Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 85 С., 04.05. 2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на тридесети март две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 251 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Т. И. С. със съдебен адрес [населено място] [улица], етаж 2, адв. С. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 747 от 9.06.2015 г. по гр. дело № 80/2015 г. Русенския районен съд, с което е допусната съдебна делба между Т. И. С., И. Б. С., С. П. С. и Е. П. С. на следния недвижим имот: апартамент А-46, находящ се в [населено място], пл. „Свобода” № 7,вх.5, ет.V, ап.46, с площ от 94.20 кв.м., с прилежащите 0.705 % ид.ч. от общите части на сградата, при части: 20/24 ид.ч. за Т. И. С., 2/24 ид.ч. за И. Б. С. и по 1/24 ид.ч. за С. П. С. и Е. П. С.. В молбата за отмяна се поддържа, че производството се е развило, без молителката да е участвала по делото, тъй като живее повече от 30 години в САЩ. Счита, че в нарушение на закона е била представлявана от назначен особен представител. Поддържа, че е била лишена от възможността да защити интересите си, поради допуснати нарушения по призоваването й. Ответниците И. Б. С., С. П. С. и Е. П. С. оспорват молбата за отмяна, като считат, че следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, с оглед заявения момент на узнаване на решението. Разгледана по същество молбата е основателна. Съдът е бил сезиран с иск от И. Б. С., С. П. С. и Е. П. С. срещу молителката Т. И. С. за делба на апартамент А-46, находящ се в [населено място], пл. „Свобода” № 7,вх.5, ет.V, ап.46, с площ от 94.20 кв.м., с прилежащите 0.705 % ид.ч. от общите части на сградата, останал в наследство от М. Б. С., починал на 2.11.2013 г. В исковата молба ищците са посочили адрес за призоваване на ответницата [населено място], пл.”Свобода” № 7, вх.5, ет.V, ап.46. Ответницата не е била намерена на посочения адрес, от който съобщението е било върнато с отбелязване, че лицето не е открито на адреса. По разпореждане на съда е било залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, а от ищците е изискана справка за постоянния и настоящ адрес на ответницата. От представеното по делото удостоверение от 19.02.2015 г. е било видно, че ответницата е с постоянен адрес съвпадащ с посочения в исковата молба и с настоящ адрес САЩ. При тези данни и след изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК, съдът приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, приел че съобщенията са връчени, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК приложил същите към делото и разпоредил назначаването на особен представител на ответницата, при участието на който производството се е развило и приключило с постановяване на съдебното решение предмет на молбата за отмяна. При наличието на данни, че ответницата е с настоящ адрес в чужбина е налице хипотезата на чл. 93, ал. 1 Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ - физическото лице, срещу което е предявен иска, е с местоживеене в чужбина. Постоянният адрес се намира там, където лицето желае да бъде вписано. Всички български граждани, включително и живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в България, като тези, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в страната, се вписват служебно в регистъра на населението от район „С.” [населено място] /чл. 93, ал. 4 ЗГР/, т. е. постоянният адрес е формален и не винаги отразява действителното местоживеене на лицето. Настоящия адрес е адресът, на който живее лицето /чл. 94, ал. 1 ЗГР/ и той отразява неговото действително местоживеене. Български граждани, на които местоживеенето е в чужбина, нямат настоящ адрес в България, затова адресът им по местоживеене се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. В посочената хипотеза няма значение обстоятелството, че лицето - в случая ответницата, има постоянен адрес в страната. Такъв адрес тя е административно задължена да посочи съгласно чл. 90, ал. 1, вр. ал. 2 ЗГР. Същевременно от представеното удостоверение за адресната регистрация на ответницата е видно, че нейното местопребиваване /местоживеене/ не е на територията на Република България, а в чужбина. В този случай ищецът следва да удостовери с декларация, че не му е известен адреса на ответника в чужбина и призоваването следва да се извърши по реда на чл. 48 ГПК, или ако адреса в чужбина е известен призоваването следва да се извърши от настоящия адрес, чрез съдебна поръчка. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е дал друго разрешение, с което е нарушил съдопроизводствените правила по призоваването на ответницата, като я е лишил от възможността да вземе участие в производството лично или чрез надлежен представител и по този начин да защити правата си. Решението ще следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за изпълнение на процедурата по призоваването на ответницата. ВКС констатира, че е постановено решение № 1290 от 15.10.2015 г. по гр.д. № 80/2015 г. на Русенския районен съд по извършване на делбата /невлязло в сила/, като производството е висящо пред въззивната инстанция, което с оглед изхода по молбата за отмяна подлежи на обезсилване от въззивния съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № 747 от 9.06.2015 г. по гр. дело № 80/2015 г. Русенския районен съд. ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: