Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 04.05. 2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 6964 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. М. чрез пълномощника му адвокат А. Н. Д. против решение № 8722 от 5.08.2014 г., постановено по гр.д. № 4011 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата по чл.409, ал.1 ГПК от 26.02.2013 г. на М. А. М. за издаване на дубликат на изпълнителен лист въз основа на съдебното решение по гр.д. № 4011/2006 г. на СГС, ІІ-В въззивен състав. В жалбата са наведени доводи за неправилност на извода на съда, че не е доказано, че оригинала на изпълнителния лист е унищожен или изгубен. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за уважаване на искането по чл.409 ГПК. Ответниците по касационната жалба А. С. Я. оспорва същата, а Роза К. Я. не е изразила становище в настоящото производство. С определение № 448 от 11.12.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречието му с практиката на ВКС по решение № 134/17.03.2011 г. по гр.д. № 1713/2010 г., ІV г.о. и решение № 263/12.06.2012 г. по гр.д. № 1138/2011 г., І г.о. по въпроса достатъчно ли е, за да се приеме, че е налице предпоставката по чл.409, ал.1 ГПК изпълнителния лист да е изгубен, неоспорено твърдение, че молителят не разполага с оригинала на изпълнителния лист и оригиналът не е в негово държане, липсата на данни да е бил извършен въвод във владение по силата на този лист, липсата на данни да е образувано изпълнително дело, както и при положение, че от издаването на оригинала е изминал продължителен период от време, без правата по изпълнителния лист да са осъществени Въпросът е относим към мотивите на Софийски градски съд, който е приел за установено, че по невлязло в сила съдебно решение от 02.12.2009 г. гр.д. 4011/2006 г. по описа на СГС, ІІ-В въззивен състав, на 08.12.2009 г. в полза на ищеца М. А. Мандил е издаден изпълнителен лист, който същият е получил чрез процесуалния си представител адв.Х. Т. на 10.12.2009 г. Изложени са съображения, че установяването на алтернативните предпоставки на чл.409, ал.1 ГПК - изгубване или унищожаване на изпълнителния лист, е в тежест на молителя, предвид нормата на чл.154, ал.1 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. При изрично указана доказателствена тежест за молителя М. Мандил чрез неговия процесуален представител адв.Д., че негова е тежестта да докаже в процеса факта на изгубването на първообразния изпълнителен лист, по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които този факт да се установява, поради което е прието, че не са налице предпоставките за издаване на дубликат на изпълнителен лист по чл. 409, ал.1 ГПК въз основа на съдебното решение по гр.д. 4011/2006г. по описа на СГС, ІІ-В въззивен състав. В практиката на ВКС по решение № 134/17.03.2011 г. по гр.д. № 1713/2010 г., ІV г.о. и решение № 263/12.06.2012 г. по гр.д. № 1138/2011 г., І г.о. е дадено тълкуване, че когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. Настоящият съдебен състав възприема тълкуването в посочената практика на ВКС. В случая е установено, че изпълнителния лист е издаден и получен от молителя чрез негов процесуален представител преди повече от пет години, като липсват данни, включително и твърдения на страните пред инстанцията по съществото на спора, въз основа на него да е образувано изпълнително производство, дори и след подписване на споразумение-анекс между тях на 11.10.2012 г, с което е уговорено А. С. Я. да предаде имота най-късно до 12.11.2012 г., както и данни да е изпълнено задължението за предаване на владението. Твърдението на ответника А. С. Я., че е видял изпълнителния лист касае периода преди сключване на договор за наем с М. М. на 5.10.2010 г., поради което не опровергава извода, че понастоящем оригиналът на изпълнителния лист е изгубен. С оглед горните мотиви следва, че атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на искането по чл.409, ал.1 ГПК По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 8722 от 5.08.2014 г., постановено по гр.д. № 4011 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл.409, ал.1 ГПК дубликат на изпълнителен лист въз основа на решение от 2.12.2006 г. по гр.д. № 4011 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав и оставеното с него в сила решение от 23.06.2006 г. по гр.д. № 2139 по описа за 2004 г. на Софийски районен съд, 51-ви състав за осъждане на А. С. Я. и Роза К. Я. да предадат на М. А. М. владението на магазин от 28 кв.м., заедно с едно зимнично помещение под част от магазина, заедно с 26/994 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, находящо се в [населено място], на ъгъла на [улица]и [улица]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: