, ал.1, пр. 2 и чл. 37, ал.1, т. 7 НК с присъдата е наложено на подс. Л. наказание лишаване от право да упражнява дейност по добив на дървесина за срок от една година и шест месеца. С присъдата окръжният съд осъдил подсъдимия Л. да заплати на гражданските ищци В. Й., Н. М., И. Й., Ф. Й., Г. Й. и Н. А. обезщетения за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на по 5000 /пет хиляди/ лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и отхвърлил гражданските искове за разликата до 80 000 лева, като недоказани по размер. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Ф. М. С. обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск е отхвърлен за разликата до 80 000 лева, поради недоказаност по размер. Подсъдимият Л. е осъден да заплати разноските по делото, както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове. По жалба на защитниците на подсъдимия и повереника на гражданските ищци срещу първоинстанционната присъда в Софийски апелативен съд е образувано в.н.о.х.д. №224/2023 г. С решение № 26/26.01.2024 г., постановено по същото дело, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационните жалби, подадени срещу посоченото въззивно решение, са допустими, тъй като са депозирани от процесуално легитимирани страни, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 от НПК. По касационните жалби, подадени от защитниците на подсъдимия Л. На първо място настоящият съдебен състав намира за нужно да очертае обхвата на касационната проверка, доколкото констатира, че от двама от защитниците на подсъдимия – адвокат К. и адвокат Б., са депозирани допълнения към касационните жалби, с които се обжалва и гражданско – осъдителната част на въззивното решение, като се иска нейната отмяна. Тези допълнения са постъпили в съда, съответно на 11.03.2024 г. и 19.03.2024 г., в изпълнение на разпореждане № 72/15.02.2024 г. и разпореждане № 73/16.02.2024 г. на съдията – докладчик от САС, с които са оставени без движение касационните жалби, подадени от името на подсъдимия. С посочените разпореждания е указано на защитниците „изрично да изразят касационните основания в гражданската част на присъдата и данните, които ги подкрепят“. Дадените от съдията – докладчик указания с разпорежданията не държат сметка за естеството на касационната проверка и нейния обхват. За разлика от въззивната инстанция, която проверява изцяло правилността на първоинстанционната присъда, независимо от основанията, посочени от страните /чл. 314 НПК/, касационният контрол е ограничен в пределите, зададени от разпоредбата на чл. 347, ал. 1 НПК - проверяват се присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. Изключение е предвидено в разпоредбата на чл. 347, ал. 2 НПК по отношение на необжалвалите подсъдими, когато отмяната или изменението на присъдата или решението е в тяхна полза. Допустимо е, съгласно чл. 351, ал. 4 НПК, до даване ход на делото да се подаде писмено допълнение към жалбата или протеста. Когато е депозирано в сроковете за обжалване по чл. 350, ал. 1 и ал. 2 НПК, то следва да се счита за част от жалбата или протеста, поради което с него могат да се сочат и други касационни основания, различни от визираните в подадените касационни жалба или протест. В допълнението, постъпило след изтичане на сроковете за обжалване, могат да се сочат доводи единствено в подкрепа на вече заявените с жалбата или протеста касационни основания, без да се релевират нови такива. В настоящия случай в касационните жалби на защитниците, подадени в срока за обжалване, са изложени оплаквания единствено за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяване на наказателно – осъдителната част на въззивното решение, както и за несправедливост на наложените наказания. Писмените допълнения, в които за първи път се излагат твърдения за допуснати нарушения при постановяване на гражданско – осъдителната част на въззивното решение, са депозирани в САС след изтичане на сроковете за неговото обжалване: съответно – за адвокат К. на 21.02.2024 г. /доп. от 11.03.2024 г./, за адв. Б. на 28.02.2024 г. /доп. от 19.03.2024 г./ и за самия подсъдим - на 16.02.2024 г. При това положение, независимо, че допълненията са подадени в изпълнение на указанията на съдията – докладчик от въззивния съдебен състав, доколкото това е сторено след изтичане на срока за обжалване на въззивното решение, касационният съд не е обвързан със задължението да извърши проверка за основателността на заявените с тях „нови“ касационни основания. Предвид изложеното ВКС намира, че не дължи отговор на възраженията и доводите, изложени в посочените допълнения, с които се аргументира незаконосъобразност на въззивното решение в неговата гражданско – осъдителна част. Поради това, че в трите касационни жалби на защитниците се сочат идентични възражения и доводи, настоящият съдебен състав намира, че няма пречка те да бъдат разгледани съвместно. По своята същност оплакванията на защитата, с които е сезиран касационния съд и чиято основателност е длъжен да провери, са за това, че при постановяване на наказателно – осъдителната част на въззивното решение, с което е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, контролираният съд е допуснал съществени процесуални нарушения и това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Приоритетно следва да бъдат обсъдени твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като проверката за правилното приложение на материалните норми е мислима само, ако съдебният акт е постановен в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В касационните жалби основните доводи на защитниците, заявени в подкрепа на твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, по същество са насочени срещу аналитичната и оценъчна дейност на въззивния съд. Твърди се, че последният безкритично е възприел фактическите констатации, изложени в първоинстанционния съдебен акт, без да осъществи свой собствен, задълбочен и правилен анализ на доказателствената съвкупност, без да обсъди обективно противоречията между отделните доказателства, като е отдал приоритет на обвинителните доказателства пред оправдателните. Въззивната инстанция не дала отговор на възраженията на защитата за отсъствието на доказателства за това, че произшествието е настъпило в подотдел 125 - г, включен в позволително за сеч, издадено на подсъдимия. Не обсъдила задълбочено противоречията между доказателствата, използвани като основа за установяване на мястото на инцидента, като поради това достигнала до незаконосъобразното заключение, че подсъдимият носи отговорност за случилото се. В подкрепа на изложеното се сочи, че протоколът за оглед на местопроизшествието не е изготвен в съответствие с изискванията на НПК, тъй като в него не е идентифицирано мястото на инцидента чрез посочване на отдела и подотдела според горскостопанското разделение. Проверяваният съд не съобразил, че в протокола за оглед било отразено наличието на нарязани, „немаркирани“ дървета, което водело до извода, че сечта е била извършвана извън подотдел 125 - г, маркиран със спрей от горските служители. В жалбите подробно се цитират показанията на свидетелите Г., Д., К., К. и поемните лица Д. и Д., като се твърди, че те били противоречиви относно мястото на произшествието и поради това не могат да служат като доказателство за неговото установяване. При изготвяне на лесовъдската експертиза вещото лице се позовавало неправилно на тези показания, поради което заключението му било „изцяло негодно доказателство“. Цитира се и писмо вх. № 266480/21.10.2021 г. на директора на ТП „ДГС - Елин Пелин“ от което се установявало, че в предприятието нямало информация за това на 08.11.2016 г. да са извършвани дейности в подотдел 125 - г, но било известно, че се извършват товаро – разтоварни дейности в подотдел 125 - б. Всичко това налагало извод за липсата на преки и косвени доказателства за точното място на произшествието. Въззивният съд не обсъдил и възраженията на защитата за това, че между „В. 7777“ ЕООД и „Д. к.“ ЕООД имало сключен на 01.11.2016 г. договор за сеч и извозване на дървесина, подписан за второто дружество от св. Г. М. и че подсъдимият не е наемал и не е познавал другите лица, извършвали сеч в подотдел 125 - г, в това число и самия пострадал. Като не отговорил на възраженията на защитата, направени в посочената насока, въззивният съд допуснал нарушение на чл. 13, чл. 14, чл. 105, чл. 107 и чл. 153 НПК. С така изложените възражения, макар и сочени като аргумент в подкрепа на твърдението за допуснати нарушения на процесуалния закон, реално се изразява недоволството на защитата от обосноваността на въззивния съдебен акт, доколкото са оспорва доказателствената обезпеченост на приетите от контролирания съд факти, свързани с мястото на инцидента /местопроизшествието/, както и на тези за липсата на договор с подизпълнителя „Д. к.“ ЕООД. Доколкото извън правомощията на касационния съд е да проверява оплакванията за необоснованост на въззивния съдебен акт, следва да бъде извършена проверка единствено за това дали при формиране на вътрешното си убеждение по фактите контролираният съд е съблюдавал правилата за събиране, анализ и оценка на доказателствата. Прегледът на обжалвания въззивен съдебен акт дава основание да се направи заключение, че въззивната инстанция е изпълнила задълженията си, произтичащи от процесуалния закон. В обжалваното въззивно решение проверяваният съд е изложил своя собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства /л. 19 – 33 от възз. реш./ и фактическите изводи, до които е достигнал въз основа на него, като съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорил подробно на възраженията на защитата срещу доказателствената им обезпеченост. Поради това упреците към аналитичната и оценъчна дейност на контролираната инстанция са изцяло неоснователни. Правилно въззивният съд е приел въз основа на анализа на доказателствената съвкупност, че местопроизшествието се намира в подотдел 125 - г, включен в позволителното за сеч, предоставено на подсъдимия. На първо място до този извод е достигнал оценявайки протокола за оглед като годно писмено доказателствено средство, поради съставянето му в съответствие с изискванията на чл. 155 и сл. НПК, в присъствие на поемни лица, които са потвърдили в хода на съдебното следствие отразените в него констатации. Логично е съобразил и че непосочването в протокола на номерата на отдела и подотдела, съобразно горскостопанското разпределение, се дължи на факта, че по време на огледа не са присъствали лица, които да дадат необходимата информация за тях. Правилно е преценил и че в протокола за оглед се съдържат достатъчно данни относно мястото на инцидента. След като той се е случил в гориста местност, допустимо е местопроизшествието в протокола за оглед да бъде обозначено чрез посочване на нейното име и на населеното място, до което се намира в близост, включително и на други възможни ориентири /постройки, заслони и др./, както е сторено в настоящия случай. В протокола за оглед е описано отсеченото дърво, причинило нараняването на пострадалия, отразени са размерите му, уточнено е, че то е посочено от свидетел – очевидец на падането му, като и според настоящия съдебен състав това е достатъчно за установяване на фактите от значение за разкриване на обективната истина. Убедителни са и доводите на контролираната инстанция за това, че между показанията на свидетелите очевидци и поемните лица, и констатациите, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието, не са налице разминавания относно мястото, където е отсечено и е паднало дървото, причинило смъртта на пострадалия. Цитираните в жалбите на защитниците свидетелски показания не съдържат каквито и да било противоречия по отношение на това обстоятелство. Въззивният съд е интерпретирал гласните доказателствени източници според действителното им съдържание, като въз основа на тях обосновано е приел, че падналото дърво е било отсечено в границите на подотдел 125 - г, като след измъкването на пострадалия изпод клоните на дървото, той е бил отнесен от свидетелите на намиращата се над сечището поляна, откъдето впоследствие е извозен с автомобил до болничното заведение. За да приеме, че произшествието се е случило в рамките на подотдел 125 - г, въззивният съд се е доверил и на становището на експерта, изготвил заключението на лесовъдската експертиза, допусната и приета от първоинстанционния съд. Кредитирал е и дадените от вещото лице в хода на първоинстанционното съдебно следствие разяснения за това, че местопроизшествието е определено чрез използване на синхронизирана горско – стопанска карта /съставена на базата на интерактивни данни на Изпълнителна агенция по горите/, наложена чрез специална програма, върху актуална снимка от Google maps към датата на произшествието. Поради това твърдението на защитата, че местопроизшествието е определено само на базата на противоречивите свидетелски показания е изцяло неоснователно. Такова е и възражението, че въззивният съд не е съобразил наличието на отрязани, немаркирани дървета /както е отбеязано в протокола за оглед/, което поставяло под съмнение заключението му, че произшествието е станало в рамките на подотдел 125 - г. При така наречената „гола сеч“, каквато е трябвало да бъде осъществена в подотдел 125 - г, видно от позволителното за сеч и свидетелските показания на Г. и Д., маркирането е било извършено от служител на горското стопанство, чрез очертаване със спрей на границите на участъка. Този начин на очертаване на подотдела е в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 50, ал. 6, т.1 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, според която се забранява сеч на немаркирани дървета с изключение на случаите, когато е разрешено цялостно отсичане на дървостоя при провеждане на голи сечи, както и при провеждане на санитарни, принудителни и технически сечи с интензивност сто процента върху ограничена площ. Съгласно ал. 7 на същия член ограничаването на площта се извършва чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см с видим знак върху оставащите крайни дървета. Иначе казано, не се маркира всяко едно дърво от участъка, в който следва да бъде извършена гола сеч, а само дърветата, очертаващи неговите граници. Изложеното изяснява защо в протокола за оглед е отразено, че на сечището, в близост до падналото дърво са намерени отсечени, немаркирани дървета и опровергава твърдението на защитата, че сечта е извършена незаконно извън рамките на подотдел 125 - г, включен в позволителното за сеч, предоставено на подсъдимия. До такъв извод не води и обстоятелството, че горското стопанство не било уведомено, че на 08.11.2016 г. ще се осъществява сеч в подотдел 125 – г, както настоява защитата, тъй като липсата на такова уведомяване не променя факта, установен от посочените по - горе доказателства, че е извършвана такава и то в рамките на същия подотдел. Неоснователно се твърди от защитата на подсъдимия и че контролираната съдебна инстанция не е дала отговор на възражението, че наличието на договор за сеч и извозване на дървесина, сключен на 01.11.2016 г. между „В. 7777“ ЕООД и „Д. к.“ ЕООД, подписан за второто дружество от св. Г. М., опровергава обвинението за това, че подсъдимият е наел други лица, между които и пострадалия, да извършат сечта. В обжалваното решение въззивният съд подробно е обсъдил дадените в тази връзка обяснения от подсъдимия, като ги е съпоставил с показанията на свидетелите Х. М. /собственик и управител на „Д. К.“ ЕООД/ и Г. М. /счетоводител на „Д. К.“ ЕООД/, които са отрекли категорично да са подписвали такъв договор. Контролираната инстанция е съобразила, че показанията на посочените свидетели са в корелация както помежду си, така и с отразеното в заключенията на приетите графически експертизи и поради това ги е кредитирала изцяло. Анализирала е и показанията на свидетелите Г., И., И., К., А. за това, че не са имали сключени договори /трудови или граждански/ с фирма и че работата им е възложена от св. Д. /работещ като шофьор в другото дружество на подсъдимия – „В. – л.“ ЕООД/, който е идвал на сечището, товарил е отсечените от тях дърва и им е заплащал уговореното възнаграждение. Въззивният съд правилно е преценил, че посочените свидетелски показания опровергават обясненията на подсъдимия за използване на подизпълнител - „Д. к.“ ЕООД за извършване на сечта. Проверяваната инстанция е извършила подробен, детайлен и прецизен анализ на показанията на свидетелите Д., Г., И., И., К., А. /л. 20 – 25 от възз. реш./, като въз основа на него е достигнала до верния извод, че подсъдимият е лицето, което чрез св. Д. е възложило извършването на сеч в подотдели 125 - б и 125 – г на „мирковската бригада“, ръководена от св. Г.. Не са произволни, а основаващи се на подробно анализираните показания на св. Д. изводите на въззивния съд за това, че подсъдимият му е предоставил телефонния номер на св. Г.; че му е наредил да покаже на последния маркираните подотдели, където следва да се извърши сечта, както и да уговори с него и да му изплаща възнаграждение, съобразно извършената работа /количество отсечени и разкроени дървета/. От показанията на св. Д. /кореспондиращи със съдържанието на приложения по делото приемателно – предавателен протокол от 11.11.2016 г./ контролираният съд е направил вярното заключение, че именно подсъдимият му е предоставил 1000 лева, които той е предал на св. Г. като възнаграждение за осъществената сеч. Правилно въззивният съд не е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия, че е предоставил тези пари, които впоследствие е трябвало да му бъдат върнати от „Д. к.“ ЕООД, доколкото, както беше посочено по – горе, доказателствата по делото опровергават съществуването на реално сключен договор с посоченото дружество. Въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения в тази насока /л. 19 - 21 от възз. реш./ и тъй като те са изградени въз основа на доказателствената съвкупност, анализирана и оценена по правилата на формалната и правна логика, настоящият съдебен състав ги възприема изцяло и не е нужно да ги повтаря. Изложеното налага извода, че при осъществяване на дейността по установяване на относимите факти въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, регламентиращи събирането, проверката, анализа и оценката на доказателствата. Последните са обсъдени задълбочено и прецизно, като е проверена тяхната обективност и достоверност - както на всяко едно поотделно, така и чрез съпоставяне помежду им. Релевантните по делото факти са установени по надлежния процесуален ред, въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, без да е отдадено приоритетно значение на подкрепящите обвинителната теза за сметка на оправдателните такива. Контролираният съд е изложил и убедителни съображения по всички доводи на защитата по фактите, с което е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК. На следващо място доводите, посочени в касационните жалба на защитниците, с които се аргументира твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК, се свеждат основно до това, че между поведението на подсъдимия и смъртта на пострадалия не била налице причинно – следствена връзка. На първо място по делото не било установено точното място на произшествието, поради което не можело да се направи извод, че пострадалият е наранен при извършването на сеч в подотдел 125 - г, включен в позволителното за сеч, предоставено на подсъдимия. По изложените по - горе съображения, настоящият съдебен състав счете, че правилно въззивният съд не е приел посочения довод за основателен. Основните аргументи на защитата в подкрепа на твърдението, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност за настъпилия вредоносен резултат е, че той не е работодател на пострадалия, не е наемал него, както и други лица да извършат сечта, поради което не е имал задължение да ги инструктира за правилата за безопасното й осъществяване. Освен това смъртта на пострадалия била резултат от собствените му действия, както и от тези на работещите с него свидетели А. Г. и С. И., което се установявало от заключението на комплексната техническа и медицинска експертиза. Според експертите причината за произшествието била неправилната преценка от страна на работещите за посоката на падане на дървото след неговото отрязване, в условията на силен вятър, неизползването на вилки и клинове, опитът им да повалят дървото чрез ръчно избутване и неспазване на опасната зона около дървото. Твърди се и че понеже подсъдимият не бил работодател на С. Й. и последният не е пострадал при трудова злополука, то разпоредбите на ЗЗБУТ и Наредба РД 07-2/16.12.2009 г. са неприложими. Освен това утвърденият със Заповед № РД-09-1153 на МЗГАР от 16.09.1999 г., издадена от Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа /обн., ДВ, бр. 86 от 01.10.1999 г., отм. с ДВ, бр. 38 от 10.05.2019 г., в сила от 10.05.2019 г./ Правилник за безопасност на труда в горите не бил обнародван и поради това не можел да запълни бланкетната норма на чл. 123 НК. Като аргумент се сочи реш. № 5922 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. дело № № 14879 от 2014 г., с което е обявен за нищожен Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите /утвърден със Заповед № 99 от 08.11.2007 г. на председателя на Държавна агенция по горите/, на основание, че не е бил обнародван, така както изисквал чл. 37, ал.1 от Закона за нормативните актове. При правилно установените факти, резултат от прецизната аналитична и оценъчна дейност, осъществена в съответствие с процесуалните правила, въззивният съд е достигнал до верни изводи относно приложимите материалноправни норми. Изцяло в съответствие с трайно установената съдебна практика /ППВС № 2 от 27.09.1979 г./ е изводът на предходната инстанция, че подсъдимият е субект на престъплението по чл. 123 НК в качеството си на лице, което има нормативни задължения във връзка с организацията, контрола и ръководството на дейността на предприятието - управител на „В. 7777“ ЕООД, сключило с ТП „ДГС Елин Пелин“ договор 09-02-70 от 27.06.2016 г. за покупко – продажба на стояща дървесина на корен, по силата на който се е задължило да добие и извози маркираната дървесина на корен от обекта и да заплати уговорената между страните цена. В качеството си на управител на „В. 7777“ ЕООД подсъдимият е лицето, което възлага работа и носи цялата отговорност за дейността на дружеството. Той е и регистрирано лице по Закона за горите / лесовъд/, като съгласно чл. 232 от същия закон е адресат на разпоредбите на ЗЗБУТ и на всички подзаконовите нормативни актове, регламентиращи правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, подробно посочени във въззивното решение. Подсъдимият като лесовъд е запознат с общите изисквания за охрана и безопасност на труда в горите. Той е преминал и форма на обучение по безопасни и здравословни условия на труд, за което е получил и съответното удостоверение от Служба по трудова медицина. Подсъдимият е запознат и с естеството на механизираното поваляне на дървета - дейност представляваща източник на повишена опасност, при която и най – малкото отклонение от правилата, които регламентират нейното извършване, може да доведе до тежки последици за живота и здравето на хората. Нейното осъществяване е регламентирано в законови и подзаконови нормативни актове, уреждащи безопасността на труда, общо на работниците /ЗЗБУТ и Наредба № РД 07-2/16.12.2009 г./, както и по-специално на ангажираните с дейности в горите – Закон за горите, Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР. Съгласно договора, сключен от дружеството на което е управител – „В. 7777“ ЕООД с ТП „ДГС – Елин Пелин“ и издаденото позволително за сеч, подсъдимият е имал задължение да организира, ръководи и контролира правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – механизираното поваляне на дървета, така че тя да се извършва правилно и безаварийно. По силата на правилата, визирани в нормативните актове, подробно посочени във въззивното решение, подсъдимият е бил длъжен да не допуска тази дейност да се осъществява от лица, които не притежават съответните разрешителни за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези, без да имат разрешен достъп до насажденията, без да са обучени и инструктирани за правилата, свързани с безопасното осъществяване на сечта, без да са екипирани с лични предпазни средства. Дистанцирайки се изцяло от задълженията си на управител на дружеството и лице, на което е издадено позволителното за сеч, подсъдимият е допуснал на сечището да работят свидетелите С. И., Г., К., К., И. и пострадалия С. Й., без да имат разрешително за достъп до горските насаждения, без да е проверил дали притежават правоспособност за работа с моторни триони и храсторези /св. С. И./, и без да ги е инструктирал лично или чрез посочено от него лице относно правилата за безопасно и здравословно осъществяване на механизираното поваляне на дървета. Между това негово поведение, представляващо немарливо изпълнение на правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност и общественоопасния резултат – смъртта на пострадалия Й., е налице пряка причинно – следствена връзка. По делото е установено по несъмнен начин, че дървото, причинило смъртоносното нараняване е било отсечено от лице, което не е притежавало правоспособност за работа с моторен трион – св. И.. Последният е отсякъл дървото, което поради заплитането на клоните му в съседни дървета не е могло да бъде повалено на земята. Работещите на сечището са продължили да работят в близост до дървото, а не на 50 метра от него /в нарушение на чл. 140 и чл. 120, ал. 1 от Правилника за безопасност на труда в горите/. По този начин при появата на силен вятър дървото е паднало и е причинило смъртоносното нараняване на пострадалия С. Й.. Допуснатите нарушения на посочените правила от св. И. и от самия пострадал Й. са пряка причина за настъпването на резултата, но не прекъсват връзката между него и противоправното поведение на подсъдимия. Причина за незнанието на св. И. за това по какъв начин се процедира в случай, че отсеченото дърво се закачи на клоните на съседни дървета, как трябва да бъде свалено и незнанието на пострадалия Й., че не трябва стои на по - малко от 50 метра от такова дърво, е немарливото изпълнение на правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност от подсъдимия, който чрез бездействието си е допуснал на сечището да работят неквалифицирани, необучени и неинструктирани лица. Нещо повече, нареждайки на св. Д. да наеме „мирковската бригада“, която да извърши сечта, подсъдимият е имал само обща представа за нейния състав – св. Г. и близките му, но не е направил нищо, за да разбере кои са конкретните лица, които ще осъществяват сечта, да провери дали притежават съответната правоспособност и да направи необходимото, за да ги инструктира относно правилата, които регламентират безопасното й извършване. Подсъдимият Л. е знаел, че на сечището работят лица, наети от него чрез св. Д. да извършват сечта, като им се плаща „на ръка“ /без договор/ за извършената работа. Знаел е и че тези лица не са обучени и инструктирани от него за правилата за безопасното осъществяване на дейността, поради което е могъл да предвиди, че тяхното незнание може да доведе до инцидент с фатален край. Следователно той не само е бил длъжен /съгласно посочените по – горе правила/, но е и могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат. Изложеното обуславя законосъобразността на правния извод на въззивния съд за това, че деецът е осъществил деянието по чл. 123, ал. 1 НК по непредпазливост, при форма на вината небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Неоснователно е възражението на защитата, че подсъдимият не е работодател на пострадалия, не е наемал него и останалите лица да извършат сечта и поради това не е имал задължението да ги инструктира относно правилата за здравословни и безопасни условия на труд и по - конкретно за правилата за безопасно осъществяване на механизираното поваляне на дървета. Наказателната отговорност за престъплението по чл. 123 НК се реализира, когато субектът на престъплението е лице, което при упражняване на занятие или друга правно регламентирана дейност със завишена опасност /каквато е несъмнено механизираното поваляне на дървесина/ е нарушило или не е изпълнило нормативно определени свои задължения, в резултат на което е настъпила съставомерната вреда. При това наличието на трудово или друго правоотношение, както и формалното им документиране, не е елемент от състава на престъплението по чл. 123 НК и поради това не е предпоставка за носенето на наказателна отговорност / вж. реш. № 139 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 196/2013 г., III н. о.; реш. № 506 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2384/2011 г., III н. о.; реш. № 60184 от 23.02.2022 г. на ВКС по к. н. д. № 694/2021 г., I н. о., НК, реш. № 31 от 21.04.2020 г. на ВКС по к. н. д. № 60/2020 г., II н. о., НК/. Достатъчно е по делото да е установено фактическото изпълнение на дейността на дружеството, предприятието, организацията и т. н. от лице, на което е възложено да я осъществява, било лично от подсъдимия или чрез друго лице. Действително, подсъдимият не е имал качеството „работодател“ на пострадалия по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Кодекса на труда и това е установено с реш. № 11748/17.09.2020 г., постановено по адм. дело № 8045/2019 г. на ВАС. Той обаче е „работодател“ съгласно §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за безопасните и здравословни условия на труд /ЗЗБЗУТ/ - „всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията“. Възлагането на работата е осъществено от подсъдимия чрез поредица от последователни действия, подчинени именно на тази цел. Такива са предоставянето на св. Д. на телефонния номер на св. Г., с нареждане да се свърже с него и да му възложи заедно с „мирковската бригада“ да извършат сеч и разкройване на дървесина, да му покаже границите на местата, където ще се извършва сечта, да отчита свършената работа и да плаща на секачите възнаграждение с парите, предоставени му от самия Л.. В този смисъл е неоснователно възражението, че подсъдимият не е наемал и не познава лицата, извършили сечта, включително и самия пострадал. За отговорността по чл. 123 НК не е необходимо деецът да познава пострадалия и/или лично да му е възложил извършването на определена работа или дейност. Достатъчно е подсъдимият да знае, че на обекта или в предприятието, за което той отговаря, лица са ангажирани с извършването на дейност, представляваща източник на повишена опасност, както и че той има задължение те да бъдат обучени и инструктирани относно правилата за нейното безопасно осъществяване без риск за живота и здравето. След като подсъдимият е предоставил на св. Д. пари, с които да заплати количеството отсечена и разкроена дървесина, той е знаел, че същият не само е наел лица, които да осъществяват сечта, но и че те вече работят на сечището. Поради това негово е било задължението да провери кои са работещи на сечището и имат ли съответната правоспособност, да им осигури достъп до горските територии и да ги инструктира относно правилата за безопасното извършване на сечта. Неоснователно е и възражението на защитата, че неправилно подсъдимият е признат за виновен в нарушаване на разпоредбите на Правилника за безопасност на труда в горите на МЗГАР, тъй като същият не бил обнародван, така както изисквала разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Посоченият правилник е приет и утвърден със Заповед № РД-09-1153 на МЗГАР от 16.09.1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа /обн., ДВ, бр. 86 от 1.10.1999 г./, като със същата заповед е отменен Правилник по безопасност на труда в горското стопанство от 1987 г. Със заповедта министърът се разпоредил Правилникът за безопасност на труда в горите да се издаде като самостоятелно издание в информационен бюлетин на НУГ. Със Заповед № РД-09-354 на МЗХГ от 8 април 2019 г. (ДВ, бр. 38 от 2019 г., в сила от 10.05.2019 г.) на основание чл. 276, ал. 3 и 6 от Кодекса на труда министърът на земеделието, храните и горите е отменил Заповед № РД-09-1153 от 16.09.1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и утвърдения с нея Правилник по безопасност на труда в горите. Следователно, последният е действал от приемането му с горепосочената заповед, считано от 01.10.1999 г. до отменянето му, считано от 10.05.2019 г., включително и към датата на престъплението по настоящото дело – 08.11.2016 г. Поради това правилно въззивният съд е счел, че към момента на извършване на престъплението посоченият правилник е бил част от действащото право, с което подсъдимият е бил длъжен да съобразява поведението си. Неоснователно е и възражението, че след като ПБТГ не е бил обнародван, не може да се приеме, че подсъдимият е знаел за него и е бил длъжен да изпълнява правилата му. За съставомерността на деянието по чл. 123, ал.1 от НК не се изисква конкретните правила за поведение, запълващи бланкетната норма, да са били обнародвани, за да се приеме, че адресатите им са длъжни да ги знаят и да ги изпълняват. В ППВС № 2/1979 год. е указано, че бланкетът може да са правила не само от законови и подзаконови нормативни актове, но и инструкции, технологични правила и паспорти на машини, които поначало не подлежат на обнародване в държавен вестник. Като управител на юридическо лице, чиято основна дейност е дърводобива и лесовъд, подсъдимият е бил длъжен да познава правилата, регламентиращи безопасното й осъществяване, част от които са визирани в ПБТГ, и до отмяната му да съобразява своето поведение с тях. Изложеното обуславя заключението, че материалният закон е приложен правилно от въззивния съд и поради това не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК. При правилното субсумиране на престъпното поведение на подсъдимия под нормата на чл. 123, ал.1 НК, наложените от първоинстанционния съд наказания, утвърдени от въззивната инстанция, се явяват законосъобразни и справедливи. Санкцията лишаване от свобода, определена в размер малко над минимално предвидения за престъпното деяние – една година и шест месеца, изтърпяването на която е отложено за изпитателен срок от три години, е съобразена с установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Наложена е при отчитане на превес на смекчаващите фактори, като безупречното съдебно минало на подсъдимия, отличните му характеристични данни и трудовата му ангажираност. В посока смекчаване на отговорността са преценени и съпричиняването на престъпния резултат от св. И. и от пострадалия Й., както и сравнително дългият срок на наказателното производство. Правилна е преценката на предходната инстанция за това, че смекчаващите отговорността обстоятелства по своя характер и численост не са достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Съвкупната им оценка не налага и извода, че и най – лекото наказание, предвидено за престъплението по чл. 123 НК е несъразмерно тежко. Такъв извод не може да бъде направен не само с оглед на конкретния престъпен резултат – смъртта на пострадалия, но и предвид обстоятелството, че той е причинен от допуснатите изключително груби и няколко на брой нарушения на правилата, регламентиращи безопасното осъществяване на дърводобивната дейност, с които като дългогодишен лесовъд подсъдимият е бил добре запознат. Утежняващ фактор е и обстоятелството, че Л. изцяло е неглижирал задълженията си, свързани с осигуряване на безопасното извършване на механизираното поваляне на дървесина, като не само е възложил на св. Д. – шофьор в друга негова фирма, да се занимава с наемането на работници, но и изобщо не се е поинтересувал кои са те и при какви условия работят, като единственото за което се е уведомявал е било количеството отсечена дървесина. Поведението му е още по - укоримо с оглед факта, че по една случайност резултат от немарливото осъществяване на дейността му е смъртта само на едно лице – пострадалият Й., а другите свидетели – С. И. и И., също затиснати от падналото дърво, са се отървали с леки наранявания. Безотговорното и противоправно поведение на подсъдимия е поставило в опасност живота и здравето и на другите лица, работещи на сечището – семейството на св. К., които също не са били обучени и инструктирани относно правилата за безопасното осъществяване на сечта. В този смисъл наложеното му наказание лишаване от свобода се явява справедливо по размер и начин на изтърпяване. Такова е и определеното на подсъдимия наказание лишаване от право да упражнява дейност по добив на дървесина за срок от една година и шест месеца. Санкцията от този вид е съобразена с целите на чл. 54 НК и чрез нея може да се постигне дисциплиниращ, поправително – превъзпитателен и възпиращ ефект спрямо подсъдимия. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав не намира за основателно оплакването за несправедливост на наказанията, поради което не счита, че следва да коригира санкционната част на обжалваното въззивно решение в желаната от касаторите насока. По жалбата на гражданските ищци Недоволството на гражданските ищци, изразено в подадената чрез техния повереник касационна жалба, е насочено срещу гражданско - осъдителната част на въззивното решение. Твърди се, че уважените размери на присъдените обезщетения не отговарят на изискванията за справедливост. Като аргумент се сочи неправилно приетото от предходните инстанции съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С. Й.. Настоящият съдебен състав не намира за основателни посочените оплаквания. Действително, поради това, че не е бил обучен и инструктиран, пострадалият Й. не е знаел, че съгласно чл. 140, ал.1 от Правилника за безопасност на труда в горите, когато отсечено дърво се закачи /след отсичането му не пада на земята, а остава опряно или оплетено в други дървета/ работниците не трябва да се опитват да го бутат, трябва да уведомят ръководителя си /какъвто не са имали в конкретния случай/ и да прекратят работата на разстояние не по – малко от 50 метра от дървото. Всеки човек обаче с нормално развит интелект /по делото няма основание за съмнение в интелектуалните възможности на пострадалия/ следва да вземе мерки за безопасността си, за запазване на собственото си здраве и живота си. В конкретната ситуация пострадалият е могъл да предвиди, че е налице реална опасност отсеченото дърво, което е останало подпряно в клоните на съседното дърво, при наличието на силен вятър /за какъвто свидетелстват очевидците/ да падне и да удари или затисне стоящите под него или в непосредствена близост до него хора, като предвид размерите и теглото му, да ги нарани тежко и дори да причини смъртта им. Оставяйки в близост до това дърво, пострадалият сам се е поставил в опасност и в невъзможност да реагира своевременно като избегне удара при падането на дървото. По този начин с поведението си пострадалото лице е допринесло за настъпване на тежкия резултат, поради което правилно предходните инстанции са отчели при определяне на размера на обезщетенията съпричиняването от негова страна, така както изисква разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД. В този смисъл не се констатират допуснати нарушения на правилата за определяне на обезщетенията по основание и размер. Същите са съобразени с коректно установените по делото отношения на близост между пострадалия и неговите братя и сестри, включително и по - дълбоката му духовна връзка и привързаност със сестра му Ф. С., която го е отгледала от малък, както и сравнително краткия му съвместен живот с гражданската ищца Н. А.. С оглед на това настоящият съдебен състав не намира за основателна претенцията за увеличаване на размера на присъдените обезщетения, поради което касационната жалба на гражданските ищци не следва да бъде уважена. В заключение следва да се посочи, че не са налице заявените с жалбите касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 26/26.01.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 224/2023 г. Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.