Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * правен интерес * правоприемство

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

665/2009

 

гр.София, 29.01.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на трети  декември  две хиляди и девета  година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                        КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

                                                                                                                           

                 със секретар   Ани Давидова

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА

гражданско  дело под № 2703/2008 година

 

Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. В. Н. и Е. Г. Н., и двамата от гр. К., против решение № 20/20.03.2008 год. по т.дело № 37/2008 год. на О. съд, гр. Ст. З. , в частта, с която е уважен инцидентния установителен иск и е прието, че К. „О. с. на т. кооперации”, гр. Ст. З. , регистрирана с решение № 41/1993 год. по ф.дело № 247/1993 год. на СтОС е правоприемник на преустановилия дейността си „О” през 1970 год. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в производството по чл.288 ГПК, съгласно определение № 275 от 07.04.2009 год. по гр.дело № 2703/2008 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, защото противоречи на материалния закон и е необосновано, затова настояват за отмяната му.

Ответникът по касационната жалба О. с. на т. кооперации-Ст. Загора изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като се присъдят направените от него разноски за настоящето производство.

Третото лице-помагач „С”Е. , гр. В. Т. не изразява становище по касационната жалба.

Касационният съд обсъди доводите на касаторите за наличие на отменителни касационни основания, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и констатира следното: по исковата молба на ОС на ТПК-гр. Ст. З. срещу Н. и Е. Н. е образувано исково производство по чл.108 ЗС, с твърдения, че ищецът е бил собственик на дворното място, представляващо УПИ * кв.145 гр. К., и по приращение-на построената в него четириетажна масивна производствена сграда, от която ответниците без основание владеят помещение-офис № 10, на втория етаж, с полезна площ от 17.52 кв.м., с описани съседи, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата. В хода на исковото производство ищците са предявили инцидентен установителен иск, приет за съвместно разглеждане с първоначалния ревандикационен иск срещу ответниците, с искане да се признае за установено по отношение на последните, че К. „О”, ст. Загора, регистрирана с решение № 41/24.03.1993 год. по ф.дело № 247/1993 год. на О. съд-Ст. Загора е правоприемник на регистрирания през 1951 год. и преустановил дейността си ОС на ТПК-Ст. Загора през 1970 год.

С решение № 42б/17.04.2007 год. и допълнително към него, под № 153б/13.11.2007 год. по гр.дело № 183/2006 год. на Районен съд К. , първоинстанционният съд се е произнесъл и отхвърлил и двата иска, като неоснователни и недоказани.

Решението е обжалвано от ищеца и по образуваното въззивно производство е постановено решение № 20/20.03.2008 год. по гр.дело № 37/2008 год., О. съд-Ст. Загора, с което първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която искът по чл.108 ЗС е отхвърлен и е отменено в частта, по отношение на инцидентния установителен иск. По отношение на отменената част е постановено въззивно решение, с което инцидентният установителен иск е уважен, като основателен и доказан.

Съгласно определението, под № 275/07.04.2009 год. по гр.дело № 2* по описа за 2008 год. на ВКС на РБ, постановено в производството по чл.288 ГПК въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и искът по чл.108 ЗС е отхвърлен, е влязло в сила, тъй като в тази част не е допуснато касационно обжалване. С влязлото в сила въззивно решение е прието, че още през 1970 год., когато с Р. № 394/15.08.1970 год. на К. за стопанска координация създадената С. дирекция „М” към ОНС Ст. З. е поела функциите на 14 бр. промишлени комбинати, 9 бр. комунални стопанства и 26 бр. ТПК, между които и ТПК”Е”-гр. Казанлък/праводателят на ответниците/, последната, заедно с останалите кооперации е предала цялото си движимо и недвижимо имущество, с изключение на сградите, които ползвала за своите производствени и търговски нужди. Процесната сграда/Битов комбинат/, попадаща в УПИ * кв.145 гр. К. е останала във владение на ТПК”Е”, защото в нея кооперацията е осъществявала и реализирала производство и търговия.

С нот.акт № 25/1992 год. ТПК”Е”, К. се е снабдила за притежаваното от нея право на собственост, а в последствие се е разпоредила със сградата, продавайки я на ЕТ”Т”, гр. Г., придобита от „С”Е. , В. Т. , от когото ответниците по настоящия спор са придобили процесния обект, с нот.акт № 39/2004 год.

Спорът, имащ за предмет правото на собственост върху конкретния обект е разрешен вече с влязло в сила въззивно решение, с което ревандикационният иск е отхвърлен срещу ответниците и със сила на пресъдено нещо е отречен твърдяният, но недоказан от ищеца факт, че към 1970 год. е бил собственик на процесния обект, като част от масивната четириетажна сграда Б. комбинат. Затова предявеният от ищеца инцидентен установителен иск за правоприемство между регистрираната през 1993 год. Кооперация „О. с. на т. кооперации”, гр. Ст. З. и преустановилия дейността си „О”, гр. Ст. З. през 1970 год., за който е прието, че не е притежавал имущество, включващо процесния имот, е недопустим за разглеждане в настоящето производство, по реда и условията на чл.290 ГПК, поради отпадналия му преюдициален характер, спрямо спорното право. Не е налице висящ процес, образуван по исковата молба на ищеца, предявил иск по чл.108 ЗС, за да е налице правен интерес за него от установяването на твърдението му за съществуващото преюдициално правоотношение към спорното право, по което има вече постановено и влязло в сила въззивно решение.

Водим от горните съображения, касационният съд намира за недопустимо въззивното решение в обжалваната му част, което следва да се обезсили и производството по делото следва да се прекрати.

С оглед изхода на спора касационният съд възложи на ответника О с. на ТПК, гр. Ст. З. направените от Н. В. Н. и Е. Г. Н. от гр. К. разноски за настоящето производство, в размер на 560 лева и

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 20/20.03.2008 год. по т.дело № 37/2008 год. на О. съд-Ст. Загора в частта, с която признато за установено, по отношение на Н. В. Н. и Е. Г. Н. от гр. К., че К. „О. с. на т. кооперации”, гр. Ст. З. , регистрирана с решение № 41/24.03.1993 год. по ф.дело № 247/1993 год. на СтОС е правоприемник на преустановилия дейността си „О”, гр. Ст. З. през 1970 год. и

ПРЕКРАТЯВА производството по инцидентния установителен иск.

ОСЪЖДА О. с. на т. кооперации, със седалище гр. Ст. З. да заплати на Н. В. Н. и Е. Г. Н., и двамата от гр. К., разноските за настоящето производство, в размер на 560/петстотин и шестдесет/лева.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

 

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: