Р Е Ш Е Н И Е № 214 гр. София, 17.02.2020г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Тома Комов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 786/19г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК. Образувано е по повод на постъпил протест и допълнение към него от прокурор при Окръжна прокуратура–гр. Перник, срещу присъда № 5 от 17.04.2019г., постановена по ВНОХД № 60/2019г. по описа на Пернишкия окръжен съд. С атакуваната присъда е отменена присъда № 54 от 27.03.2018г. по НОХД № 213/17г. на районния съд в гр. Радомир, и подсъдимият Б. Л. Д. е признат за невиновен в това на неустановени дати в периода от 14.06.2013г. до 10.03.2016г. в [населено място], при условията на продължено престъпление да е изкупувал отпадъци от черни и цветни метали без лиценз, който се изисква по Закона за управление на отпадъците и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.234б, ал.1 от НК. Първоинстанционната присъда е потвърдена в оправдателната й част. Постановено е връщане на веществените доказателства. В протеста е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Доколкото е резюмирана фактическата обстановка с позоваване на доказателствени източници и е заявено, че единственият възможен извод е, че подсъдимият е извършил престъплението, следва да се приеме, че прокуратурата е останала недоволна от съображенията на съда досежно елементите, изискуеми за съставомерност на деянието. В съдебно заседание представителят на прокуратурата заявява, че не поддържа протеста. Счита, че законът е приложен правилно, тъй като тезата, че подсъдимият е печелил от продажбата на резервни части не е опровергана. Защитникът поддържа, че липсва престъпление и моли присъдата да бъде оставена в сила. Самият подсъдим моли за оправдаване. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Прокурорът, изготвил протеста не оспорва възприетата фактическа обстановка, а единствено правилното приложение на материалния закон към нея. Не е предложил самостоятелен различен правен анализ, нито е изложил причините за несъгласието си с въззивния съд. Инициирана по този начин, касационната проверка следва да се ограничи до законосъобразността на извода за несъставомерност на деянието. Пернишкият окръжен съд е приел за установено, че през инкриминирания период подсъдимият Б. Д. се е занимавал с изкупуване на излезли от употреба моторни превозни средства, които складирал в три имота на територията на [населено място]. С помощта на експертиза изяснил, че в тях се съдържат черни метали, а в някои двигатели и цветни. Никога не му е издавано разрешително изискуемо по чл.35, ал.1 от Закона за управление на отпадъците от РИОСВ-Перник. Оправдал го е, тъй като не е установил наличие на изискуемия предмет, като елемент от обективния състав на престъплението – отпадъци от черни и цветни метали. В мотивите на присъдата въззивният съд е възпроизвел разсъжденията на Софийски апелативен съд от постановеното по реда на възобновяването решение, и в изпълнение на дадените му указания се е насочил към съобразяване на международното законодателство и вътрешната подзаконова вътрешна нормативна уредба. Така, макар и с лаконични мотиви, е достигнал до правилния извод, че точното приложение на закона предполага постановяване на оправдателна присъда. Настоящият състав на ВКС споделя изложените аргументи, като за допълнителна яснота намира за необходимо да ги систематизира и допълни. Предмет на престъплението по чл.234б, ал.1 от НК са отпадъци от черни или цветни метали. От фактическа страна е установено, че подсъдимият е купувал излезли от употреба моторни превозни средства. Според т.19 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците "Отпадъци от черни и цветни метали" са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци. Допълнителна конкретизация предлагат и определенията за излезли от употреба МПС. Съгласно §1, т.1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства /в сила от 25.01.2013г./ "Излязло от употреба моторно превозно средство" е отпадък по смисъла на §1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗУО. В същия смисъл е и Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно излезлите от употреба превозни средства - „излязло от употреба превозно средство означава превозно средство, което представлява отпадък по смисъла на чл.1, б“а“ на Директива 75/442/ЕИО“. По дефиниция отпадъкът е предмет, от който притежателят се освобождава, т.е. вече не му е нужен. Задълбоченият анализ на относимото законодателство създава задължение за съда да държи сметка за начина, по който притежателят се разпорежда с вещта. Когато това става чрез продажба, не е налице „освобождаване“, тъй като вещ, която носи приход не е ненужна. В още по-голяма степен следва да се съобрази целта на изкупуването и последващите манипулации с превозните средства и компонентите от тях. Видно от ДРЗИДНК §38, актуалната редакция на чл.234б от НК изпълнява изискването за транспониране на Директива 2008/99/ЕО. Документът е насочен към защита на околната среда чрез строго спазване на мерките против замърсяването. Засилва ги с наказателноправни санкции, които да покажат обществено неодобрение от качествено различен характер в сравнение с административните санкции или механизмите за компенсация по гражданското право, и наред с това да позволят използването на по-ефективни методи на разследване и взаимопомощ. Европейският законодател е детерминирал деянията, които трябва да се криминализират от държавите-членки с приложен списък на актовете, нарушението на които представлява противозаконно деяние съгласно директивата. Списъкът препраща към относимата към настоящия случай Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000г. относно излезлите от употреба превозни средства. Това налага разпоредбата на чл.234б, ал.1 от НК да бъде тълкувана във връзка с нея. Вложената идея е за диференцирано отношение към различните видове третиране на отпадъците. Част от дейностите – повторна употреба и рециклиране, са определени като щадящи от замърсяване, и от държавите-членки се изисква да насърчават и поощряват извършването им. Необходимостта от най-строга регулация и завишени санкции е отнесена само към вредните за околната среда методи, каквито са депонирането на или под земната повърхност, преработването, или друг вид освобобждаване. Нормативно определените цели в цитираната Наредба за излезлите от употреба МПС също разкриват нееднозначно отношение към дейностите с тях, като е насочена към предотвратяване образуването на отпадъци, и към стимулиране на повторната употреба, рециклирането, оползотворяването и ограничаване на обезвреждането им. В обобщение може да се открои принципното положение, че вещ, която не е непотребна, защото продажбата й носи печалба, както и защото е предназначена за нова употреба като източник на резервни части, не представлява „отпадък“, независимо че представлява излязло от употреба МПС и съдържа черни и цветни метали. Именно това обстоятелство е съобразил въззивният съд, като е преценил, че осъщественото от Д. не е престъпление. Установил е, че целта, с която е закупувал автомобилите е била да реализира печалба от продажбата на отделни компонети и той действително е продавал части от тях. Налице е липса и на друг елемент от обективния състав на престъплението по чл.234б, ал.1 от НК, което е самостоятелно основание за постановяването на оправдателна присъда. Разпоредбата е бланкетна и е запълнена от обвинението с позоваване на чл.35, ал.1 от Закона за управление на отпадъците. Чрез така осъществената препратка материалният закон е приложен неточно. За да е престъпно деянието разпоредбата на НК предвижда да е осъществено „без лиценз, който се изисква по нормативен акт“, а изискването на чл.35, ал.1 от ЗУО не е за лиценз, а за разрешително. Историческият преглед показва, че изискването за лиценз е въведено с изменението на текста в НК от 2009г., направено именно за постигане на съответствие със ЗУО. Според текста на чл.12, ал. 3 от ЗУО/отм./ „За извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които не притежават опасни свойства, се издава лиценз“ Това ставало по реда на чл.54 и сл. от ЗУО от министъра на икономиката или упълномощен от него заместник-министър. Разрешение се изисквало за третиране на други неопасни отпадъци. С приемането през 2012г. на новия ЗУО лицензионният режим е отпаднал, без да последва синхронизация на нормата в НК. Понастоящем регулирането на дейността по изкупуване на излезли от употреба автомобили, както според ЗУО, така и според Наредба № 2 се осъществява чрез разрешителен режим. Обстоятелството, че за изкупуването на отпадъци от черни и цветни метали вече не се изисква лиценз, не е достатъчно основание да се приеме, че поведението на извършителя е съставомерно и при липса на разрешително. Преди всичко, този начин на приложение на закона е възможен само по метода на разширителното тълкуване, което е недопустимо към наказателно-правните норми. На следващо място, понятията лиценз и разрешително не са еквивалентни. Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност урежда пет различни регулационни режима – лицензионен, регистрационен, разрешителен, удостоверителен и уведомителен. Без съмнение лиценционният режим е най-тежкият. Лиценз се издава само от централен административен орган за дейности, които са от изключително значение или предполагат висока степен на риск. Логиката сочи, че нелегалното упражняване на дейност, за която се изисква лиценз разкрива много по-висока степен на обществена опасност от нелегалното упражняване на дейност, за която се изисква разрешително, а именно степента на обществена опасност на деянието е причина за криминализирането му. За пълнота на изложението следва да се изтъкне липсата на каквото и да било правно основание многократното осъществяване на деянието „изкупуване“ да бъде квалифицирано като продължено престъпление. При посочената форма на усложнена престъпна дейност деянието е едно, продължава непрекъснато през определен период от време. Обикновено се осъществява чрез бездействие, но е възможна и комбинация от действие и бездействие. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 5 от 17.04.2019г., постановена по ВНОХД № 60/2019г. по описа на Пернишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.