1 Р Е Ш Е Н И Е № 124 София, 01.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3441 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. И. и Х. Д. Х. срещу решение № 389 от 17.03.2017 г. по в. гр. д. № 36/2017 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като предявеният положителен установителен иск за собственост е лишен от правен интерес. Всяка от страните по делото е собственик на отделно жилище, което владее. Липсва спор за собствеността на жилището, което владеят жалбоподателите и за което са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Предмет на делото е другото жилище, което владее ищецът и за което жалбоподателите не предявяват претенции. Решението било и неправилно. Въззивният съд не отстранил процесуалните нарушения на първата инстанция (непълен, неточен и неясен доклад), не обсъдил всички доказателства и не изложил същински мотиви по конкретния спор, а само общи теоретични разсъждения. Ответникът в производството Ю. И. И. не взема становище по жалбата. С определение № 196 от 17.04.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради възникнало съмнение за неговата допустимост. За да се произнесе по жалбата, съставът на ВКС взе предвид следното: Ю. И. И. е предявил срещу М. С. И. и Х. Д. Х. положителен установителен иск за собственост на западната реална част от жилищна сграда, построена през 1961 г. в общински УПИ ХIII-114 в [населено място], цялата с площ от около 60 кв. м. В исковата молба ищецът е посочил, че спорната западна реална част е с площ от 30 кв. м. и се състои от три стаи и входно антре. Тази част от сградата той придобил по давност. Посочил е, че ответниците владеят източната реална част, но се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за цялата сграда. В представената скица на стр. 22 от първоинстанционното производство е нанесена сградата от 60 кв. м. и с жълт цвят е означена спорната западна реална част от нея. Същевременно по делото е установена различна фактическа обстановка. Вещото лице е установило, че към старата сграда, означена на скицата на стр. 22, има извършена пристройка в източната част, включваща две стаи и салон. Обособени са две жилища: в западната част – жилище с площ от 46 кв. м., състоящо се от три стаи и антре, заедно с външна баня и тоалетна отделно от основната сграда и в източната част – жилище от 60 кв. м., състоящо се от три стаи и салон. Жилището в западната част, което ползва ищецът, е разположено изцяло в старата част на жилищната сграда, а жилището в източната част, което ползват ответниците, включва една от стаите в старата сграда, заедно с две стаи и салон в пристройката, както и отделна баня и тоалетна в двора. Разположението на двете жилища е нанесено на скицата на стр. 93 от първоинстанционното производство. Установено е също, че ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, в който е посочено, че са собственици на къща с площ от 60 кв. м. и стопанска сграда от 6 кв.м., без подробно описание къде точно са разположени въпросните 60 кв. м. и какво включват. Изяснено е също, че в действащия план на [населено място] е нанесена само старата къща с площ от 60 кв. м., но не и новите пристройки към нея. При тези данни следва да се приеме, че макар всяка от страните по делото да владее самостоятелно жилище в УПИ X.-114, е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост. Издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка на ответниците създава привидност, че се отнася до старата сграда с площ от 60 кв. м., която е нанесена в плана и която е построена от общите наследодатели на страните. Тази привидност засяга интересите на ищеца, тъй като неговото жилище попада изцяло в тази стара сграда. В случай, че правата на ищеца, заявени с исковата молба, бъдат уважени, този нотариален акт следва да бъде отменен. Исковата молба обаче е нередовна, тъй като не съответства на действителното положение на имота. В нея се говори само за старата сграда с площ от 60 кв. м. и липсва пояснение за изградената пристройка в източната част, която променя общата площ на сградата. В исковата молба жилището на ищеца е посочено с площ от 30 кв. м., докато реално то е 46 кв. м. Посочено е, че това жилище е част от сграда с площ от 60 кв. м., докато в действителност цялата сграда според заключението на вещото лице е 106 кв. м. (46 кв. м. за ищеца и 60 кв. м. за ответниците). Тази нередовност на исковата молба не е била отстранена и се е отразила на диспозитива на първоинстанционното решение, потвърден и от въззивния съд. С него е признато право на собственост на ищеца върху реална част от жилищна сграда с площ според заключението на вещото лице от 56 кв. м., а по нотариален акт – 60 кв. м., докато в действителност се касае за обща площ на сградата от 106 кв. м. Според даденото от съда описание на сградата в нея не би могло да има друго жилище за ответниците, а такова реално съществува. Това налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, след отстраняване на недостатъците на исковата молба. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по правата на ищеца върху претендираното от него жилище в неговата цялост, включително и принадлежащата му баня и тоалетна в дворното място, означени от вещото лице на приложената към заключението скица. В съответствие с приетото в мотивите на т.4 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако в производството по иска за собственост се констатира непълнота в кадастралния и регулационен план относно действителното състояние на сградата в процесния имот, част от която е претендираното от ищеца жилище, тази непълнота следва да бъде установена, за да може постановеният диспозитив да послужи като основание за изменение на кадастралния план. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 389 от 17.03.2017 г. по в. гр. д. № 36/2017 г. на Варненския окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: