О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 4   гр. София, 07.01.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 610  по описа за 2009г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „О” АД, гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Т срещу определение № 540 от 13.07.2009г. по ч. гр. д. № 522/2009г. на Врачански окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено разпореждане № 3559/16.06.2009г. по ч. гр. д. № 1470/2009г. на Районен съд гр. В., 3 гр. с.. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлено искането на „О” АД, гр. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК против длъжника В. К. Т. от гр. В. длъжник за 2/3 ид. части от задължението и М. И. Т. от с. М., община Б., област Враца – длъжник за 1/3 ид. част от задължението за сумата 6 818,23 лв. – главница, 537,64 лв. – договорна лихва за периода 08.08.2008г.-10.06.2009г., 14,59 лв. - наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2009г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски държавна такса в размер 147,41 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 433,34 лв. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност и необоснованост на въззивното определение и обосновава допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излага доводи, че основанията за отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение са изчерпателно изброени в чл. 411, ал. 2 ГПК и в случая нито едно от тях не е налице. Поддържа становище за противоречие в мотивите на обжалвания съдебен акт и неправилност на извода на въззивния съд, че не може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу наследници на кредитополучател. Частният жалбоподател моли определенията на двете инстанции да бъдат отменени, да бъдат издадени исканите заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди разпореждането на Врачански районен съд, въззивният съд е приел, че в заповедното производство е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, освен изключенията по чл. 418, ал. 3 ГПК. Изложил е съображения, че основанията за ангажиране на отговорността на наследниците за задълженията, с които е обременено наследството на техния наследодател, както и начина, по който тази отговорност следва да бъде разпределена в съответствие с размера на наследствения дял, като обстоятелства, стоящи извън документа по чл. 417 ГПК, не могат да бъдат предмет на заповедното производство. Решаващият съдебен състав е направил извод, че процесните отношения могат да бъдат разрешени само по исков ред. Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставеният от частния жалбоподател правен въпрос „може ли да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК въз основа на договор за потребителски кредит и извлечение от счетоводните книги срещу наследниците на починалия кредитополучател” е от значение за изхода на делото. Заповедното производство е ново производство и липсата на съдебна практика по отношение на него обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното определение. В процесния случай заявителят е искал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжниците В. К. Т. и М. И. Т. , а като документи, от които произтича вземането е посочено извлечение от счетоводните книги, установяващо вземанията на „ОББ” АД, договор за кредит от 09.04.2008г. и удостоверение за наследници №/20.10.2008г. Издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ предпоставя редовност на документа от външна страна. В настоящия случай в извлечението от сметка като длъжници са посочени наследниците на кредитополучателя, без да са разграничени дължимите суми от всеки поотделно и без да са налице данни дали наследниците са приели наследството. При издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън този документ може да събира доказателства само относно удостоверяване изискуемостта на вземането, ако според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство. Правилни са разсъжденията на въззивния съд, че в производството по чл. 417 ГПК е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, освен изключенията по чл. 418, ал. 3 ГПК, и е недопустимо обсъждане на обстоятелства във връзка с наследяването и отговорността на наследниците по чл. 60, ал. 1 ЗН за задълженията, с които е обременено наследството, поради това, че наследниците отговарят за задълженията на наследодателя си, само ако са приели наследството. В този смисъл крайният извод на въззивния съд, че молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде оставена без уважение, е правилен. Неправилни са съображенията на въззивната инстанция, че ангажирането на отговорността на наследниците за задълженията, с които е обременено наследството на техния наследодател, както и начина, по който тази отговорност следва да бъде разпределена в съответствие с размера на наследствения дял, не могат да бъдат предмет на заповедно производство, а могат да бъдат разрешени само по общия исков ред. Срещу наследниците на кредитополучател може да бъде издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК, ако заявителят е депозирал съответното заявление и се касае за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районен съд, т. е. искът е с цена до 25 000 лв., тъй като при издаването на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК не се изисква представяне на доказателства за твърдяното вземане. Достатъчно е вземането да е индивидуализирано по основание и размер. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 540 от 13.07.2009г. по ч. гр. д. № 522/2009г. на Врачански окръжен съд, гражданска колегия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.